Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: ИМАШЕ ОПАСНОСТ БЛС ДА ЗАГУБИ СОБСТВЕНОСТТА СИ ЗАРАДИ НЕИЗГОДЕН ДОГОВОР
74-ят Събор на БЛС даде мандат на Управителния съвет на Българския лекарски съюз да инвестира и да започне преговори за закупуване на сграда на лекарите в столицата. Закупуването обаче не е обвързано по никакъв начин с парцела в двора на Медицинска академия, който е собственост на БЛС и на който към този момент няма възможност да бъде построена сграда заради съдебен спор. Решението на Събора обаче беше критикувано по-късно в медийното пространство именно, защото не е обвързано със собствеността на БЛС. С председателя на БЛС д-р Маджаров разговаряха от Zdrave.net какво точно се случва и каква е причината за критиките.
Д-р Маджаров, появиха се гласове, че не е трябвало да се купува отделна сграда, понеже Лекарският съюз си има парцел. Защо се купува сграда, която да е Дом на лекаря?
Вече много години няма развитие по прословутия казус „Дом на лекаря“, който трябваше да бъде построен на парцела, собственост на БЛС. Причината е, че тези, които сега говорят как си имаме парцел, са възложили на фирма да построи при неизгодни условия т.нар. Дом на лекаря. Фирмата обаче с бездействието си ясно показва, че не желае да го направи. Откакто аз съм председател на БЛС, многократно сме изпращали писма с настояване да започне да се изпълнява сключеният договор. От страна на фирмата обаче се използват всякакви юридически хватки това да не се случи. Аргументите бяха различни - че искат да строят по-голяма сграда, твърдяха, че сме ги упълномощили да поискат промяна в ПУП с тази цел. Установи се обаче, че това пълномощно не е издадено от БЛС, не е гласувано нито от Управителния съвет, нито от Събора на БЛС, а е еднолично, от бившия председател на Лекарския съюз д-р Венцислав Грозев. Това са вътрешни, съсловни проблеми, които досега не съм си позволявал да изнасям публично, но тъй като бивши председатели на БЛС като настоящия председател на Русенската колегия д-р Цветан Райчинов се правят на “ни лук яли, ни лук мирисали”, се налага да им припомня, че процедурата по избор и възлагане на изпълнението за строеж на тази фирма е изпълнена именно по времето на д-р Райчинов. Той е отлично запознат как е избрана фирмата, какви са условията по договора, който беше подписан по време на мандата на д-р Венцислав Грозев. Искам да уточня, че в договора не са предвидени никакви неустойки. Няма го и гласуваното от Събора първоначално изискване, че при провеждането на конкурса се изисква гаранция от 5 млн. лв. за добро изпълнение. Липсват всякакви гаранции, че ние като собственици на земята ще имаме равнопоставен глас, независимо че имаме определени 30% от бъдещата сграда, а отсрещната страна ще притежава 70%. Никакви гаранции няма какво ще прави отсрещната страна с притежаваните от тях 70%. Досега тези факти са изнасяни само пред делегатите на Събора и вие сте първата медия, пред която си позволявам да коментирам тези неща, но бях провокиран. На хората, които се чудят какво става, ще кажа, че благодарение на предишния и сегашния Управителен съвет на БЛС, на които съм председател, ние практически спасихме земята на съсловната организация. Опасността, която съзряха нашите юристи, беше, че ако не се бяхме намесили или щяхме да сме собственици на минимална част от сградата, или можехме да останем без нищо, защото при липсата на реален глас в съсобственост с фирма, която притежава 70%, тя може сама да взема всички решения. В резултат от кореспонденцията ни, в която постоянно приканвахме фирмата да започне да строи, а тя години по-късно и до днес още не е започнала, Съборът на БЛС през есента ни възложи да прекратим отношенията си с нея и да поискаме от съда да развали този договор.
Как се стигна до сегашното решение на Събора?
Получихме оферта за административна сграда, която е действаща и в момента. Сградата е 6-етажна, има акт 16, оборудвана е и се използва от известна компания. Тогава решихме да попитаме Събора на БЛС дали би било добре да инвестираме в една такава сграда. Разбира се, за тази цел е необходимо да изтеглим и банков кредит. Подобна стъпка би подобрила имиджа на организацията, защото след толкова години най-сетне ще разполагаме със собствен дом. След напълно открити дебати над 75% от участниците в Събора гласуваха „за“. Съборът ни възложи да проведем проучване при какви условия можем да купим сградата. Спекулациите за това на каква цена може бъде купена произлязоха от това, че делегатите на Събора ни поставиха параметри, в които можем да преговаряме. Предстои да проведем процедура по избор на банка, да проведем разговори със собствениците на сградата. Много са процедурите, които трябва да бъдат извършени от юристите и съответно обсъдени и гласувани от УС.
От юли месец предстои да бъде дигитализирана документацията в извънболничната медицинска помощ, а от август – в болничната. Какъв е крайният срок?
В първичната извънболнична помощ, в специализираната извънболнична помощ и в голяма част от болниците дигитализация се е случила отдавна. Колегите практически работят със софтуер, на който попълват амбулаторните листове, издават направления за лечение и изследвания. Разликата е, че оттук нататък тази информация ще се подава в НЗИС директно.
Възможни са трудности, които винаги съпътстват въвеждането на всяко ново нещо. Все пак очаквам процесът да се случи много по-гладко при първичната и специализираната извънболнична помощ, отколкото в болниците, в някои от които дигитализацията изобщо не е започнала. Истината е, че все още има лечебни заведения, които са много изостанали. Не случайно сред колегите се говори с хумор, че в тях се показва като атракция стаята с компютъра. В този ред на мисли съм по-притеснен за болниците. В ПИМП и СИМП каквито и проблеми да има, те се отстраняват в движение.
БЛС обаче настоява хартиената бяла рецепта да продължи да действа успоредно с електронната. Това не противоречи ли на тенденцията за цялостна електронизация на здравеопазването?
Всички страни в Европа с едно изключение – Естония, използват едновременно хартиена и електронна рецепта. Нещо повече: Швеция, Финландия и Дания са страните, успели да достигнат над 90% използваемост на електронната рецепта, но без въвеждането на забрана за използването на хартиената такава. Това покритие се дължи на факта, че електронната рецепта носи много улеснения – може да се ползва през мобилно приложение, не се налага да носиш кочана с рецептите със себе си и т.н. И въпреки почти 100% използваемост на електронната рецепта, е оставена възможност тези колеги, които искат да ползват хартиената рецепта, да продължат да го правят. Това е нормално. Въвеждането на електронен преглед означава ли, че трябва да ми бъде забранено да преглеждам по друг начин? Подобни крайни решения, съпроводени със забрани, за мен донякъде са последица от миналото, когато на практика бяха унищожени гилдиите – на лекарите, архитектите, инженерите. В Западна Европа, където гилдиите си запазиха авторитета, на никого не му минава през ум дори да повдигне въпроса да им отнеме някакво право. Препоръчвам на тези, които взимат решенията, изобщо да забравят думичката „отлагам“. Необходимо е решение за паралелно използване на хартиената и електронната рецепта, а всички заедно трябва и ще направим нужното да популяризираме електронната такава.
Целия материал може да видите тук
Източник: Zdrave.net 
