АГРЕСИЯТА, ЗАПЛАТИТЕ - СРЕД ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СПЕШНИТЕ МЕДИЦИ
Проблемите в Спешната помощ са резултат от дългогодишна грешна политика. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на дискусия за състоянието на спешната медицинска помощ, организирана от Медицинска федерация „Подкрепа“ към КТ „Подкрепа“.
По думите му два са основните проблеми в ресора – агресията срещу медицинския и немедицинския персонал и заплащането.
„Агресията, с която се сблъскваме в последните над 20 години, е недопустима, а в същото време засяга всички, които се занимават с медицина. Направили сме всичко, което е във възможностите ни. Нещо, което конкретно сме направили, е да осигурим директна връзка с главна прокуратура, когато има такава ситуация, за да може сигналът на колегите да получи развитие по най-бързия начин“, каза д-р Маджаров.
Той обаче уточни, че ако проявената агресия не е много силна, медиците не реагират със сигнал. „Нашите проучвания показват, че над 80% от агресията е вербална и тя остава тайна, защото никой не подава сигнали“, каза председателят на БЛС.
По отношение на възнагражденията д-р Маджаров посочи, че заплатите за спешните медици трябва да се изравнят с тези на работещите в системата на Министерството на вътрешните работи.
Че и частните, и държавни болници връщат пациенти, отчете като проблем председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
"Излиза, че нашата болнична система е в постоянно състояние на война. Въпреки че имаме 400 болници, тя е толкова затрупана, че все едно постоянно идват ранени от фронта. Това някой го е позволил. Занимават ни с всичко друго, но не и с това, че болниците връщат реанимации. Неотложната помощ трябва да стане държавна. Кабинети, които се финансират в общините. Всяка община в България трябва да има такъв неотложен кабинет, който обслужва през нощта, събота и неделя".
Д-р Маджаров посочи Гърция като пример за държава, в която завършилите медицина студенти, независимо дали са учили там, или в чужбина, могат да започнат работа в здравната система, само ако първите шест месеца работят в Спешната помощ.
Директорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева заяви, че агенцията извършва голяма проверка на функционирането на Спешната медицинска помощ. Целта на проверката е да бъде уточнено кадровото обезпечаване, финансирането, наличието на линейки и апаратура, на спешни отделения, насочване на пациентите, функционирането на националната система за спешни повиквания 112, спазване на медицинския стандарт, достъп до медицинска помощ в отдалечените населени места и др.
„До 31 март ще подготвим анализ, който е свързан с тези поставени точки. Трябва да се утвърдят единни стандарти и да е ясно за какво пациентите могат да се обърнат към Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Автопаркът на ЦСМП е в доста окаяно състояние, голяма част е с над 300 000 км. и с повече от седем години експлоатационен период. Трябва и да се стимулират младите хора да работят в спешната помощ“, каза Динева.
Целия материал може да видите тук
