Д-Р БРЪНЗАЛОВ: РЕДНО Е ДЪРЖАВАТА ДА ЗАПОЧНЕ ДА ПЛАЩА ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ТАКСА ЗА ДЕЦАТА
Профилактиката, промени в заплащането на имунизациите и намаляване на административната тежест са част от предложенията на общопрактикуващите лекари във връзка с преговорния процес по анекса на Националния рамков договор 2023-2025. По този повод разговаряхме със зам.-председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов, както и за възможностите част от дейностите в болничната помощ да бъдат прехвърлени в извънболничната.
Д-р Брънзалов, Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията беше обнародвана в Държавен вестник. Кои са новите моменти в нея?
Много повече дейности залягат в профилактичните прегледи при общопрактикуващия лекар дори в сравнение с увеличените изследвания и консултации от миналата година. Използвам възможността да призова пациентите да търсят личните си лекари за извършване на профилактичен преглед, защото превенцията е от изключително значение. Имаме обещание и от Министерство на здравеопазването за провеждането на информационна кампания, която да подпомогне усилията на общопрактикуващите лекари да реализират профилактичните прегледи. Разбира се, в Наредбата има и неща, които изискват допълнително уточняване.
Какъв трябва да е обхватът на профилактичните прегледи, за да бъдат реализирани напълно определените по бюджета на НЗОК средства?
За да отговоря на този въпрос, трябва да разполагам с определени данни, които в момента нямам. Данните, които са ни подали от Здравната каса, не са изчистени още и съществува голям риск да бъде изкривен анализът, тъй като в тях фигурират и здравнонеосигурените лица. По изчисление на Национално сдружение на общопрактикуващите лекари средният процент на обхванатите от профилактични прегледи хора у нас е 53%, а когато бъдат извадени неосигурените лица от листите, обхватът ще е значително по-висок. Има обаче практики, в които този процент е изключително нисък и там трябва да бъдат взети мерки, защото става въпрос за реални хора, които не са получили своя профилактичен преглед през миналата година. За неточността на данните ще дам един пример. От известно време активно издирвам колко са здравноосигурените хора в България, колко от тях са деца и колко са здравнонеосигурените. От данните, които намирам от различни източници, излиза, че България е между 8,5 и 9 млн. души, което изобщо не отговаря на истината. Същевременно това е базата, на която стъпваме, за да се изчисли обхватът на профилактичните прегледи. Искам да видя реалните цифри и само така точно и коректно ще можем да направим и нашите предложения.
Предвидени ли са нови дейности за общопрактикуващите лекари през тази година?
Нови дейности могат да влязат, ако са добре аргументирани и одобрени от Управителните съвети както на БЛС, така и на НСОПЛБ. Категорично обаче сме против увеличаването на административната тежест. И ако нещо води в такава посока, ще се противопоставим.
Увеличава ли се административната тежест с изискването личните лекари да информират пациентите си за това, което съдържа здравното им досие, както е записано в Наредбата за профилактика и диспансеризация?
Първо самите лични лекари трябва да имат достъп до здравните досиета на пациентите си, а това още не е факт. След пациента, най-заинтересованият човек, който трябва да знае какви дейности са извършвани, е личният лекар. За да бъде този процес по-бърз, е добре личният лекар да информира пациента как сам да проверява здравното си досие, без да му е необходима помощ. Ние нямаме нищо против да информираме пациентите как да го правят, но не и да го правим вместо тях. В последно време се говори за сдвояване на системите през електронните подписи на личните лекари, но с това категорично не сме съгласни. Смятам, че това не е и юридически издържано. Информацията от здравното досие е чувствителна и достъп до него трябва да имат строго определен брой хора, които да могат да оперират с данните правилно и без да правят нарушения.
Прехвърлянето на дейности от болничната в извънболничната помощ ще се отрази ли на личните лекари?
При такова прехвърляне основният елемент е специализираната извънболнична помощ, но и в първичната помощ България разполага с много сертифицирани специалисти, които разполагат с необходимата техника за диагностика и лечение и би било добре да се използва този ресурс. Например аз имам специалност „Вътрешни болести“ и сертификат за коремна ехография. Защо трябва да пиша талони и да хабя ресурс, за да пращам пациента при друг специалист, а фондът на мен да не ми заплаща такава дейност. Има всички предпоставки Здравната каса да заплаща тази дейност на общопрактикуващите лекари, когато те имат и друга специалност. Всички са съгласни, че можем да проверим дали това би било работещ модел, но трябва да се направи анализ, който през тази година едва ли ще може да бъде извършен.
Бюджетът на Здравната каса в частта ПИМП и СИМП за тази година е рекорден. Смятате ли, че ще бъде реализиран така, че и пациентите, и лекарите да са удовлетворени, без да се направи съществена промяна в системата?
Въпреки твърденията, че е рекорден, от общия бюджет на здраве за тази година на здравноосигурен човек на месец реално се падат по 100 лв. Много ли са или са малко, нека всеки сам да прецени. В тези средства влизат от консултациите на новородените и ваксинациите до най-сложните операции.
Има ли възможност да се разреши проблемът с постоянно намаляващия брой на общопрактикуващите лекари педиатри у нас?
В последните рамкови договори и анекси към тях е заложен приоритет по заплащането на профилактичните прегледи при децата. Все още не е достатъчно увеличението, но тази тенденция ще продължи. Тук не мога да не засегна темата за потребителската такса, която е фиксирана на една сума от 15 години. Педиатричните практики не получават такава такса. За да не е финансова тежест за родителите, държавата, която твърди, че детското здравеопазване е приоритет, трябва да заплаща такава такса на същия принцип, на който доплаща за пенсионерите. Това е чисто социална дейност, която е за сметка сега на лекаря. Необходимо е да бъде актуализирана и самата потребителска такса, която за разлика от всичко останало не се променя, въпреки увеличаването на минималната работна заплата. Необходимо е да се промени и заплащането на препоръчителните ваксинации, което се извършва от МЗ. Цената е 4 лв. и не се е променяла от времето на потребителската такса. Цената трябва да е равна поне на поставянето на ваксините от задължителния календар.
Кои са приоритетите в частта ПИМП при преговорите с НЗОК?
Основните предложения на НСОПЛБ целят намаляване на административната тежест. Например, ако съм извикал пациент, за да го ваксинирам и за COVID, и за грип, и за профилактичен преглед, трябва да му пусна три амбулаторни листа. Трябва да бъде премахнато и изискването да разпечатваме амбулаторен лист, след като сме издали електронен талон за хоспитализация, тъй като не е нужен на никого. Имаме готовност да въведем в Наредба 8 и допълнителни диспансерни диагнози, тъй като става въпрос за социално значими заболявания.
Целия материал може да видите тук
Източник: Zdrave.net 
