Болници, колкото да не е без хич

Болници, колкото да не е без хич

в. Банкеръ

Култовата фраза "толкова, колкото е възможно", с която преди две години бившият здравен министър Радослав Гайдарски попари надеждите на лекари и пациенти за по-добро финансиране на сектора, отново е на дневен ред. Този път умело е вплетена в мотото на т. нар. Интегративен модел на Национална здравна карта, чието разработване, между другото, също бе инициирано от Гайдарски. Проектът трябваше да е готов в средата на април. Окончателният му вариант обаче още не е разпространен сред медицинската общност, при все че част от текстовете му вече будят известно негодувание.

"Интегративният модел" ще каже от какви и от колко лечебни заведения се нуждаят отделните региони на страната. За целта се налага подробен анализ на легловата база, на наличните медицински специалисти и на здравния статус на хората, като на тази база ще се подготви и цялостното преструктуриране на болничния сектор. На първо време ще бъдат определени здравните заведения в рискови и отдалечени райони, които няма да се затварят. В списъка на "защитените" болници днес влизат 56 общински клиники, които се предвижда те да получат допълнителни субсидии от здравното министерство. Останалите ще са принудени да се преобразуват в хосписи и болници за долекуване. Проблемът е, че в здравния бюджет за тази година няма предвидени средства за подобни промени и нищо чудно те да започнат чак през 2010-а. Алтернативно финансиране на новите дейности пък би могло да се осигури чрез създаването на клинични пътеки за продължаващо лечение и рехабилитация, тъй като такива в момента липсват.

