ЛЕКАРИТЕ, КОИТО СПАСЯВАХА ИЗРАЕЛСКИТЕ ТУРИСТИ
style="text-align: justify;">
Илияна Ангелова;
Проф. Петров ръководи Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА.
100 бургаски доктори в тима на спасителите
……….
"Ужасът, изписан на лицата им - това не може да се забрави. Всички с изключение на шофьора бяха в съзнание, пищяха и молеха за помощ", това е картината, която ще остане завинаги в съзнанието на д-р Антон Григоров, шефът на реанимацията в МБАЛ - Бургас. Той е един от лекарите, които лекуват ранените в атентата. Рискувате, ако се опитате да изброите имената на всички, които участваха и тук, и на летището, повече от 100 са, предупредиха ни от болницата. Бяхме оценени от специалистите в страна като Израел, където има стриктен здравен алгоритъм при масови бедствия, казва шефът на болницата д-р Георги Матев, дългогодишен реаниматор. Той и заместникът му Бойко Миразчийски се заемат с организацията по разпределянето на пациентите…
Това е част от обзора, който в.24 часа посвети на българските лекари, които бяха сред първите при спасяването на израелските туристи, пострадали от терористичния акт на летище Сарафово.
Денят на атентата на летище Сарафово е първият от отпуска на проф. Николай Петров, началник на Клиниката по анестезиология, интензивно лечение и реанимация във ВМА. Той пътува със семейството си за Бургас, когато му се обаждат, че има взрив и много пострадали хора.
"Веднага се свързах с колегите от Бургас, казаха ми, че мога да се включа. Стоварих багажа си и отидох в болницата. Заварих ранените вече в реанимация, минали бяха през шокова зала. Някои бяха интубирани, други не. Имаха множество рани. Там беше и починалият шофьор. От корема към черния му дроб стърчеше забито чуждо тяло. Жена беше загубила зрението си. Повечето бяха с обгаряния. Грозна гледка с много кръв", така описва първите си впечатления от болницата в Бургас проф. Петров.
Единият от тежко пострадалите - мъжът, който бе лекуван после в "Пирогов", бил обгорен, но и с други травми. Пищялът му бил счупен, костта стърчала навън. Той и двете жени, които бяха преместени в София, вече са транспортирани за Тел Авив по преценка на израелските лекари, пристигнали на място да се запознаят със състоянието им.
Повечето пострадали в Бургас имаха повърхностни рани, но големи - по 4-5 см, дълбоки неясно докъде, разказва реаниматорът. "Започнахме бърза обработка, правехме интубации, включвахме централни венозни източници. Водехме борба с шока. Единият пострадал беше насочен към скенера, а друг вкарахме веднага в операционната. Беше опериран от бургаските коремни хирурзи. Два екипа работеха по най-тежко ранения. Търсеха какви са нараняванията в коремната кухина, има ли засегнати черва, черен дроб, бъбреци. Друг екип се концентрира върху дясната подбедрица, където имаше голям хематом. Махаха раздробените части от малкия пищял", описва работата на колегите си той.
Гледката на тежки травми и много кръв не е нова за проф. Петров от ВМА. Той е лекувал жена от "Арсенал" в Казанлък, която била с откъснати ръце, с много тежки изгаряния по лицето и липсващи части от челюстта. "Нагледали сме се на грозни картини, но винаги е неприятно, винаги го преживяваме. С трагедиите не се свиква", казва шефът на КАРИЛ. Като лекар най-голямо удовлетворение му носи, когато вижда, че успява да помогне на болните. Така било и в Бургас, затова не му тежи, че отпускът му започнал по такъв драматичен начин. Координацията на медицинските екипи била перфектно организирана. Инцидентът се оказал тест за бързината на реакцията.
Екипите се придвижиха бързо, а пострадалите бяха обработени за кратко време. Много делово бе разпределена работата по операционните, действаше се едновременно в няколко зали. Рефлексът на реаниматорите за пореден път ме впечатли. По пътя ми звъняха колеги от страната да питат имаме ли нужда от помощ. Имаме силно развито чувство за солидарност, което помага в такива ситуации", коментира проф. Петров.
