Д-Р Д.ПЕТРОВ: ПРИ ТЕЗИ ЦЕНИ , КОИТО КАСАТА ПЛАЩА, НЕ МОЖЕМ ДА ГАРАНТИРАМЕ КАЧЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Д-Р Д.ПЕТРОВ: ПРИ ТЕЗИ ЦЕНИ , КОИТО КАСАТА ПЛАЩА, НЕ МОЖЕМ ДА ГАРАНТИРАМЕ КАЧЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

style="text-align: justify;">

![](/images/stories/dr petrov.jpg)Разговор с д-р Ивелина Георгиева, Станимир Хасърджиев, д-р Димитър Петров, гл.експерт към БЛС и д-р Пламен Цеков
Дарик радио, „Кой говори?”

Водещ: Дано да успеем ясно да обясним на нашите слушатели, какво ни вълнува днес и какво всички тези промени, случили се в последните дни, в началото на новата година, ги засяга и по какъв начин ги засяга като пациенти. За добро или за лошо са тези промени? Представям ви гостите сега. Д-р Ивелина Георгиева, представител на МЗ, отдел, дирекция „Медицински дейности”, Станимир Хасърджиев, представител на пациентите, здравейте.
Д-р Станимир Хасърджиев: Здравейте.
Водещ: Д-р Димитър Петков, главен експерт в БЛС, Петров, да. Здравейте, извинявайте. И надявам се, след малко ще успеем да се свържем с председателя на НЗОК д-р Пламен Цеков. Той очаква да го изберем, но нещо не успяваме технически да го организираме. Но може би ще преодолеем това препятствие. Така, сега надявам се просто и ясно да обясните на слушателите - какво стана в края на миналата седмица? Какви бяха тези промени в Закона за здравното осигуряване. И може би да почне Хасърджиев, като представител на пациентите. Защото, важно е техният интерес колко е защитен или накърнен.
Д-р Станимир Хасърджиев: Може би не е редно аз да обяснявам точно какво се случи от политическа и от …
Водещ: Не, не, как го тълкувате?
Д-р Станимир Хасърджиев: Да. От политическа и от законодателна гледна точка. По-скоро бих казал следното - знаете, че последните няколко години пациентите и пациентските организации положиха огромни усилия за това възможно повече лекарства и други неща, които се закупуваха с търгове от МЗ, да бъдат прехвърлени към НЗОК. Преди две години за първи път онкологични лекарства, всъщност лекарства за трансплантирани и за някои други пациенти бяха прехвърлени. В последствие онкологичните лекарства бяха прехвърлени и общо взето, остана ваксините да се закупуват от МЗ и лекарствата за някои заболявания като туберкулоза.
Водещ: Защо искаха това пациентските организации?
Д-р Станимир Хасърджиев: Спомняте си, само допреди 4-5 г. редовно имаше протести пред Министерство на здравеопазването, понеже търговете и тръжните процедури, според нас, не бяха достатъчно гъвкави, за да подсигурят лекарства за всички пациенти тогава, когато…
Водещ: И все се случваше така, че лекарства нямаше или се бавеха?
Д-р Станимир Хасърджиев: Точно така. Бавеха се. Хората протестираха или пък не се купуваха достатъчно и т.н.
Водещ: Жизнено важни медикаменти не достигаха. Очакваше се като се прехвърли към касата всичко това…
Д-р Станимир Хасърджиев: Точно така, да се нормализира поне процеса на снабдяване. И общо взето, през последната една-две г., наистина наблюдаваме по-редовни доставки. Не, че няма проблеми с лекарствата, има проблеми. Обикновено някои от лекарствата сега пък се купуват с търгове от съответните лечебни заведения и т.н. Но като цяло малко по-малко се подобрява достъпа на пациенти до лекарствена терапия и това беше наша много голяма борба. И аз съм щастлив, че може би това беше единствената, сравнително последователно, водена политика за прехвърляне на тези дейности към НЗОК. Последният етап, разбира се, бяха и ваксините за новородените деца и въобще задължителните ваксинации, които в много държави по света се осигуряват от здравноосигурителните фондове. По този начин лекарите имат избор, знаят, могат да предпишат тази ваксина, която смятат, че е най-подходяща и съответно да може тези ваксини да са налични за хората. Сега, това, което се случи в края на миналата година, поради някои, така, проблеми и други опасения на Лекарския съюз, които смятам, не са без основание, особено що се отнася до цялостния бюджет за здравеопазване - Лекарският съюз, както знаете, не подписа НРД, по решение на техния висш орган на управление. Сега, стигна се до един законодателен вакуум. От една страна в бюджета на Касата бяха предвидени новите ваксини. От друга страна, като няма рамков договор, нямаше как тези нови дейности касата да започне да ги изплаща и съответно се наложиха законодателни промени, които да дадат възможност на касата, да не остава пациентите, новородените деца и въобще децата без ваксините, инвитрото също се прехвърли и т.н. Сега, какво означава това за пациентите? Аз лично се надявам да няма сътресения бързо Касата да се организира административно да направи тези процедури и за пациентите това да означава постепенно да се нормализира и откъм документация, откъм бюрокрация, всички тези неща, които те се надяват да получават и през 2013 г. Дали обаче така ще стане? Опитът показва, че винаги, когато има такива промени, трансфери и т.н., особено в последния момент, знаете, последните дни на 2012-а се случиха всички тези неща и в първите дни на 2013-а, се направиха законодателните промени, обикновено ние очакваме сътресения и се надяваме бързо да бъдат изгладени административните процедури.
Водещ: Значи все пак Станимир Хасърджиев е представител на тези пациентски организации, на тези пациенти, които имат надеждата, че нищо лошо не се е случило?
Д-р Станимир Хасърджиев: О, не, напротив.
Водещ: Че може да има временно сътресение, но всяка промяна може да доведе до някакви размествания, организационни. Това не означава обаче, че решението не е добро. Това ли казвате?
Д-р Станимир Хасърджиев: Като цяло, смятаме, че това решение е част от всичките ни усилия. Спомняте си, години наред ние сме се борили, лекарствата специално да се прехвърлят постепенно към Здравната каса, защото смятаме, че това е начинът, по който по-добре се осигуряват.
Водещ: И сега дейности като инвитро процедурите, интензивното лечение в болниците?
Д-р Станимир Хасърджиев: Ето там вече е проблемът, който трябва да се…
Водещ: Това ще рече хората, които се лекуват в интензивните отделения, нали? Аз така го разбирам. Какво още?
Д-р Станимир Хасърджиев: Инвитро процедурите.
Водещ: Казахме го, да. Изследванията с петскенери. Това са онези най-съвършени и високи технологични, да?
Д-р Ивелина Георгиева: И други високо технологични услуги като роботизирана хирургия…
Д-р Димитър Петров: И дистанцираното наблюдение над психично болни.
Д-р Ивелина Георгиева: И на кожно-венерическите заболявания.
Водещ: Отива към касата, така? Още малко да чуем Хасърджиев. Какво казвате? Какъв е проблемът с тях?
Д-р Станимир Хасърджиев: Проблемът с всички тези дейности, които се прехвърлят така е, че често не са уточнени новите процедури. Лекарите и лечебните заведения са в една ситуация, в която не знаят по какъв точно начин ще се отпускат средствата, какво точно да правят. Някои от тези болници и лечебни заведения никога не са работели със здравна каса по подобен начин, тъй като досега са били към министерството. За мен тези промени, големият проблем е, че се случиха пак в последния момент по ред причини. Аз не знам кой крив, кой прав…
Водещ: Последният момент на кое?
Д-р Станимир Хасърджиев: Последните дни на годината, макар отдавна да се знаеше, че има намерение да се…
Водещ: Какво отдавна? Ако предстои промяна, тя така или иначе, трябва да се случи в някакъв момент? Има ли значение дали в началото или в края на годината?
