ЗА СОЦИАЛНИТЕ БЕЗПЛАТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ

April 5, 2012 at 10:00 AM

style="text-align: justify;">

Вече от 2000г. знаем какво е да си общопрактикуващ лекар в България. Това е лекар с определено много добра медицинска квалификация, който работи и организира лечението на пациентите си 24 часа 365 дни в годината вече в продължение на 13 години.
Той сключва договор с Национална здравноосигурителна каса за определен вид недофинансиран и неадекватно остойностен лекарски труд.
Но когато той трябва да заплаща от джоба си стойността на реформата на общините в България в областта на здравеопазването, това вече е меко казано безобразието на системата и ще се мотивирам защо.
1. По Конституция всеки гражданин на България има право на достъпна медицинска грижа във всякакъв вид, уредена в съответните ни закони.
2. Основните функции се изпълняват от центровете за спешна медицинска помощ в страната и регионите. Те се финансират от държавата.
3. Следващите в системата, осигуряващи този достъп са общопрактикуващите лекари, финансирани за медицински дейности - прегледи, имунизации, манипулации от договор с Национална здравноосигурителна каса.

Остават за изясняване следните въпроси, повдигнати от семейните лекари в страната, след намаляване на заплащането им за регистрирани като неблагоприятни лекарски практики в определени общини:
1. Кой и как може да финансира социалната дейност на семейните лекари в отдалечени и планински райони?
2. Кой и как може да предложи помещения за лекарски кабинет и поддържането им в тези райони на социално слаби граждани и самотни възрастни хора?
3. Кой и как ще осигури транспорта на медицинските екипи на ОПЛ до тях по всякакъв повод през всички годишни сезони ?
4. Кой и как ще финансира допълнително нужния медицински и не медицински персонал за тези граждани на страната, които са и данъкоплатци за техните здравни нужди?
5. Кой ще поеме професионалния риск, на който са изложени семейните лекар, изпълнявайки несвойствените им задължения-носене на ваксини с хладилни чанти, пренос на техника, която може да дефектира при този примитивен начин на ползване и т.н.?

Изход има и то повече от един, ако си отговорим на следните въпроси, а именно:
• Как се формира годишният бюджет на една община?
• Как се разходва този бюджет?
• Как се субсидират общините по целеви програми ?
• Къде и колко е бюджетът, отделен за здравеопазване, който те получават от държавата, чиито платци са и тези самотни възрастни и безработни граждани?

Възможните отговори могат да дойдат от правителството, Министерство но труда и социалната политика, от Националното сдружение на общините в България.
Сега е мястото и на Националната пациентска организация да се погрижи и за тези пациенти, а не само за онкоболни, хемодиализирани и органотрансплантирани.
Защото в европейските държави е така:
• Франция - посещението на всеки лекар извън кабинета му се калкулира отделно колко км. е до дома на пациента, в колко часа през деня или нощта е посетен, тежест на здравния проблем, ако е през зимата дали е с кола, шейна, ски или друго средство-всичко се калкулира и се заплаща на медицинското лице, прегледал пациента в 1 ч. през нощта в планината в единствената къща в региона с хипертонична криза при обилен дъжд или снеговалеж.
• В някои арабски страни се предлагат и поддържат с оборудване лекарски кабинети и само се изчаква съответният лекар да започне да практикува. И там са на смесено здравно финансиране, но намират начин да ценят лекарския труд, а не карат лекарите да товарят на камили чантите си и други консумативи, за да работят.
Това е възможно да се случи и в България и това зависи от нас, колеги - ОПЛ.

Д-р Диана Чинарска
ЧЛЕН НА УС на БЛС