Д-Р ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ТРЯБВА ДА Е ЧАСТ ОТ ДЪРЖАВНАТА СИГУРНОСТ
Д-р Георги Димитров е генетик и молекулярен биолог (University Of Leeds, UK), изследовател онколог, (Imperial College London, UK) и доктор по медицина (Медицински университет-София). Завършва с отличен успех в Лийдс, 2012 година, с пълно отличие ICL (2012 г.) и Златен Хипократ от МУ-София (2020 година). Той работи с вирусни манипулации и тяхната генетична модификация в продължение на няколко години, в допълнение към рутинното прилагане на протоколите за разработване на нови лекарства по програмата от „Лабораторията в практиката“. Д-р Димитров е сред авторите наСправочника за лечение на COVIDв България. Той е и сред отличените с престижното отличие на БЛС в категорията „Ти си нашето бъдеще“.
Д-р Димитров, вие сте потомствен лекар. Беше ли предопределен вашият професионален избор?
Въпреки че сценарият е клише, отговорът не е. Родителите ми никога не настояваха да стана лекар, а даже ме разубеждаваха обратното, желаейки да ме предпазят от дългия и понякога неблагодарен път на професията. Ако трябва да бъда откровен, и аз първоначално не исках да бъда лекар. Въпреки че бях много малък, помня времето когато родителите ми бяха специализанти в България и в чужбина и аз почти не ги виждах. Това ме отблъсна от медицината за определено време. Истината е, че аз узрях за лекарската професия и се радвам, че не съм от хората, които са следвали медицина поради родителски амбиции, а тя е мой личен избор. Щастлив съм, че ми беше даден картбланш да изучавам каквото пожелая. В момента не мога да видя себе си в каквато и да е друга професия.
Завършил сте Медицинския университет в София със Златен Хипократ, а тази година бяхте отличен и в престижната категория на БЛС „Ти си нашето бъдеще“. Очевидно, влагате много енергия в медицината. С какво ви заплени тя?
Многофакторно е, но основното което ме влече, е прилагането на знания и подходи от различни области на науката едновременно. Например – аналитично мислене за решаване на проблеми, динамични психологически подходи към пациентите и нуждата от дълбоки познания на научни концепции, факти и практики, свързани с човешката анатомия, физиология и съответните патологии. Радвам се, че споменахте нуждата от влагане на различни видове ресурси за постигането на такъв резултат. За жалост, често хората виждат само крайната дестинация, а не изминатият път. Наистина трябва да се вложи и понякога да се жертва много за подобни постижения, особено когато нещата са зависими от тесни времеви рамки, но тук ще ви цитирам Конфуций „Намери си работа, която обичаш, и никога няма да ти се налага да работиш“.
Имате и научни интереси в сферата на генетиката и молекулярната биология. Разкажете малко повече за тях.
Всъщност, клиничната медицина ми е трето висше образование и трета професия, към която се отнасям като естествено развитие и разширяване на другите две. Първата е генно инженерство от университета в Лийдс, в процеса на придобиването на която имам заслуга за неотдавнашното откритие на предполагаемия онкоген LMTK3, на когото е отредена роля в устойчивостта към хормоналната терапия на рака на гърдата (in vitro). Втората е в сферата на молекулярната онкология (translational oncology) от „Импириъл Колидж“ Лондон, с фокус върху рутинното прилагане на протоколите за разработване на нови противотуморни таргетни лекарства, по програмата „Oт лабораторията в практиката“.
За щастие, имах привилегията да изучавам и практикувам и двете специалности в Англия преди да следвам медицина. Както споменах, аз „узрях“ за лекарската професия и се радвам, че съм изминал този път, защото научната основа, която получих от споменатите специалности, ми дава много професионални предимства. Неслучайно в САЩ, за да се следва медицина, се изисква наличието на бакалавърска степен, за предпочитане в областта на природните науки.
Вие сте сред авторите на справочника за лечение на COVID-19. Липсата на единен протокол за лечение на вируса в първите вълни на епидемията, породени от неяснотата около новата болест, беше едно от най-големите предизвикателства в битката с нея. Каква е ситуацията в момента според Вас, след няколко години опит на медицинските специалисти?
В началото на пандемията беше пълен хаос. Нямаше изобщо никаква информация за адекватно поведение срещу SARS-CoV-2 и болестта, причинена от него.
