Д-Р АВРАМОВА: НУЖНИ СА ИНВЕСТИЦИИ В МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ И ПО-ДОБРО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯХ
Д-р Симона Аврамова е сред наградените млади лекари в категорията “Ти си нашето бъдеще” от БЛС на церемонията Лекар на годината. Тя е специализант по кардиология в УМБАЛ „Света Марина“ – Плевен. Разговаряме за избора на професия и предизвикателствата пред младите лекари в България.
Д-р Аврамова, защо избрахте медицината за своя професия?
Насочих се към медицината около седми клас. Винаги съм харесвала точните науки, биология, химия – това бе, което ме влечеше още от дете. От друга страна, всеки човек търси мястото, в което ще бъде полезен на обществото. Прецених, че сферата на медицината ми дава точно това – досег до природните науки, възможност непрекъснато да уча и да се развивам и ще има някаква полза, която ще дам на обществото. Аз съм първият лекар в семейството, така че изборът ми не е бил мотивиран от влияние на близките.
Какво Ви привлече в кадиологията?
Кардиологията е доста обширна специалност – с много субспециалности и бързо развитие. Когато избирах в какво да се специализирам, търсех именно специалност, която има голяма динамика и новости. Факт е, че във всяка сфера на медицината винаги има какво ново да се научи, но кардиологията е една от най бързо развиващите се специалности. В момента съм се насочила към кардиоонкологията поради няколко причини. На първо място, защото кардиоонкология у нас все още за съжаление няма. Това е нова субспециалност – вече доста развита в САЩ, но в Европа тепърва “прохожда”. Съзнавам, че ще е доста трудно, но същевременно съм на мнение, че това е много важна специалност, защото има много онкологично болни, а всички химиотерапии за съжаление дават някакво отражение върху сърцето. Ще има нужда от хора, които могат да помагат в тази насока.
Къде се виждате като професионална реализация – в България или извън нея?
Засега се виждам в България и се надявам да остана тук. Не е тайна, че да останеш в България понякога е съпътствано от много трудности и спънки, но ще опитвам до последно да се развивам при настоящите условия. Това е моята страна, семейството и колегите ми са тук, харесва ми работата, в момента харесвам болницата, в която съм и се надявам да успея да стана дълго време, да се развивам и да ставам по-добра тук.
Кои са най-големите предизвикателства пред младите лекари в България?
За съжаление пред младите лекари у нас има доста спънки, които ги карат да заминават в чужбина или да се отказват от професията. Не трябва да забравяме, че в крайна сметка лекарите също са хора и като такива са подвластни на психологическите закони. Тук ще припомня Пирамидата на Маслоу – в нея са заложени основните потребности, за да може човек да се чувства доволен от ежедневието си и да се развива. Ако например един лекар се намира в болница, в която заплатата му е толкова ниска, че едвам успява да връзва двата края, а за съжаление има такива болници у нас, няма как да очакваме от него да е спокоен и да е перфектен лекар. Дори обаче да има късмета и да не е в такава болница, а да е някъде, където специализантите са ценени и получават достатъчно, за да имат спокоен живот, нерядко идва следващият проблем, а именно сблъсъкът с част от колегите от по-старото поколение, които колкото и грубо да звучи, обичат да “смачкват” по-младите и да убиват самочувствието им. Може би така си мислят, че ще ни спрат от това да имаме нереални мечти или смятат, че това е начин да ни възпитават. Това, което обаче остава като послание от подобно отношение сред нас – младите лекари, е “Аз съм глупав, съответно няма смисъл да се боря и да се развивам” или “По-добре да отида някъде другаде, в чужбина, където ще получа по-различно отношение”. Малко са тези млади колеги, които успяват да преживеят това, че на много места са третирани буквално като роби или като по-некачествени хора. Без самочувствие няма как да имаме очаквания, че един лекар ще има желание да се развива и да актуализира знанията и уменията си.
