АГРЕСИЯТА, ЗАПЛАТИТЕ - СРЕД ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СПЕШНИТЕ МЕДИЦИ

АГРЕСИЯТА, ЗАПЛАТИТЕ - СРЕД ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СПЕШНИТЕ МЕДИЦИ

Проблемите в Спешната помощ са резултат от дългогодишна грешна политика. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на дискусия за състоянието на спешната медицинска помощ, организирана от Медицинска федерация „Подкрепа“ към КТ „Подкрепа“.

По думите му два са основните проблеми в ресора – агресията срещу медицинския и немедицинския персонал и заплащането.

„Агресията, с която се сблъскваме в последните над 20 години, е недопустима, а в същото време засяга всички, които се занимават с медицина. Направили сме всичко, което е във възможностите ни. Нещо, което конкретно сме направили, е да осигурим директна връзка с главна прокуратура, когато има такава ситуация, за да може сигналът на колегите да получи развитие по най-бързия начин“, каза д-р Маджаров.

Той обаче уточни, че ако проявената агресия не е много силна, медиците не реагират със сигнал. „Нашите проучвания показват, че над 80% от агресията е вербална и тя остава тайна, защото никой не подава сигнали“, каза председателят на БЛС.

По отношение на възнагражденията д-р Маджаров посочи, че заплатите за спешните медици трябва да се изравнят с тези на работещите в системата на Министерството на вътрешните работи.  

Че и частните, и държавни болници връщат пациенти, отчете като проблем председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

"Излиза, че нашата болнична система е в постоянно състояние на война. Въпреки че имаме 400 болници, тя е толкова затрупана, че все едно постоянно идват ранени от фронта. Това някой го е позволил. Занимават ни с всичко друго, но не и с това, че болниците връщат реанимации. Неотложната помощ трябва да стане държавна. Кабинети, които се финансират в общините. Всяка община в България трябва да има такъв неотложен кабинет, който обслужва през нощта, събота и неделя". 

Д-р Маджаров посочи Гърция като пример за държава, в която завършилите медицина студенти, независимо дали са учили там, или в чужбина, могат да започнат работа в здравната система, само ако първите шест месеца работят в Спешната помощ. 

Директорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева заяви, че агенцията извършва голяма проверка на функционирането на Спешната медицинска помощ. Целта на проверката е да бъде уточнено кадровото обезпечаване, финансирането, наличието на линейки и апаратура, на спешни отделения, насочване на пациентите, функционирането на националната система за спешни повиквания 112, спазване на медицинския стандарт, достъп до медицинска помощ в отдалечените населени места и др.

„До 31 март ще подготвим анализ, който е свързан с тези поставени точки. Трябва да се утвърдят единни стандарти и да е ясно за какво пациентите могат да се обърнат към Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Автопаркът на ЦСМП е в доста окаяно състояние, голяма част е с над 300 000 км. и с повече от седем години експлоатационен период. Трябва и да се стимулират младите хора да работят в спешната помощ“, каза Динева.

Целия материал може да видите тук




Последни новини


SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)