Лекарите трябва да работят в екип - това е негово основно верую. Търсят го за консултация не само колеги от други клиники на ВМА, но и реаниматори от цяла България, защото знаят, че не отказва помощ. Болници от страната му пращат най-трудните и безнадеждни пациенти, при които вече са изпробвани всички терапии. Често когато идвам сутрин на работа, заварвам героите от вечерните новини в нашата реанимация, пояснява анестезиологът. От опит той знае, че човешкият организъм е сложен механизъм. Понякога лекарите губят битката със смъртта, дори да прилагат най-добрите технологии и медикаменти. Най-трудните моменти в работата му са, когато трябва да се съобщи такава новина на близките. Въпреки тежката си професия Николай Петров успя да защити професура и с право носи титлата от месец май. Намира време и за допълнителните си задължения като председател на дружеството на анестезиолозите у нас, членува още в редица други наши и чужди научни организации.
На "бойното поле" в бургаската болница се включва и друг лекар от ВМА, който е в отпуск - доц. Венцислав Мутафчийски. От София пък със самолета "Спартан" пристигат доц. Николай Младенов, анестезиолог, и доц. Деян Йорданов, шеф на клиниката по гръдна хирургия. "Помогнах на пациентката, която беше настанена в бургаската реанимация с наранявания на черния дроб. Поставеният дрен в плевралната кухина не беше достатъчно ефективен и се наложи да бъде подменен. След това я преместихме във ВМА", разказва доц. Йорданов. Когато специалистите от София пристигнали, операцията била завършена и оперирали друг пациент. Задачата ни беше да анализираме резултатите от извършените интервенции и да преценим кои пациенти трябва да бъдат транспортирани до София, допълва хирургът.
"Обстановката беше като на бойно поле. Навсякъде имаше охранители, аерогарата беше блокирана. В болницата бяха докарани десетки пострадали. Обработката на повърхностните рани отне доста време", спомня си доц. Йорданов. Като гръден хирург го ангажирали с пациентите в реанимацията. Един от мъжете имал забило се в гърба метално парче, което стигнало почти до самия бъбрек. За щастие не го засегнало.
Правело впечатление, че много от забилите се в ранените парчета били като метални пружини. Очевидно са били заложени в самата бомба с цел да наранят повече хора,
казва доц. Йорданов. Лекарите в Бургас казали, че са намерили много такива телени спирали, чието присъствие в раните нямало как другояче да се обясни.
Обикновено във ВМА доц. Йорданов оперира болни от рак на белия дроб. Това е основният поток пациенти в клиниката по гръдна хирургия, която той ръководи от 2007 г. По-рядко интервенциите са на гръдната стена или медиастинума - пространството между двата бели дроба без сърцето. 53-годишният шеф на клиниката е семеен, има двама синове. Единият завършва скоро медицина и се кани да става хирург като баща си. Доц. Йорданов завършва медицина през 1982 г., има три специалности - обща хирургия, военна и гръдна хирургия. Във ВМА е от началото на кариерата си през 1984 г. Имам малко свободно време, главно през отпуска, казва доц. Йорданов. Тогава играе тенис и почива край морето. Обичам лова и риболова, но за това хоби ми остава все по-малко време, казва хирургът.
100 бургаски доктори в тима на спасителите
"Ужасът, изписан на лицата им - това не може да се забрави. Всички с изключение на шофьора бяха в съзнание, пищяха и молеха за помощ", това е картината, която ще остане завинаги в съзнанието на д-р Антон Григоров, шефът на реанимацията в МБАЛ - Бургас. Той е един от лекарите, които лекуват ранените в атентата. Рискувате, ако се опитате да изброите имената на всички, които участваха и тук, и на летището, повече от 100 са, предупредиха ни от болницата. Бяхме оценени от специалистите в страна като Израел, където има стриктен здравен алгоритъм при масови бедствия, казва шефът на болницата д-р Георги Матев, дългогодишен реаниматор. Той и заместникът му Бойко Миразчийски се заемат с организацията по разпределянето на пациентите.
За нас хората бяха букви и номера, ние не знаехме имената им, разказва шефът на втора хирургия д-р Георги Мигаров. Когато получава спешно позвъняване от болницата, той не е в града, но се връща бързо. Силни изгаряния и три шрапнелни рани в коремната стена - това е за него пациент А1. А мъжът има и травми в краката. "С д-р Любо Радев поехме коремната операция, д-р Венцислав Мутафчийски от ВМА с присъединилия се по-късно към него наш колега д-р Касабов оперираха долните крайници."
