ДОКЛАД ПРЕД FEMS
От 11 до 13 юни в Брюксел се състоя среща на всички европейски медицински организации с цел координиране на дейността им. Бяха проведени и редовните заседания на Постоянния Комитет на Европейските Лекари (CPMЕ) и Генералната асамблея на FEMS (European Federation of Salaried Doctors - Европейската федерация на лекарите на държавна практика*) – структури, в които БЛС е пълноправен член. Пред асамблеята беше представен следния национален доклад:
Условия на работа на лекарите в България 2008/2009 и някои тенденции в здравеопазването
Доклад на БЛС пред FEMS
Д-р Константинов, зам.председател на БЛС
Уважаеми колеги,
През 2008г. често се говореше за „реформи” и „промени” в българското здравеопазване, но такива на практика отсъстваха. Състоянието на сектора в частта му засягаща лекарите се характеризира със следните основни моменти:
1. Нисък процент на публичните разходи за здравеопазване. За 2008г и 2009г. те са 4,2% от БВП.
2. В последните 3 години почти всички решения в здравеопазването се вземаха едностранно, без участието на БЛС. Най-открояващ се пример е липсата на рамков договор между НЗОК (която разпределя финансовите ресурси за всички здравно осигурени граждани) и БЛС (където членуват всички български лекари). Този договор определя здравно-икономически, финансови, медицин¬ски, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие, с които се сключват индивидуалните договори между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Въпреки че преговори по закон трябва да се водят ежегодно, договор не е подписван от края на 2005г. Вместо това здравната каса едностранно променя основни правила в работата с лечебните заведения в зависимост от собствените си виждания.
3. В България здравеопазването се характеризира с висока бюрократизация достигаща до ниво лекар-пациент. Лекарите са принудени да заделят все повече време за работа с документи и да изпълняват административни изисквания. Това се случва въпреки въвеждането на информационните технологии, които в повечето случаи не отменят старите форми на отчитане на дейността. Често променяните изисквания стават причина за документални пропуски, които са причина за налагане на формални санкции. Така лекарите биват наказвани не за лоша медицинска практика, а за пропуски в попълването на документи. Това води до ограничаване на автономността им, защото те все повече започват да се съобразяват не с изискванията на медицината, а с изискванията на административните наредби.
4. Заплати за работещите в болниците остават относително ниски. Това се дължи на недостатъчното актуализиране на цените, по които се заплаща на болниците от НЗОК. От началото на 2006г. до сега увеличението е 10%, което е значително под ръста на инфлацията за периода. Точна статистика за възнагражденията на лекарите по видове болници публично не се предоставя, но според Колективния трудов договор за 2008г минималната базова заплата за лекар трябва да бъде не по-малка от 530 лв. Дори тази минимална начална основна заплата не се осигурява от всички лечебни заведения, при това за лекари със специалност и значителен стаж.
5. Наблюдава се значителна разлика във възнагражденията между лекарите от различни специалности или лекари от една и съща специалност работещи в различни болници. Според публикации в пресата разликата в някои случаи достига до 20 пъти. Тези различия се дължат на несъвършенства на механизмите, по които се заплаща на болничната помощ, на липсата на критерии, по които се формира цената на клиничната пътека (средство избрано за начин на финансиране в България), различия в обема на работа. По-голямата част от клиничните пътеки са недофинансирани, а други са сравнително добре заплатени, което се отразява на доходите на лекарите, които ги изпълняват. С тези значителни различия до някъде може да се обясни защо въпреки всеобщото недоволство липсват до момента единни протестни действия.
6. Ниската цена на която се заплаща болничното лечение води до два основни резултата:
- повишаване на хоспитализациите в национален мащаб. С повишения оборот на пациенти болниците се стремят да запазят нивото на приходите си. Срещу това НЗОК се стреми да противодейства като въвежда различни ограничителни механизми някои, от които нарушават правата на здравноосигурените лица, а други нарушават добрата клинична практика.
- появата под различни форми на доплащане от пациента, което е официално забранено за дейности финансирани от осигурителната каса. Най-често доплащането се извършва под формата на „избор на екип”, заплащане на консумативи или директно на ръка на за изпълнителите на медицински услуги. Последното предизвика няколко демонстративни акции срещу лекари получаващи по нерегламентиран начин средства от пациенти. Това създава негативни настроения срещу професията като цяло.
7. За да компенсират ниските възнаграждения в болниците мнозинството лекари са принудени да работят на допълнителни договори или в частни кабинети. Така работния им ден надхвърля значително общоприетите 40 часа на седмица.
8.Дежурствата през нощта и в почивните дни практически не се заплащат допълнително (с изключение на националните празници), а са включени в общия месечен график. Времето на разположение не се приема за отработено и възнаграждението за него също е символично.
9. Лекарите не се ползват от никакви привилегии в случай на болест – безплатни или частично заплащани лекарства или изследвания.
10. На фона на явните неуспехи на държавата да реши основни въпроси на здравеопазването като големият брой неосигурени (1 милион при 7 милиона население), ниска събираемост на здравните вноски, недофинансиране на медицинските дейности, корупционни и лобистки практики при преразпределението на обществените средства все повече се засилва административния и бюрократичен контрол над лекарите в страната. Пример за това са наскоро приетите промени в Закона за здравето създаващи Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат” към Министерство на здравеопазването, на която се възлагат изключително широки контролни и санкциониращи функции. Опасенията на лекарите са, че тази агенция не само ще дублира дейността на множество сега действащи контролни органи, но може да се използва и за репресии над лекарите по политическа линия. БЛС остро възрази срещу начина на създаване и предвидените функции. Надяваме се на подкрепата на нашите европейски колеги в отстояване на професионалната ни независимост.
11. Младите лекари се насочват към работа във фармацевтични компании или заминават за чужбина, където възнагражденията и условията на работа са значително по-добри. За периода 01.01. - 31.03.2008г БЛС е издал 105 сертификата на колеги подготвящи документите си работа в чужбина. За същия период на тази година броят им е удвоен – 203 бр. Повишава се средната възраст на лекарите в България. Вече има явен недостиг в множество специалности: патологоанатоми, инфекциозни болести, анестезиолози, педиатри и др.
12. През 2008г БЛС изживя вътрешна драма свързана с отказа на старото ръководство да свика редовен отчетно – изборен събор. Такъв беше насрочен през януари 2009 след промени в закона, който урежда създаването и функциите на БЛС. Въпреки значителните трудности при предаването на управлението на организацията сегашното ръководство на БЛС работи за възстановяване на диалога с всички институции и възможно най-добра защита на общите интереси на българските лекари чрез всички законови средства.
___
*Дейността на FEMS не се ограничава единствено със защита интересите на лекарите на държавна практика (добил гражданственост превод), а на всички, които работят на заплата.