Д-р Станимир Хасърджиев: Да. Разбира се, всяка една промяна, минимум 6 месеца са необходими подготовка. Да знаят и лечебните заведения, да са уточнени процедури, да са уточнени суми, които ще получават, по какъв начин и т.н.
Водещ: Т.е. не, че в последния момент, а че нямаше време да бъде подготвена тази промяна организационно? Това ли казвате?
Д-р Станимир Хасърджиев: Ето, това е притеснението. Да не би сега януари, февруари, март, докато системата се намести…
Водещ: Аз, доколкото знам, от здравната комисия в парламента, тези промени тутакси са влезли в пленарна зала и с един ден разлика всъщност са гласувани?
Д-р Станимир Хасърджиев: Вижте, промените в здравна комисия, те са наложиха, поради факта, доколкото ми е известно, че нямаше рамков договор, който да регламентира…
Д-р Димитър Петров:
Д-р Станимир Хасърджиев: Ами, нека, може би и д-р Петров да обясни, защото все пак не ми е работа да…
Водещ: Добре. Дотук това, което казвате вие е, че принципът на решения на този въпрос, да бъдат прехвърлени дейности и лекарства, да се плащат от здравната каса е ОК. Проблемът е, че нямаше време за подготовка, че сега в смяната на тази организация ще станат може би някои затруднения, големи за пациентите
Д-р Станимир Хасърджиев: Опитът показва, че има да, точно така.
Водещ: Така. Какво ще кажете вие, лекарският съюз? Д-р Димитър Петров?
Д-р Димитър Петров: Тези промени аз не мога да кажа добри ли са лоши ли са. Те са фактически единствено възможни, за да се изпълни бюджета, както е приет от НС. Т.е. да може наистина касата да плаща за тези дейности. Аз обаче бих напомнил, защо лекарският съюз не подписа договора. Той не го подписа по две причини. Едната е тази, че касата не се съобрази с нашето искане, методиката за финансиране на болниците, която е, да не предвижда регулация на ниво клинични пътеки. Ние сме против тази методика. Тя ще създаде огромни проблеми и те предстоят. Те ще започнат да излизат в края на месец февруари.
Водещ: Това не е нищо ново. Това от години си го говорим, че…
Д-р Димитър Петров: Това е новата методика. Там има принципно, да.
Водещ: Не. Казвам, че клиничните пътеки не са…
Д-р Димитър Петров: Не. Методиката за разпределение, която е. Тя предвижда лимити на ниво клинична пътека на болниците. Това ще си проличи в края на февруари месец. Това ще бъде…
Водещ: С какво не бяхте съгласни точно?
Д-р Димитър Петров: Значи…
Водещ: Обяснете ми го така на мен като пациент, който е потърпевш за добро или за лошо от всичко това? Какво ме засяга мен това?
Д-р Димитър Петров: По принцип това лимитиране противоречи на закона за здравното осигуряване. Досега се правеше в една по-мека форма.
Водещ: Кое, кое? Да?
Д-р Димитър Петров: Бюджетите на болниците, които се даваха. Те не се даваха примерно на брой случаи по клинична пътека, първа, втора и т.н., а общо като обща сума.
Водещ: Да.
Д-р Димитър Петров: Самата болница можеше да варира вътре. Т.е. да си смята по какъв начин и по-скоро, каквито пациенти дойдат, да ги приеме. В момента, вместо това нещо, вместо тази глобална сума, примерно от 5 милиона на тримесечие, в момента на болниците им се подготвят бюджети, разбити по 300 клинични пътеки всеки месец, т.е. бройка 5 за тази пътека, 5-10 за другата и т.н. Те, за да прехвърлят от една на друга, трябва да водят едни много тежки, сложни процедури. Това ще създаде наистина листи на чакащи. Отсега ви го казвам и то листи на чакащи, не от липса на технологичен капацитет на болниците, а те ще се формират там, където са най-търсените болници. Това е едната причина. Втората причина е, много се спекулира…
Водещ: А защо наистина чакащи? Ако тези пътеки са разчетени, според нуждите на хората, не е възможно това да се случи?
Д-р Димитър Петров: Ама те нуждите на хората, не се знае в коя болница ще отидат.
Водещ: Да.
Д-р Димитър Петров: Разбирате ли? Ние продължаваме да имаме свободен избор на територията на цялата страна на лечебно заведение и където отидат болните, там е логиката да се плаща. Това е едната причина. Втората причина е за тези нови…
Водещ: Вие да не подпишете договора, да?
Д-р Димитър Петров: Да. Тези нови дейности. Кого се спекулира, че едва ли не, ние сме щели да блокираме инвитро процедурите или ваксините или нещо подобно. Лекарският съюз никога не е бил против тези нови дейности.
Водещ: Чакайте, чакайте. Какво мислите вие за тези нови дейности? Какъв е проблемът, според вас, там?
Д-р Димитър Петров: Ние мислим, че две от тези нови дейности, не всички. Аз съм съгласен, че интензивното лечение може да се прехвърли.
Водещ: Кои? Да се прехвърли от държавата към касата да се плаща?
Д-р Димитър Петров: Че инвитро процедурите и ваксините не им е мястото в НЗОК, по устатата причина, че ваксините, това е държавна политика. Това е имунизационен календар, задължителен, който би трябвало да остане ангажимент на държавата и инвитро процедурата,, това е национална програма, която се финансираше досега от бюджета и логиката е да отиде там. Тя няма толкова медицински, колкото социални и демографски ефект.
Водещ: Какво от това? Вижте, за мен като пациент, няма никакво значение кой ще ми плаща за ин витро процедурата или кой ще ме ваксинира. Дали ще бъде държавата, дали парите ще минават през здравната каса или през държавата. Какво значение има, да?
Д-р Димитър Петров: Ще ви кажа какво значение има. Има решение на КС, с което фактически миналогодишният трансфер от касата към МЗ беше обявен за противоконституционен. В момента това най-вероятно ще бъде атакувано отново. Заобикаля се това решение и вместо да се трансферират пари, се прехвърлят дейности от министерството към касата.
Водещ: Кой ще ги плаща сега? Инвитрото сега кой ще го плаща?
Д-р Димитър Петров: В момента излиза, че ще го плаща касата. Проблемът е, че тези…
Водещ: С чии пари? С пари на касата…
Д-р Димитър Петров: С пари на касата.
Водещ: … с пари на здравноосигурените и как ще се…
Д-р Димитър Петров: С пари на здравноосигурените.
Д-р Станимир Хасърджиев: Вижте, нека ясно да кажем.
Водещ: Добре. Досега ги е плащала държавата с пари на всички данъкоплатци с пари от бюджета?
Д-р Димитър Петров: Да, да, да.
Водещ: Сега държавата няма да плаща нито инвитрото, нито ваксинациите и това ще бъде с парите на осигурените?
Д-р Димитър Петров: Да, да. Така е. И третото нещо, което е, това е част от цялата схема за изяждане на здравните осигуровки. В момента, ако тези фактически дейности бяха останали в бюджета на държавата, касата щеше да има 50 милиона повече за тези дейности всички, които касата върши досега, които са недофинансирани, а може би и за някои нови, които чакат.
Водещ: На мен като пациент, това ми се вижда най-тревожно от всичко, защото разбирам, че в касата парите и без друго, са недостатъчни. Сега се добавят още дейности?
Д-р Димитър Петров: Аз отсега ви казвам, че с това прехвърляне на всички тези дейности…
Водещ: Които трябва да се платят от наличните пари?
Д-р Димитър Петров: … вноската от 4 до 8 % става вече не може да подсигури тези дейности. Най-вероятно догодина ще стои въпроса за увеличаването й.
Водещ: Сложете си сега слушалките, моля ви.
Д-р Димитър Петров: Има още един проблем.