Докато д-р Мигаров и колегите му се борят за живота на еврейския турист, друг екип поема 28-годишната Дилят Колаж, ранена от шрапнел в гърдите. При първия сигнал помислих, че е кьорфишек, случвало се е, но когато отвориха вратата на първата линейка и видях ранените, разбрах, че се е случило нещо страшно, спомня си д-р Веселин Джендов. Майка му е еврейка, а двама от нейните чичовци са загинали
в лагери.
Д-р Джендов е карал курс по военнополева спешна медицина и разбира, че с ранената жена трябва да се бърза, и на 20-ата минута тя вече е на операционната.
Бях в края на едно спокойно дежурство, тогава чух сирените, за минути шоковата зала заприлича на езеро от кръв, описва потресаващата гледка д-р Бинко Бинев. Има 15 г. стаж като хирург, но ситуацията не може да сравни с никоя друга.
Една от най-тежките задачи има отделението на д-р Лилия Линкова - в шокова зала. Дежурни са д-р Спасова и д-р Макелов. Спешните екипи се борят за живота на шофьора Мустафа Кисьов, два пъти го връщат от смъртта, но раните му се оказали несъвместими с живота. Заедно с д-р Григоров за пациентите с пряка опасност за живота се грижат още 4-ма реаниматори: д-р Геренов, д-р Колева, д-р Панова и д-р Кехайова. При тях са 4-ма пациенти - млад мъж с осколки по тялото, друг с висок процент изгаряния, после постъпват и оперираните. По време на инцидента в шокова зала са и трима стажанти, петокурсници от медицинския факултет към СУ "Св. Климент Охридски".
15 от пострадалите са поети от отделението по ортопедия с шеф д-р Лъчезар Томов. Докато правехме снимка на крака на един пациент, видях старо счупване и поставен пирон, оказа се, че един е оцелял в атентат преди години и му е за втори път сега, разказва Томов. Няколко от контузените минават през отделението на неврохурурга д-р Николай Недев и "Уши, нос, гърло" на д-р Даниел Петков, където карат няколко души с пукнати тъпанчета. Сред тях била и служителка на туроператорската "Холидей лайнс".
Когато от израелските институции дойдоха да вземат ранените, ми направи впечатление, че поискаха да им предоставим офис и да се запознаят със състоянието на всеки един от хората, казва шефът на болницата д-р Матев.
"Бяха категорични, че това, което ние сме направили тук, и те биха направили там, подчертаха, че малкият брой жертви е заради пефректната организация, удовлетворен съм от оценката." Чувствата му споделят всички участвали в спасяването лекари.
Родителите ми, майка ми, снаха ми, всички сме лекари, вкъщи винаги се е говорело за медицина, разказва ортопедът Лъчезар Томов. С по-мощно лекарско присъствие може да го конкурира само зам.-шефът на бургаската болница Бойко Миразчийски. Медицина следва и дъщеря му, а синът му, приет преди дни в английската гимназия, вече също говори, че ще става доктор.
Шефът на реанимацията д-р Григоров няма лекари в семейството, но вече е запалил дъщеря си за професията. Тя е студентка по медицина.
Д-р Линкова, която дирижира работата в едно от най-горещите места на болницата - шокова зала, е майка на три деца. Шегува се, че си почива, работейки допълнително.
Д-р Бинко Бинев е най-запаленият колоездач в болницата. Но не е единственият.
Хирурзите могат да направят отбор от колоездачи, казват колегите им.
Много хора гледат на това с насмешка, но не са прави, 2 години съм работил във Великобратания и там имах колеги, които изминаваха всеки ден над 20 км, за да дойдат на работа, мотивира страстта си запаленият колоездач. Признава, че на Острова са го пратили "големите" докторски заплати у нас. А обратно го е върнала носталгията.
На две колела се разтоварва и д-р Джендов, но предпочита мотоциклетите. Той е най-големият меломан сред бургаските доктори. Колекцията му от дискове е впечатляваща. Твърди, че не знае колко е голяма, но със сигурност бройката е в хиляди.
В болницата има и отбор на ловците. Засега д-р Миразчийски води пред колегата си Мигаров, защото има в авджийското си досие убит вълк.