Реформата не ще подмине и университетските и окръжните лечебници, чийто брой ще бъде редуциран, но без да се закриват структури, уточни неотдавна заместник здравният министър Стоян Стоянов. "Ще се приватизират отделни дейности, но няма да се затварят болници", категоричен бе той. Което не изключва обединяването на някои клиники, за да се подобри управлението им. Типичен пример е "Александровска" болница в столицата, под чиято шапка има общо осем здравни заведения. Въвеждат се и нови изисквания за разкриване на болнични отделения. За да съществува едно хирургично звено, например, то ще трябва да изпълнява минимум 1000 операции годишно, а дейността на акушеро-гинекологичните отделения ще е възможно само при положение, че за същия период отчитат най-малко 400 раждания. Изключение ще се прави само за болници в отдалечените райони, където на пациентите ще им се налага да пътуват на повече от 60 км, за да получат здравна помощ. Диспансерите с по-малко от 80 легла ще станат отделения към областните лечебници, а тези с над 80 - специализирани болници за активно лечение.
В извънболничната помощ се предвижда окрупняване на лекарските практики - обединения на около осем-десет лекари, между които се препоръчва да има педиатър и акушер-гинеколог. Заложена е и горна граница на броя пациенти, които едно джипи може да обслужва. А специалистите, работещи извън болниците, вероятно ще се простят с договорите си със здравната каса. В общините с население до 20 хил. души дейността на филиалите за спешна помощ ще се интегрира с лечебните заведения за първична и специализирана доболнична помощ. Тяхната задача ще е да диагностицират пациентите, да ги лекуват и при нужда да ги приемат на легло за кратък период от време. При по-тежките случаи ще се осигурява и транспорт до най-близката болница.
Срещу предлаганите промени първи скочиха медицинските специалисти и още в средата на април алармираха, че проектът на здравна карта се изготвя "нелегално"
защото върху него, почти "на четири очи", работят само хора от здравното ведомство и от районните центрове по здравеопазване. Твърдението им подкрепи и председателят на Българския лекарски съюз Божидар Нанев, споделяйки, че не е виждал документа и не е получавал покана от ресорното министерство да изготви становище по него. Националното сдружение на общопрактикуващите лекари пък направо заклейми проекта като некомпетентен. "Дори бързият прочит на въпросния модел показва, че се ползва удобната, а не актуалната база данни, не се познават в детайли проблемите, което определя и формирането на неправилни подходи по-нататък. Финансирането е тема "табу", а популизмът присъства навсякъде, макар и като фон. Анализите се основават предимно на данни за 2007 г., които в повечето направления вече не отговарят на реалностите и водят до погрешни решения", се казва в тяхно писмо до медиите. "Националната здравна карта е в състояние да срути цялата система на здравеопазване", опасяват се докторите.
Не закъсня реакцията и на местната власт в "засегнатите" от здравната карта региони. Според представители на общината в Пловдив, плановете за преструктуриране на болничния сектор е безпрецедентен опит на държавата да сложи ръка върху печеливши общински лечебници. Предлага се сливане на пловдивските болници "Св. Мина" и "Св. Пантелеймон" и превръщането на диспансерите по психиатрия и онкология, заедно с Белодробната болница, в държавни специализирани здравни заведения. От друга страна, кожният диспансер, който е с 30 легла, става отделение към МБАЛ "Пловдив". "Държавата парадоксално се разпорежда с общинско имущество. Картата е направена от чиновници, които изпълняват поръчки отгоре, без да мислят за медицинската помощ на пациентите", възмущава се заместник-кметът Александър Константинов, предричайки ликвидация на здравеопазването в цяла България
Жителите на миньорската община Гълъбово също се тревожат ще остане ли върху новата здравна карта местната болница. Притесненията са продиктувани от предложението на областната здравна комисия до Министерството на здравеопазването тя да бъде закрита. Парадоксът е, че преди две години лечебницата успешно е преминала пилотна акредитация, която дала висока оценка на екипа и оборудването. Не е за подминаване и обстоятелството, че Гълъбово се намира в сърцето на енергийния комплекс "Марица-изток", където професионалните травми са често явление, и при една по-голяма авария липсата, да речем, на хирургическо отделение може да коства живота на пострадалите. Горе-долу такова е положението и в МБАЛ - Разлог, която бе акредитирана преди осем месеца, и получи оценка "много добър" за четири години. Според новата областна здравна карта обаче тя трябва да закрие две от най-важните си отделения. Другият парадокс е, че "под ножа" попадат хирургичното отделение в МБАЛ-Петрич и АГ-отделението в МБАЛ-Сандански, въпреки че общинските здравни заведения са класирани в първа група - с население над 40 хил. жители.
Против здравната карта се обявиха и лекарите от Варна, като дори възложиха на своя представител в областната комисия да гласува срещу проекта. В Белоградчик тръгна подписка, подета от общността, за запазването на общинската болница. В Русе срещу проекта се обяви ръководството на районната колегия на лекарския съюз заедно с Районния център по здравеопазване. "В новото предложение за здравна карта има клаузи, които са в разрез с нормалното здравеопазване", коментира пред местните издания председателят на съсловната организация д-р Светослав Дачев, посочвайки за пример идеята на правителството за сливане на общински и държавни болници. Тази мярка, смята той, ще доведе както до съкръщаване на лекари, медицински сестри и обслужващ персонал, така и до финансови кризи в обединените стационари, тъй като общините и здравното министерство ще си прехвърлят топката и ще се ослушват за преводите на пари"
Като капак проектът на нов болничен модел буквално взриви четирите диспансера във Велико Търново. Причината е, че предвижда кожният диспансер, който е само с 15 легла, да стане отделение към областната болница. Същата съдба очаква психодиспансера, макар че има 85 легла и е над минималната граница за преструктуриране. Онкодиспансерът и този по белодробни болести пък ще станат специализирани фтизиатрични болници. "Предлаганите реформи да бъдат подложени на обществено обсъждане, а не да се умуват от четири-пет души, които не познават законите", поиска шефката на онкодиспансера д-р Мария Рачева, цитирана от местния в. "Борба". По думите й, за последните две години в лечебното заведение са инвестирани около 2 млн. лв., а годишно се обслужват над 14 хил. пациенти.
На този етап е ясно, че Националната здравна карта в този й вид няма да бъде приета от медицинската общност. Работата е там, че управляващите партии, и по-конкретно БСП, бързат да прокарат документа преди парламентарните избори през юли, за да има на какво да наблягат в предизборната си кампания. Особено когато най-голямото обещание на наследника на здравния министър Радослав Гайдарски - Евгений Желев, бе да сложи ред в хаоса на здравната система именно чрез националната здравна карта. Истината обаче е, че преструктурирането на здравния сектор у нас се подготвя въз основа на някакви непремислени критерии. Ето защо не бива да ни учудва, ако догодина имаме здравеопазване, "еднакво навсякъде, с възможно най-високо качество, толкова, колкото да не е без хич".





SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Електронно продължаващо медицинско обучение за лекари
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)