Водещ: Да, кажете го обаче. Междувременно си сложете слушалките, че ще включим и шефа на касата.
Д-р Димитър Петров: Последният проблем е, че миналата година 90 милиона лева отново отидоха в резерва, като не бяха усвоени. Честно казано, на лекарския съюз…
Водещ: 90 милиона лева от?
Д-р Станимир Хасърджиев: От целия бюджет.
Д-р Димитър Петров: От целия бюджет.
Водещ: От бюджета на кое? От бюджета на кое?
Д-р Станимир Хасърджиев: От здравни…
Д-р Димитър Петров: Това са…
Водещ: Отидоха къде? Говорете ясно, защото хората не са наясно с тия..
Д-р Димитър Петров: Отидоха във фискалния резерв. Т. е. те повече не могат да се използват.
Д-р Станимир Хасърджиев: Това са пари от здравни вноски. Това е тревожното и аз мисля, че трябва честно…
Водещ: Това не са ли онези същите пари, които 100 милиона, които министър Дянков…
Д-р Станимир Хасърджиев: Точно така. 50 милиона…
Д-р Димитър Петров: Това са трансферът, който беше отменен от КС, а другите са надвишени приходи от здравни вноски.
Водещ: Не съм сигурна, че има…
Д-р Станимир Хасърджиев: Виждате ли, че при положение, че хартисват пари..
Водещ: Знаете ли? Секунда, секунда. Има един системен проблем в тези разговори, че вие сте експерти. Наясно сте с всички детайли, а нашите слушатели не са, така че обяснявайте нещата по-отдалече. Казвайте за какво точно става дума и го илюстрирайте така, че…
Д-р Станимир Хасърджиев: Да кажем простичко. Да. Да го кажем простичко. Целият проблем е пари. Притесненията на лекарите са, че с новите дейности, които идват към здравната каса, парите, които остават за нея, за лекарства и т.н., практически ще намалеят с тези нови пари. А другият проблем е, че дори да съберем повече пари, както миналата година се случи, събраха се 40 милиона повече от здравни вноски, т.е. хората са си плащали, те тези пари не бяха използвани за здраве и това вече е много, много тревожно…
Водещ: Накрая на годината. Това също мина между другото, някак си, за съжаление, тази информация, че тези 40 милиона трябваше, които са събрани от нашите вноски, нали така?
Д-р Станимир Хасърджиев: Точно така.
Водещ: Цяла година казваме няма пари?
Д-р Станимир Хасърджиев: Няма пари, няма пари, няма пари. В един момент, да. Вместо да лекуваме още болни, защото има хиляди, които чакат. Има такива заболявания, които още не се лекуват. Има нови лекарства, които с месеци и с години чакат…
Водещ: Тогава отговориха от касата…
Д-р Димитър Петров: Има неразплатени разходи.
Водещ: Отказаха, нямаме падежни плащания в момента.
Д-р Димитър Петров:
Ами, имат
Водещ: Хайде, сега да чуем д-р Пламен Цеков. Здравейте.
Д-р Пламен Цеков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Няма да можем в тази първа част на разговора да говорим достатъчно с вас, защото след малко се задават новините, но едва успяхме сега да се свържем, за съжаление. Както и да е. Сега, кажете наистина тези опасения, които чуваме тук и от страна на пациентите и от страна на лекарския съюз, вие как ги чувате? Как ги преценявате? Още дейности в здравната каса, т.е. касата трябва да плаща за още дейности, някои, от които много скъпи, без да влизат нови пари от никъде? Старите здравни вноски?
Д-р Пламен Цеков: Аз съм на мнение, че тези дейности дори закъсняха с влизането в НЗОК. Крайно време е да се знае, че МЗ генерира политиката в здравеопазването, а НЗОК, задно с лекарския и зъболекарския съюз, са ауторизирани да я реализират. Не мога да коментирам нещо, което е създадено със закон. Ние сме длъжни да го изпълняваме. Друг е въпроса, как трябва да се реализират нещата. Дали точно сега е моментът, но това са неща, които са извън нашия обсег на действие.
Водещ: Във вашия обсег на действие, на компетентност е да кажете, как това ще се отрази на здравноосигурените лица, които всъщност вие представлявате? Да ми обясните на мен, какво ще последва за мен като пациент и да имате съответно отношение към тези последици?
Д-р Пламен Цеков: Дейностите, които поема допълнително тази година НЗОК са разчетени финансово и здравноосигурените лица ще получават тези грижи така, както са ги получавали и през МЗ. В тях няма никаква промяна.
Водещ: Обяснете ми как ще стане? Чакайте, това не мога да разбера. Министър Дянков ще дава ли пари на касата за тези дейности така, както е давал до година?
Д-р Пламен Цеков: Тези пари, парите за тез дейности бяха пак в бюджета на касата, но ние ги трансферирахме към МЗ и със същите тези пари то заплащаше инвитро програмата и интензивните грижи…
Водещ: Това пък съвсем не е ясно защо беше нужно да се прави, защо беше това упражнение? Да не говорим, че е..
Д-р Пламен Цеков: Така че парите ги има, а що се отнася за това какво е регламентирал КС, е редно да изчетете дословно решението на КС< за да не заблуждаваме хората.
Водещ: Къде са тези пари? Чакайте, извинявайте!
Д-р Пламен Цеков: Решението на КС е такова, че не може с обществени средства миналата да се финансират държавни бюджетни предприятия или както е в случая, МЗ. Единствено в посока на движението на парите. Сега в наредба 40 ясно е регламентирано какво трябва да заплаща касата. Ние го поемаме, така че не виждам проблем с решението… решението на КС.
Водещ: Д-р Цеков, кажете ми, не съм сигурна, че стигаме до яснота? Кажете ми, парите за ин витро процедурите, кой ще ги плаща тази година?
Д-р Пламен Цеков: НЗОК. 15 милиона лева.
Водещ: Добре. Тези 5 милиона лева, къде са в момента? От касата ли? Откъде са дошли? Как..
Д-р Пламен Цеков: Да, разбира се. Идват от здравни осигуровки. От здравни осигуровки и са разчетени в бюджета на касата така, както беше миналата година.
Водещ: Миналата година пак от здравни осигуровки идваха пари за инвитро, само че..
Д-р Пламен Цеков: Точно така. Само, че преди тези здравни осигуровки ги трансферирахме към МЗ и то се разплащаше. Сега ние ще се разплащаме директно, така че няма никаква промяна за потребителите. Т.е. за пациентите няма никаква промяна. Те ще си получат услугата такава, каквато са я получавали миналата година, отново безплатно.
Водещ: Ето това тука е нещо, което трябва да го коментирате. А искам да чуем, разбира се и представител на министерството.
Д-р Димитър Петров: Д-р Цеков каза, че…
Водещ: След новините ще стане обаче, за съжаление. Сега вие кажете? Д-р Петров, лекарски съюз:
Д-р Димитър Петров: Д-р Цеков каза, че парите миналата година от десния джоб са ги прехвърлили в левия. Сега ще стане точно обратното.
Водещ: Това каза, да. Въпросът е, че първо това е безумно и …
Д-р Пламен Цеков: Не, д-р Петров. Парите си остават в касата и просто няма да се трансферират.
Д-р Димитър Петров: Говорим от левия на десния джоб на касата.
Водещ: Въпросът е джобът, по пътя на това прехвърляне, да не намалеят, да не се загубят И да не отидат в държавния резерв, както в края на годината?
Д-р Станимир Хасърджиев: С едно нещо съм съгласен с д-р Цеков, както и казах в началото. Време беше повечето дейности да се прехвърлят от МЗ към здравната каса. Това бяха усилия на пациентските организации. Това бяха усилия. Слава, Богу, политиците прегърнаха тази идея. Поетапно се прехвърлиха тези дейности. Друг е въпросът, че очевидно проблемът с парите остава. Аз продължавам да недоумявам…
Водещ: Дейностите вървят със съответните пари, така ли?