Почти две години по късно вече разполагаме с осезаемо количество качествени проучвания които ни дават насоки кое трябва и по важното кое не трябва да се прави при такива пациенти. Западните страни много бързо унифицираха подходите, но за жалост в България това не се случи. Всяка болница имаше собствен „протокол“ за лечение и понякога различните отделения в едно и също лечебно заведение прилагаха различни терапии. Изхождайки от това, решихме да синтезираме изключително богатия опит и да създадем наш собствен унифициран интерактивен справочник, базиран изцяло на актуалните в момента научни доказателства за диагностика и лечение на COVID-19, насочен към лекарите на първа линия за бърза и практично приложима справка. Справочникът беше приет от Управителния съвет на БЛС и от Националния Експертен Съвет към МЗ. Благодарение на БЛС и с негово финансиране бяха отпечатани повече от 5000 екземпляра от хартиения му вариант, които се раздават из цялата страна безплатно, а електронната му версия беше качена на интернет платформите на БЛС и МЗ за свободен достъп до цялата информация и всичките му интерактивни функции.
Като пръв автор на този труд и един от координаторите на Националния Експертен Съвет за лечение на COVID-19 ме радва факта, че успяхме за изключително кратко време да публикуваме не само справочника, но и експертни становища, обхващащи релевантните специфики в различните медицински специалности. В крайна сметка точната информация и стратегическият план са най-доброто оръжие срещу един враг.
За жалост, до момента справочникът и експертните становища са с препоръчителен характер. Което значи, че на повечето места подходите към лечението не са се променили, а това е тъжно, защото вече е налично четвъртото издание с най новите препоръки за лечение както в амбулаторията така и в болницата.
Имате опит и в чужбина, но сте избрал да се развивате професионално в България. Защо?
За момента ме задържа пандемията. От началото ѝ работя в хирургично отделение, което е и COVID отделение, а и създаването на справочника отне време. Като цяло бих искал да се реализирам в България в сферата на онкологията или онкохирургията. Скоро ще бъде готов следващият ни проект, който направихме под рецензията на проф. Галина и Панайот Куртеви в областта на хирургичната онкология, но в момента съм на един кръстопът. Член съм на БЛС и на Английската Лекарска Асоциация (GMC). В Англия има огромен дефицит на кадри, а и като техен възпитаник ми изпращат изкушаващи предложения за кариерно развитие. Жертвата обаче е голяма, защото ако замина, означава да оставя семейство и роднини тук. Въпреки това смятам, че един лекар за да бъде пълноценен, трябва да „поработи“ в чужбина за определено време било специализация, следдипломна квалификация или курсове за усъвършенстване.
С оглед на това, как оценявате нивото на медицината в България? Има ли достатъчно възможности за професионално развитие пред младите лекари у нас?
Има възможности, но за жалост не стигат до по голямата част от колегите, а нивото на медицината варира от болница до болница. Това може би се дължи на липсата на ясна и конкретна цел за Българското здравеопазване, тоест – или само частно, или само държавно. В държави с развито здравеопазване частното не дублира държавното и не ползва държавен ресурс. Второ, количеството не означава качество – в България в момента има повече от 300 болници за население от 7 милиона, за разлика от Израел, който притежава само 85 такива на фона на повече от 9 милиона население. В резултат на това се пораждат още няколко недостига в нашата система като липсата на синхрон и унифициране, приемственост и обективно оценяване. Също така съществува неравенство между различните специалности. На Запад, лекари с еднакъв годишен стаж и сходно работно време са на едни и същи условия на заплащане и стандарт независимо от тясната им специалност. За жалост при нас не е така и затова виждаме специалности, в които работата е взискателна и социално значима, но броят желаещи да специализират е нищожен. Такива са например педиатрия, инфекциозни болести и други.
Смятам, че здравеопазването трябва да е част от държавната сигурност заедно с армията, полицията, бързата помощ, пожарната и службите за сигурност като за тях бъде разработена единна доктрина за действие и развитие, както е в развитите западни страни. Надявам се в близко бъдеще все пак да има промяна към по-добри условия за професионално развитие на медицинските служители и стремеж към унифицирано качество на обслужване. Това значимо ще увеличи броя на медицинските специалисти, които няма да напускат страната ни и едновремено ще осигури качествени услуги в национален мащаб.
Целия материал може да видите тук
Източник: Medical News 