И не на последно място – ако младият лекар все пак има късмета да попадне в болница, в която получава достатъчно възнаграждение и в която колегите му не се държат лошо, той бива изправен пред въпроса как да се развива тук нататък. Причината е, че повечето добри обучения се провеждат в чужбина и струват много по нашите стандарти, изискват отпуски и дори да успееш да отидеш там, нямаш гаранция, че нашата здравна система ще ти позволи да приложиш новите знания. Така че спънките са много. Предизвикателствата пред един млад лекар, който е решил да остане тук, и иска да се развива, да стане иноватор и качествен лекар, са големи. Важното все пак е, че има такива хора, аз работя с такива и това ми дава надежда, че все пак има начин. Че и ние ще сме от тях и ще успеем да създадем една качествена здравна ситема, която да работи добре.
Страната ни се намира в поредната политическо безвремение. Като млад успешен лекар, какво послание бихте отправили към нашите политици по отношение на здравната ни система?
Бих припомнила на хората, които са на високо политическо ниво, че няма как да очакват развитие в страната си, независимо в каква сфера, ако хората, които са част от нея, не се чувстват в максимално добро физическо здраве. Да се инвестира в здравеопазване, всъщност означава да инвестираме в цялата ни страна. Ясно е, че това е много скъпа дейност и че няма държава в света, която да може да си позволи най-доброто здравеопазване. Но не можем и да спрем развитието в тази насока, а това означава инвестиции в младите лекари, в новите технологии, задължително в засилване на профилактиката. Това е основата, за да има после хора, които ще се чувстват добре, които ще имат мотивация да учат и да развиват страната ни икономически.
А по отношение на качеството на медицинската услуга?
По отношение на достъпа до медицински грижи, смятам, че той е добре развит и е нещо, с което можем да се похвалим за разлика от други европейски страни. Това, което задължително трябва да се направи според мен, е да се инвестира в младите специалисти. В момента се разчита основно на по-възрастните лекари, които имат страхотен опит. Опитът обаче невинаги отговаря на най доброто и съвременно лечение.
Българският лекарския съюз вече доста активно повдига темата за задължително продължаващо медицинско обучение. Какво е вашето мнение по въпроса?
Категорично съм съгласна, че то трябва да е задължително. Тук обаче възниква въпросът, че тези обучения отнемат време и пари. Няма как да очакваме от някой лекар, който има страшно много пациенти и е зает постоянно, да може да отдели времето и средствата за подобна квалификация, ако самата болница, в която работи, не му помогне по някакъв начин. Аз самата се опитвам да участвам в колкото може повече конференции и обучения, защото така се придобиват най-много знания, така ставаме най полезни на пациентите си. В противен случай тъпчем на едно място и затъваме все повече и повече. Никой опит на света няма да е достатъчен, за да предоставим най добрите здравни услуги на пациентите си, ако не си правим труда да сме поне малко в крак с новостите.
С риск да прозвучи прекалено лично, но как заплащате участията си в обучения?
Как си плащам ли – аз се шегувах с колегите, че тази година не отидох на почивка. Така си заплащам обученията. Действително подобни форуми, особено тези, които са в чужбина, са изключително скъпи и за да мога да присъствам, се налага спестяване от абсолютно всичко, понякога дори от елементарни неща. Просто подредба на приоритетите. Доколкото мога, се опитвам да вложа парите си в момента в това, защото смятам, че така инвестирам в себе си. Докога ще продължа, не знам, но е факт, че това е голям проблем за страната ни – няма финансиране на обученията за младите лекари.
Какво Ви донесе наградата, която получихте от страна на Лекарския съюз?
На първо място това беше голяма изненада. Когато разбрах, разбира се, бях изключително щастлива. Може би най-ценното, което ми донесе това признание, е усещането да си малко по-уверен, да почустваш, че сякаш някой те е оценил, някой ти е казал – да, ти можеш, продължавай. Това е изключително важно, особено за годините, на които сме ние – младите лекари, в които все още не знаем какво можем и какво не можем. Изключително съм щастлива от тази награда. Много съм благодарна на Български лекарски съюз за нея – тя ме мотивира изключително силно да продължавам с обученията и развитието си.
Целия материал може да видите тук
Източник: Medical News 