Д-р Станимир Хасърджиев: Не. Те вървят с…
Д-р Ивелина Георгиева: … тези дейности са финансово обезпечени и д-р Цеков ви цитира конкретните цифри. Те са същите, а в някои случаи по-големи, отколкото миналата година. Аз наистина бих желала да обясня това доста по-подробно. Благодаря.
Водещ: Добре. Да, ще имате възможност. Точно, заради това, ще имате достатъчно време, но след новините. Сега ще освободим студиото. Опитваме се наистина да обясним почти невъзможното. Много е сложно това с този проблем с парите на касата, които един път през миналата година, една голяма част, 100 милиона бяха трансферирани в МФ…
Д-р Станимир Хасърджиев: А предната 350, предната.
Водещ: Така. След това КС се произнесе, че това е противоконституционно. Не знам какво стана с тези 100 милиона. Къде са те в момента? Дали се върнаха в касата? Дали те по предназначение се ползват, защото това са парите от нашите здравноосигурителни вноски?
Д-р Димитър Петров: Не. … върнаха. Не бяха изразходвани. Отидоха в държавния бюджет.
Д-р Станимир Хасърджиев: Парите от здравни вноски…
Водещ: Моите пари от моите здравни вноски, месец по месец, във фискалния резерв, така. Сега, това е…
Д-р Станимир Хасърджиев: Не е редно това. Не е редно, в никакъв случай и това е нещо, с което пациентските организации никога няма да се съгласят. Това бяха първо 1,4 милиарда, които бяха събирани в продължение на години, в т. нар. голям резерв. Те отидоха пак във фискалния резерв. След това миналата година пак останаха някакви пари, отидоха в резерва. Тази година вече 50-те милиона…
Водещ: Ясно говорете, за да ви разбират. Останаха пари в касата, неизхарчени пари?
Д-р Станимир Хасърджиев: Останаха пари в касата, останаха неизхарчени пари. Тази година се събраха 50 милиона повече от здравни вноски, отколкото беше прогнозирано и планирано и те пак не бяха изхарчени. Ето, това е…
Водещ: Не бяха изхарчени за здраве? Изхарчени може би за нещо, за МВР, за…
Д-р Станимир Хасърджиев: За здраве. Може би за нещо, но това е нещо, с което никога няма да се съгласим. Хубави неща някои се случиха, прехвърлянето на онколекарствата, прехвърлянето на други дейности към здравната каса. За това нещо винаги сме казвали и сме се борили и сме казвали, че това е едно от най-важните неща, които се случиха в рамките на този мандат. Но няма да се съгласим с това, пари от здравни вноски да отиват някъде и гражданите да не знаят какво се случва с тези пари. И в същото време…
Водещ: Сега обаче…
Д-р Станимир Хасърджиев: … да ми казват, че нямало пари за редки болести. Това лекарство било много скъпо. Ще ви лекуваме с такива лекарства, пък няма с другите, пациентите, пък ще видим, след 2 месеца, след 5 месеца. Административни процедури да чакат хората, да пишат, да се молят и т.н., а в същото време пари хартисват и тези пари не се използват за здраве, а отиват за някъде Това не може да…
Водещ: Нека сега да чуем д-р Ивелина Георгиева.
Д-р Димитър Петров: Според мен обаче, не трябва да говорим само дали ще се съгласим или няма да се съгласим, защото ние най-вероятно ще приемем по-драстични мерки. Такова чудо няма никакво по света. Отсега ви казвам, че…
Водещ: Какво можете да направите? Пак да отидете в КС? Какво лекарският съюз може да направи?
Д-р Димитър Петров: Не. Отсега такова нещо никъде го няма, с пари от здравни вноски да се субсидира здравния бюджет и фискалния резерв. В интерес на истината, някои от касите, много каси се субсидират обратното. Те правят дефицити и в края на годината им се наливат пари от бюджетите, но обратното го няма. Трябва да ви кажа, че ако примерно френската каса, някой министър вземе пари от нея, вземе и 2 лева, или не се усвоят примерно 50 милиона, във Франция ще настане революция на следващия ден. Тука се мълчи и се приема едва ли не за нормално, че в продължение на 3 г., 2 милиарда бяха взети от нашите здравни вноски. Второ, законът за бюджета на касата, миналогодишния, много ясно каза, че надвишените пари само, че тука не е въпроса във финансово министерство вече, се преразпределят за допълнителни здравноосигурителни плащания от надзорния съвет, по предложение на управителя. Т.е. текстът е императивен. Т.е. те бяха длъжни с тия пари да платят здравни услуги. Вместо това, тези пари пак отидоха във фискалния резерв. Това…
Водещ: Добре. Спрете дотук.
Д-р Димитър Петров: Ние най-вероятно ще сезираме възможните органи.
Водещ: Кои са тези?
Д-р Димитър Петров: Нашите юристи в момента проучват.
Водещ: Не искате да кажете, защото не сте наясно чисто юридически какви са възможностите…
Д-р Димитър Петров: Освен това ще сезираме и европейски институции, тъй като в момента става въпрос, че пак се прикрива дефицит в държавния бюджет. Т.е. има неразплатени плащания, които са отложени най-вече на аптеки и на диспансери и вместо да се платят, парите са отишли в държавния резерв и в момента се отчитат, че дефицитът ни бил по-малък от германския. По икономически показатели сме я надминали вече.
Водещ: Да, добре, добре. Извинявайте, наистина, д-р Георгиева. Д-р Ивелина Георгиева, МЗ. Така и не ви дадох думата от началото на разговора.
Д-р Ивелина Георгиева: Аз затова се надявам, МЗ да може да каже нещо.
Водещ: Виждате колко е, да, говорете сега вие…
Д-р Ивелина Георгиева: Като орган, който наистина прави политиката. Първо, искам да кажа, че категорично през настоящата година парите за здраве не са по-малко, отколкото са били през 2012 г. Те са повече.
Д-р Станимир Хасърджиев: Ама те са много малко като цяло. Като цяло, изходната ни база е много ниска.
Д-р Ивелина Георгиева: Т.е. не можем да казваме, че тази година пациентите са заплашени от това да не получат същите или повече услуги. Второ, освен новите дейности, които бяха … в касата, много…
Водещ: Не, чакайте сега. Аз трябва да разберем какво казвате?
Д-р Ивелина Георгиева: Много държа да кажа, че МЗ написа една наредба. Издаде в края на годината, с която даде възможност не само тези дейности, за които си говорите като ин витро, интензивно лечение и т.н., а чисто нови дейности, които никога до момента не са финансирани от касата, да бъдат включени в основния пакет на касата. Искам да започна с клиничната пътека за будна кома, проблем, който дълго време не беше решаван. Сега ще дадем възможност на тези пациенти, които техните родители и близки хора се чудеха какво да ги правят по домовете, да могат да получат болнично лечение. Въведохме нова пътека за лицата с вродени имунодефицити. Въведохме нова пътека за лечение на остри състояния в детската възраст, защото може би вие знаете, може би не знаете, но слушателите, бащите и майките ви знаят, че има голям проблем, че когато едно дете е с неясно състояние, как да го приемат в болница, защото видите ли, не знаят по коя клинична пътека да го пуснат. Ето, дадохме тази възможност. В рамките на един или два дена, всяко дете да бъде приемано, диагностицирано и като се установи по коя пътека, да си продължава по нея. Освен това осигурихме възможност, чрез касата да се заплащат скъпите медицински изделия, т. нар. койлове за пациентите, които имат нужда от лечение на мозъчни аневризми и т.н. Може би вашите слушатели си спомнят случая с бременната жена във Варна, на която се направи тежка операция и която нямаше кой да плати. Сега има пациенти, които всеки ден пишат как 20-30 хиляди са непосилни за тях и поради тази причина не могат да се оперират. Сега касата ще може да заплаща и тези медицински изделия, така че когато говорим за това, какво ще се случи на пациентите през 2013-а, е много важно да обясним, че всяка жена, която иска да ползва процедури ин витро, по същия начин ще постъпва. Ще си подава документите. Тези документи ще се разглеждат от един обществен съвет, както и до момента и когато се прецени, че тя е подходяща, единствената разлика ще бъде, че парите няма да се преведат от бюджета на министерството, а ще се преведат от НЗОК.
Д-р Димитър Петров: Това противоречи…
Водещ: Искам въпроси. Искам яснота.
Д-р Димитър Петров: Това противоречи на закона за здравното осигуряване, ако дейността е прехвърлена в касата, значи касата трябва да се занимава с нейните механизми, с реимбурсирането.
Д-р Ивелина Георгиева: А противоречи ли на един общопрактикуващ лекар да напише направление за хоспитализация на пациент, защото той има пневмония?
Водещ: Д-р Георгиева…
Д-р Ивелина Георгиева: Ролята на фонда за лечение на деца е да изрази медицинско становище, е ли жената подходяща или не. ТО е точно същото , един специалист да насочи пациент към болница.
Д-р Димитър Петров:
Водещ: Д-р Георгиева, прояснете ми нещо. Остава за мен наистина неясно. Казвате колко още хора ще се възползват тази година от възможността да ползват по-евтино лечение или безплатно лечение. Това е прекрасно. Т.е. тези лечения трябва да бъдат финансирани от НЗОК. Обаче откъде ще се вземат пари? Това значи много повече пари?
Д-р Ивелина Георгиева: Бюджетът на НЗОК е по-голям, отколкото беше за предходната година и аз моля тук моите колеги да го потвърдят. По-голям е.
Д-р Станимир Хасърджиев: Много важно е да изясним нещо, относно бюджетите…
Водещ: Не. Кажете, така ли е, наистина?
Д-р Станимир Хасърджиев: Ще го кажа много простичко. Българският бюджет за здравеопазване, с който толкова много се хвалим, колко видиш ли, бил се увеличил, е в рамките на 3,4-3,6..
Д-р Ивелина Георгиева: 4 %.
Д-р Станимир Хасърджиев: … милиарда лева. Знаете ли, че бюджетът на фалирала Гърция само за лекарства е в размер на над 2 милиарда евро? Само лекарствата в Гърция, която смятаме, цяла Европа, цял свят обяви, че е фалирала държава, струва повече, отколкото нашият целият бюджет за здравеопазване.
Водещ: Какво предлагате?
Д-р Станимир Хасърджиев: Разбирате ли, изходната база, от която ние тръгваме тук в България, е изключително ниска. Цинично е при положение, че нашите баби, бащи и майки, които си купуват лекарствата, дори за кръвно налягане, държавата им плаща едва 25 % от тези лекарства и ние смятаме, че правим профилактика на инфаркти, инсулти и т.н. и в същото време, като останат пари в здравната каса, те да не се използват за здравноосигурителни плащания. Не се използват да лекуваме нашите бащи, майки и деца, а да отиват някъде другаде, където за нас е неизвестно. Ниска е изходната база.
Водещ: Какво предлагате за справяне?
Д-р Станимир Хасърджиев: Българските политици трябва да осъзнаят, че всеки лев, инвестиран в здравеопазването, е инвестицията в една трудоспособна, работеща нация, която може да си плаща данъците, която по-дълго ще живее, която по-дълго ще работи и ще прави икономиката на тази държава. Ето, това не се осъзнава тук. Малък е този бюджет Този бюджет е най-ниският в Европа.
Водещ: Как се формира бюджета за здравеопазване? Да, кажете?
Д-р Димитър Петров: Бюджетът на здравеопазването има три основни части. Единият е бюджетът на НЗОК, който се формира изцяло от здравни вноски.
Водещ: Така. Това са нашите вноски.
Д-р Димитър Петров: Или почти изцяло. Втората част е бюджетът на МЗ ….
Водещ: С нашите данъци?
Д-р Димитър Петров: Да. И трета част има, което е бюджет на някои ведомства, на МВР болница, на военна болница и на общините, защото…
Д-р Ивелина Георгиева: Пак чрез данъците, да.
Водещ: През вноските и през данъците, ясно е. Така че…
Д-р Димитър Петров: Най-вече говорим за първите 2 съставки. В момента аз ще ви кажа какъв е проблемът. Понеже финансово министерство смята, че в касата има много пари…
Д-р Станимир Хасърджиев: А няма.
Д-р Димитър Петров: … а те няма, от министерството все повече се прехвърлят дейности, вместо да се дадат там парите. Затова аз съм съгласен с д-р Георгиева. Нека да има нови дейности. Обаче като има нови дейности, те изяждат парите на досегашните, защото искате ли да ви кажа, примерно цената на клиничните пътеки в момента, през 2013 г., средната цена в момента е по-ниска от тази, която беше през 2009-а, при всичката тази инфлация, която е натрупана през това време и при положение, че всички ние говорим, че тези пътеки са недофинансирани. Освен това, тука не говорим…
Д-р Ивелина Георгиева: А броят на хоспитализациите нараснал ли е, д-р Петров, по клинични пътеки и общият разход на касата болнична помощ нараснал ли е?
Д-р Димитър Петров: Нараства обаче, сравнете нашите хоспитализации, великите, които вие смятате за, че са много и сравнете с други страни и ще видите, че при по-ниско ниво на оборудване и по-висока заболеваемост, не са по-високи примерно от тези във Франция.
Водещ: Сложете слушалките, моля ви, за да чуем управителя на здравната каса, д-р Пламен Цеков. Съгласен ли сте, д-р Цеков, с това, което казаха преди малко от лекарския съюз, д-р Петров, а именно, че новите дейности, за които касата ще плаща, всъщност изяждат парите на досегашните и че всъщност, в крайна сметка, като цяло, ние няма да получаваме по-добро обслужване, здравно, защото сумата е една за много повече дейности? Вместо държавата да продължава да плаща това, което беше неин ангажимент досега като ваксинациите, което трябва да е държавна програма и държавна политика, като инвитро процедурите, както настояват от лекарския съюз?
Д-р Димитър Петров: Да. Просто министър Дянков трябваше да си даде парите от министерството…
Водещ: Това опасение можете ли да го разсеете и как?
Д-р Пламен Цеков: По отношение на новите дейности, можем да кажем, че нямаме притеснения за финансирането им, защото като цяло бюджетът на НЗОК е със 70 милиона повече. Новите дейности, за новите клинични пътеки специално говорим, очакваме да натоварят с не повече от 5 милиона бюджета на НЗОК.
Водещ: Ама нали казвахме, д-р Цеков, че и вчера пътеките не бяха недофинансирани?
Д-р Димитър Петров: Защо не увеличихте цените, д-р Цеков, на пътеките като имаме повече пари? Защо не са увеличени парите?
Водещ: Да. Нали до миналата година казваме, че те не стигат парите, а като отида на лекар, да…
Д-р Станимир Хасърджиев: И се налага да доплащате.
Д-р Пламен Цеков:
Водещ: Се налага да доплащам като отида на лекар, а вие казвате, че имаме повече пари в касата?
Д-р Станимир Хасърджиев: Даже ги връщаме.
Водещ: Нали знаем, че и досега клиничните пътеки бяха недофинансирани?
Д-р Пламен Цеков: Да, наистина има елементи на доплащане в клиничните пътеки, най-вече в хирургичните пътеки, най-вече в травматологията и в неврохирургията. По отношение на това доплащане, ние сме поели инициативата за договаряне на медицинските изделия, една много болезнена тема и аз затова с недоумение, не срещнах подкрепа от пациентските организации, защото много е важно да разберем каква е цената на доплащането и защо се генерира това доплащане, защото по наши данни, цената на медицинските изделия не е толкова скъпа, каквато се представя на обществото, но това може би е друга тема. Що се отнася до бюджета на НЗОК, той е стабилен. Добре е балансиран и може да посрещне потребностите така, както са разписани в закона за бюджета и дейностите…
Водещ: Ама чакайте, д-р Цеков? Нали се сещате колко много хора ни слушат и ви слушат и си казват, какво говори управителя на касата? Ние добре знаем, че досега касата с тези средства, с които разполагаше, с тези пътеки, които бяха принципна работа и са все още принципна работа, не удовлетворяват нуждите на пациентите. Не достигаха парите досега, нали така? Вие казвате, имаме повече пари, но когато аз отивам да се лекувам и разбирам, че всъщност тези пари са крайно недостатъчни, това, което каза преди малко и Станимир Хасърджиев?
Д-р Пламен Цеков: Позволете ми да не съм съгласен с думичката крайно недостатъчни. Ние нямаме почти по нашите данни, които постъпват от лечебните заведения за разходите, които правят по клинични пътеки, нямаме нито една клинична пътека, в която болниците да не се вместват. Т.е. парите са достатъчни. Друго е проблемът, дали нас ни удовлетворява това ниво на заплащане. Да речем, изпълнител на съответната болнична помощ и стремежът към повече пари е нормален. Той трябва да бъде такъв, но ние имаме данни, достатъчно статистически, в които виждаме, че клиничните пътеки като цяло са добре оразмерени и финансирани. Да, друг е пак въпросът дали точно това е начинът на финансиране на лечебните заведения през клинични пътеки и мнението на много специалисти е, че те са изчерпали…
Водещ: То отговорът мисля, че е еднозначен.
Д-р Пламен Цеков: … отдавна възможностите си и не отговарят на реалностите. Затова ние подготвяме чрез МЗ, ДСГ. Има много въпроси, на които трябва да отговорим, но не популистки, а трябва да отговорим професионално с конкретни цифри, с конкретни ангажименти и отговорности, защото в момента най-лесно е да бъде обвинявана касата. Парите не достигат. Касата не плаща. Затова вие си плащайте. Време е вече всеки да понесе отговорността си и не винаги касата да бъде използвана за алиби за дадено действие или бездействие…
Водещ: Добре. Д-р Цеков, едно нещо искам също да стане ясно и ако може да ми обясните, защо то е така. Тази година с моите здравноосигурителни вноски, ще се плаща за ваксинирането на всички хора, които се нуждаят от ваксинация. Така ли ще бъде?
Д-р Пламен Цеков: Няма проблем. С вашите вноски се плаща лечението на редица пациенти, които имат много тежки заболявания, както са редките болести. Това е смисълът на здравноосигурителния модел.
Водещ: Да, но?
Д-р Пламен Цеков: Солидарният здравноосигурителен модел.
Водещ: Но никой не възразява срещу солидарността на този модел. То това е наистина в неговия смисъл, в неговия замисъл, но при положение, че има дейности, които държавата до вчера поемаше, защо сега аз трябва да плащам и на здравно неосигурените?
Д-р Ивелина Георгиева: Не. Няма да плащате на здравно неосигурените.
Водещ: А какво ще стане?
Д-р Пламен Цеков: За здравно неосигурените касата няма да заплаща. Това е категорично.
Д-р Ивелина Георгиев: Вие ще заплатите на вашето дете ваксината или вашата ваксина…
Водещ: А кой ще плати на здравно неосигурените тогава ваксините?
Д-р Ивелина Георгиева: МЗ. За тези, които не са осигурени.
Водещ: Така ли ще бъде?
Д-р Пламен Цеков: Така е да. МЗ …
Водещ: На тези, които искат да ползват метода инвитро, но не са здравно осигурени, на тях как, кой ще им плаща?
Д-р Ивелина Георгиева: Те ще трябва да си заплатят.
Д-р Пламен Цеков: При тях инвитро ще се заплаща само на здравноосигурени жени. Там не се допуска здравно неосигурени.
Водещ: Добре.
Д-р Пламен Цеков: При ваксините може да има, пропуски при инвитрото не трябва да има такъв момент.
Водещ: Станимир Хасърджиев:
Д-р Станимир Хасърджиев: Да. Позволете ми, д-р Цеков, аз напълно съм съгласен с вас. Бюджетът е балансиран. Може би цифрите изглеждат ок, но реалността е друга за пациентите. Ако парите бяха толкова достатъчни, едва ли лечебните заведения щяха да измислят всевъзможни начини пациентът да си доплати. Пък чаршафи доплащат, пък екипи, пък избори, пък какво ли не.
Д-р Ивелина Георгиева: Ама те трябва да похарчат и ефективно тези пари.
Д-р Пламен Цеков: Д-р Хасърджиев, аз ви предлагам, заедно с пациентските организации да направим една кръгла маса и да извадим цифрите по разходната част на лечебните заведения и да кажем къде има недофинансиране...
Д-р Станимир Хасърджиев: Напълно съм съгласен.
Д-р Пламен Цеков: Да видим какви разходи извършват лечебните заведения за капитални ремонти от парите, които заплаща касата, а по закон те нямат право да правят такива разходи и тогава да коментираме дали…
Д-р Димитър Петров: ТО пише, че по закон нямат право за капиталови разходи. Те не могат да се декапитализират болниците, за да успеят да спрат да си купуват апаратура и т.н….
Д-р Пламен Цеков: Собствена грижа на болниците е да поддържат декапитализацията на лечебните си заведенията. Касата заплаща само и единствено за лечението на пациентите.
Д-р Станимир Хасърджиев: Д-р Цеков…
Водещ: Това не го разбрах тука за капиталовите разходи?
Д-р Димитър Петров: За да сключи договор една болница, тя трябва да има оборудване, апаратура и т.н… и те няма да имат договор.
Д-р Пламен Цеков: Точно така. Който решава да прави болница, трябва да знае откъде ще си набави средствата. Касата не е длъжна да поддържа капитализацията на болницата.
Д-р Димитър Петров: Касата е длъжна да плаща за лечението на болниците и в разходите на касата би трябвало да влизат и амортизациите на средствата.
Д-р Пламен Цеков: За лечението на българските граждани заплаща касата. Точно така. Хайде, да коментирам да видим каква част…
Д-р Димитър Петров: Те и амортизациите се изплащат…
Д-р Пламен Цеков: Да видим каква част от амортизациите на лечебните заведения…
Д-р Димитър Петров: Никаква част, да.
Д-р Пламен Цеков: Дали 5-6 %, което е нормалният амортизационен процент, се използва от средствата, които идват от касата, да покрият амортизации или се използват 15, 17 или 20 %?
Д-р Димитър Петров:
Д-р Станимир Хасърджиев: В никакъв случай не смятам, че здравната каса в случая е виновната, защото здравната каса, в крайна сметка, се опитва с тези пари, които парламентът й е гласувал…
Д-р Ивелина Георгиева: Тя е изпълнител.
Д-р Станимир Хасърджиев: Да, тя е изпълнител и тя в крайна сметка, защитава правата на здравноосигурените лица и опитвайки се с тези средства, които има, да лекува максимален брой хора с максимално добри неща. Така че в случая, аз смятам, че проблемът е много по-голям и много по-кардинален. Той засяга, както и парламента ни, така и правителството и най-вече финансовия министър, които наистина е време да осъзнаят, че това здравеопазване, в крайна сметка, трябва да бъде приоритет за тази държава, за тази застаряваща, болна нация, в която скоро няма да има работещи хора, които да правят икономиката й. Това трябва да бъде приоритет и не тук лекарски съюз, здравна каса и министерството…
Водещ: Един срещу друг.
Д-р Станимир Хасърджиев: Един срещу друг. Да. Те трябва да бъдат заедно и да търсят решение как да се оптимизира всичко това и къде да се направят инвестициите, за да може наистина България и българските граждани, не само да оцеляват, но и да правят тази икономика. Това трябва да бъде нашата цел в бъдеще. Не толкова с малката баница и с малката пица да се опитваме да я разпределим…
Водещ: Добре. Нали, за да има повече пари в здравеопазването, трябва, според мен, да се случат 2 неща. Едното е по-големи здравни вноски и второ, повече пари от държавата, нали така?
Д-р Станимир Хасърджиев: Да не се пипа. Вижте, тази година…
Водещ: И принципът на разпределение на парите да бъде променен. Да си приключим с тези клинични пътеки, които всички от години знаем, че в никакъв случай не са доброто решение.
Д-р Димитър Петров: Това само се говори, да.
Водещ: И както се говори също така от години, парите да ходят след мен, след мен, която имам нужда да бъда лекувана, след пациента.
Д-р Димитър Петров: Те в момента ходят преди вас. На бюджетно ниво се създават бюджети и вие ходите след бюджетите на болниците.
Водещ: Да. Някъде изчезват и се изпаряват междувременно.
Д-р Ивелина Георгиева: Преди да мислим за увеличение на здравни вноски и на данъци, съжалявам, че моите събеседници предлагат това…
Водещ:
Д-р Ивелина Георгиева: Трябва да се опитаме максимално ефективно да похарчим средствата, които имаме и да не забравяме, че инвестициите в здравеопазването…
Водещ: Това е така.
Д-р Ивелина Георгиева: Да, се добавят и по други методи. Например тази година 150 милиона, във вид на медицинско оборудване, ще влязат в системата на здравеопазване допълнително, за да не се налага от здравните вноски, от парите, които касата заплаща за дейност, да не се закупува медицинска апаратура. Това също трябва да се има в предвид.
Водещ: 100 милиона ще дойдат…
Д-р Ивелина Георгиева: 150 милиона ще бъдат инвестирани в диагностична апаратура и терапевтична апаратура.
Д-р Димитър Петров: И веднага ще дойде проблема след това, ще ви кажа, защото много е добре. Това е онкология, това е лъчетерапия, която е много изостанала при нас.
Д-р Ивелина Георгиева: Точно така.
Д-р Димитър Петров: Обаче в момента, в който влязат, се оборудват тия болници, трябва съответно да се финансира дейността, защото при сегашната цена, примерно на клиничните пътеки по лъчетерапия, те не могат да се финансират с новата апаратура.
Д-р Ивелина Георгиева: Тази година беше предвидено разделяне на цената на клиничните пътеки за лъчетерапия…
Д-р Димитър Петров: Тя е разделена. Вижте какви са цените. Ще ви кажа, че новите апарати не могат да се финансират с тази цена, която…
Д-р Ивелина Георгиева: Ние разговаряхме с националния консултант по лъчетерапия преди 2 дни и с проф. Хаджиева. Те считат, че това разделяне, предвиждането на нова клинична пътека за модулирано лъчелечение е добре като за начало. Тепърва ще видим след оборудване на клиниките как ще върви това, но за сметка на това, ние сега плащаме доста по-скъпо, за да изпратим нашите граждани в чужбина и това също са разходи, които са на държавния бюджет. Слава Богу, ще могат да бъдат дадени на българските лечебни заведения.
Водещ: Д-р Георгиева, ще можем ли скоро да се разделим с тези клинични пътеки? Пак да си кажем, че всички сме…
Д-р Димитър Петров: Няма надежда скоро.
Водещ: Не е това системата?
Д-р Ивелина Георгиева: Има разработена пътека, по която да се въведат диагностично-свързаните групи. Националният консултант по обществено здраве и анализи изпълнява конкретни дейности и аз се надявам, в рамките на 1-2 г., да може експериментално вече да се анализират първите данни да се премине към заплащане по ДСГ. Дотогава и с помощта на лекарския съюз и в хода на преговорния процес, който въпреки, че не приключи успешно, беше факт, се опитваме да разделяме клиничните пътеки на подпътеки, да променяме финансирането, така че стъпка по стъпка да вървим към това по-сложните дейности да бъдат заплащани…
Водещ: След една-две години, има надежда, според вас, ДСГ, да влязат?
Д-р Димитър Петров: Не, не могат да влязат за 2 г. ДСГ, но може да се почнат на третата година може би, да се почне някакъв пробен период, да се експериментират тук-там. Това е дълъг процес. Аз исках нещо да кажа. Трябва да стане ясно на всички, че вие ще го разберете това, то не е само за медицинската услуга, че под определена цена, не може да има нужното качество и ние като искаме пари и цени, го правим точно за това. Защото лекарският съюз работата му е да гарантира качеството на медицинската помощ, стандартите, правилата, които ние изпълняваме. Когато една цена падне под това, ние не може да гарантираме това качество. Разберете го и когато тази цена е ниска, тя се покрива някого по някакъв начин и този някой е пациентът обикновено…
Д-р Станимир Хасърджиев: Обикновено е пациентът.
Водещ: … кучешка радост. Не може да си позволи човек да си купи такова нещо.
Д-р Димитър Петров: И те са два … Другият е медицинският персонал, защото се спестява от неговото възнаграждение. Те са … принцип. Започва да се доплащат консумативи, да се спестяват някои неща и т.н. Това всичко е качество. Това трябва да го знаят всички. Затова искаме по-високи средства, по-високи цени на медицинските услуги. Аз като чуя, че бюджетът бил финансово стабилен, да. На някаква минимална… е стабилен.
Д-р Станимир Хасърджиев: Ама на цената на какво?
Д-р Димитър Петров: Даже ми говори, това все едно слушам да говорим, че нашите каси били по-стабилни от германските, както…
Водещ: То и бюджетът на един беден пенсионер, в някакъв смисъл е стабилен, защото той се е научил да живее с нищото и той не се променя. Стабилен е, да.
Д-р Димитър Петров: Да, аз това ви казвам…
Д-р Ивелина Георгиева: В края на краищата, трябва да се обявява…
Водещ: Да, д-р Цеков, можете.
Д-р Пламен Цеков: Този песимизъм, с който ни залива д-р Петров. Мога да ви кажа, че миналата година НЗОК разплати на всички абсолютно всичко, каквото е изработено. Нямаше лимити, нямаше делегирани бюджети, както се опита някой да каже, че едва ли не сме определили точно определен таван на болниците и те не може да харчат повече. Въпреки песимизма на лекарския съюз, НЗОК успя да разплати абсолютно всичко.
Д-р Димитър Петров: Защо, въпреки песимизма, д-р Цеков? Аз още юни месец ви казах, че имате достатъчно средства, 68 милиона…
Д-р Пламен Цеков: Защото непрекъснато вие споделяте… публичното пространство…
Водещ: Т.е. не е това, че сте разплатили. Въпросът е, че евтино струват отделните компоненти, които сте плащали. Нали затова става дума?
Д-р Димитър Петров: Аз ще извадя протокола, извинявайте, че още юни месец, ние казахме, че НЗОК има достатъчно средства да заплати надлимитната дейност.
Д-р Пламен Цеков: Ако в момента има …. Оценяване, нека да ни го предостави, за да видим ние техните цени, как изглеждат, защото малко странно ми звучи, специално лъчетерапията да заплащаме 10 хиляди лева за лъчетерапия. Това било малка цена.
Водещ: Добре. Извинявайте, това не е нормално в студиото на медия, управителят на НЗОК да кани лекарския съюз да представи оценяването на дейностите. Да се окаже, че лекарският съюз има такава оценка, но той нея е предложил. Друг не я поискал.
Д-р Димитър Петров: Имаме такава оценка.
Д-р Пламен Цеков: … в публичното пространство, д-р Петров, като представител на лекарския съюз…
Водещ: Това е, извинявайте, ама нещо не е наред, какво ще кажете, г-н Хасърджиев?
Д-р Пламен Цеков: … че цените са били ниски. 7 месеца по време на преговорите, ние не видяхме, нито една конкретна цифра, която да покаже реалната себестойност на…
Д-р Димитър Петров: Изобщо не е вярно. Ако искате ще ви пратя, още утре ще ви пратя цени, реални цени, да видите…
Д-р Пламен Цеков: ...
Водещ: Защо не дадохте тези цени по време на преговорите?
Д-р Димитър Петров: Как да не сме ги дали? Ние сме ги давали многократно в касата. Друг е въпросът. Че…
Д-р Пламен Цеков:
Водещ: Изберете, на кого да вярвате. Единият казва, че не са давали пари, другия казва, че са давали сме ги. Изберете на кого да вярвате, уважаеми слушатели.
Д-р Димитър Петров: Още 2007 г. БЛС има собствена система за остойностяване и това е правено многократно и е давано…
Д-р Пламен Цеков: Само, че реалностите показват от болниците това, което излиза, като себестойност показва нещо много по-различно и ние, можем да ви предоставим и сме ви предоставяли конкретни…
Д-р Димитър Петров: Ама ние ги правим въз основа на данните за болниците…
Водещ: Д-р Цеков, трябва да приключваме. Трябва да приключваме.
Д-р Пламен Цеков:
Водещ: Искам да ви задам един въпрос, на който някакси отговора не стана ясен. Може би и не го поставихме към вас изрично. 40-те милиона лева в края на миналата година, защо допуснахте да отидат в държавния резерв, държавния фиск? Защо? Парите от касата, които се оказа, че не са изхарчени в края на годината, вместо да платите за медицински дейности?
Д-р Пламен Цеков: Да, разбирам ви. Съгласно параграф 1 от преходни и заключителни разпоредби в закона за бюджета на НЗОК, гласи дословно: Надзорният съвет може при преизпълнение на приходната част от здравните осигуровки…
Д-р Димитър Петров: Не може. Няма термина може, д-р Цеков.Прочетете го добре. Дословно.
Д-р Пламен Цеков: Може да преразпределя средства…
Водещ: Чакайте да чуем какво иска да каже.
Д-р Пламен Цеков: … за здравноосигурителни средства за здравноосигурителни плащания. В края на миналата година недостигът за здравноосигурителни плащания на НЗОК беше в размер на 10.240 милиона най-вече в болничната помощ. Надзорният съвет взе такова решение и МФ отпусна необходимите средства, които бяха именно от преизпълнение на здравноосигурителните…
Д-р Димитър Петров: Защо трябва да ви отпуска средства? Те са ваши пари, д-р Цеков?
Водещ: И аз това питам.
Д-р Пламен Цеков: Има закони, д-р Петров, в тая държава…
Д-р Димитър Петров: Ама точно в закона пише. Че ги разпределят… МФ да ги разпределя.
Д-р Пламен Цеков: … В крайна сметка, НЗОК разплати всичко, което е…
Водещ: Ама останаха едни 40 милиона, които отидоха при министър Дянков? Защо не останаха в касата за медицински дейности за 2013-а?
Д-р Пламен Цеков: Нямахме право. Ние нямаше какво да разплащаме.
Водещ: Ама 2013-а има други болни хора?
Д-р Пламен Цеков Нямаше какво да разплащаме…
Водещ: Ама има болни хора. На другия ден нали хората не стават изведнъж здрави. Животът продължава.
Д-р Димитър Петров: Имате какво да разплащате.
Д-р Пламен Цеков: Извинете ме, нямаше какво да разплащаме към момента на приключване на бюджета за 2013 г., след като…
Водещ: И нямаше законов начин да запазите тези пари в касата?
Д-р Димитър Петров: Д-р Цеков, имате за ноември месец неразплатени дейности, лекарства и т.н. Имате ли?
Д-р Пламен Цеков: Стандартно, д-р Петров, миналата година и по-миналата, с течение на години, по принцип ноември месец се заплаща в месец януари и ние нямахме просрочени плащания и всичко, което трябваше да бъде платено, беше платено. Вече сме в новата бюджетна година. Всичко е разплатено…
Д-р Димитър Петров: Ноември се заплаща декември.
Водещ: Д-р Цеков, нека, искам и аз да разбера, покрай мен може би и слушателите. Искам и аз да разбера. Не сте имали повече плащания на края на 2012-а? Означава ли това, че законът ви задължава, след като останат някакви пари, в случая, тези 40 милиона, че трябва да ги върнете в държавната хазна?
Д-р Пламен Цеков: Ние нямаме начин как да се разплащаме с тях. По смисъла на закона за държавния бюджет, всичко, което към 31-ви 12-и 0/.00 часа…
Водещ: Значи това е страхотен порок на закона. Тогава това трябва да се промени, защото след 31-ви декември, има първи януари, нали така и болни хора имат своите потребности?
Д-р Димитър Петров: Това не е вярно.
Д-р Пламен Цеков: За да изчистим този спорен момент, защото в надзорен съвет дълго се дебатираше какво точно трябва да се направи, най-вероятно през месец февруари, ние ще инициираме, заедно с надзорния съвет на НЗОК, един дебат със законодателя. Да можем да поясним какво се случва категорично с тези пари и как те трябва да се оперира с тях, за да изчезнат всички неясноти и всички произволни тълкувания в този казус.
Д-р Станимир Хасърджиев: Д-р Цеков, пак ще кажа. Цинично е, при положение, че имаме най-ниските нива на реимбурсация, при положение, че само 25 % от дори кардиологичните продукти и за кръвно налягане, които са най-масови, само 25 % се заплащат от нашата здравноосигурителна система. Цинично е като останат пари, ние да ги връщаме ей така на държавния бюджет и да обясняваме на хората, че…
Водещ: Това е почти малоумно, съжалявам за тази дума, но никой здрав разум не може да оправдае такива действия.
Д-р Димитър Петров: Аз искам две твърдения и заставам с пълната отговорност зад тях. Първо, никой не пречи на НЗОК, не пречеше сама в края на миналата година да изразходва тези пари, параграф 1-ви от закона за бюджета на НЗОК не само, че им дава това право, сами без да питат МФ. Аз се чудя каква е тази позиция, да ни отпусне министерство на финансите. В текста пише, че се разпределят, разпределят се…
Д-р Пламен Цеков: Д-р Петров, трябва…, че всеки един разход, независимо дали…
Д-р Димитър Петров: Аз го знам много добре, но когато го пише в закона, в закона пише, че…
Д-р Пламен Цеков: … одобрява и става със знанието на МФ, защото то следи изпълнението за бюджетната рамка.
Д-р Димитър Петров: …, че когато се преизпълнени здравноосигурителни вноски. Там пише изрично и не може, а че ги преразпределяте. Аз …
Д-р Пламен Цеков: Няма значение дали са преизпълнени или… Задължително МФ се уведомява за разходите, които са извършени.
Д-р Димитър Петров: Аз твърдя, че вие имате неразплатени лекарства и средства за диспансери за месец ноември.
Водещ: Добре. Това няма как да го докажете в момента нито пък д-р Цеков, че не е имал. Но ето, аз ще кажа пак. Не е нормално пари, които са от здравни вноски, събрани…
Д-р Пламен Цеков: Всичко, което трябва да бъде разплатено, е разплатено…
Водещ: … да отидат в държавния бюджет, няма значение по каква причина. Дали законът е крив, дали лошо е прочетен. Това за мен като човек, който си плаща редовно здравните вноски, няма никакво значение. Тези пари трябва да отидат за здравето на мен, на моите деца, на всички други, които принципът на солидарността би трябвало да ги ползват. Съжалявам. Приключваме този разговор с много неизвестни, разбира се. Все пак, надявам се, с някоя неизвестна по-малко, отколкото го започнахме.




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)