Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: ЛЕКАРСКИЯТ СЪЮЗ Е НА ЛЕКАРИТЕ, А НЕ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА БОЛНИЦИ
Тази година Националният рамков договор (НРД) със здравната каса беше сключен малко по-късно в сравнение с предишни години, но пък е един от случаите, в които, изглежда, Българският лекарски съюз е доволен от резултата. Така ли е?
- Една от основните причини за забавянето е, че малко по-късно се прие бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г. и тогава започнаха преговорите. Те продължиха два месеца. Мисля, че параметрите, които съборът ни възложи преди Нова година, бяха постигнати. Освен договорените цени и обеми с този анекс се въведе и изискването за осигуряване на минимални възнаграждения на лекарите и сестрите, което предизвиква дебати сред колегите, но не мисля, че това е условие, което може да бъде разглеждано като причина за неподписване на рамковия договор, защото останалата част от параметрите са добри.
Бяха ли изпълнени исканията ви за увеличаване на цените за дейност в сектора?
- В специализираната медицинска помощ се повишават средно с 38%, в първичната с около 30%. В болничната помощ, в която средното увеличение е 25%, има специалности с много голямо повишение - предимно тези, които са били подценявани през годините, но пък сега са изведени като приоритетни за държавата: акушерството и гинекологията, майчиното здраве и педиатрията. За отделни специалности увеличението действително не е голямо - при кардиохирургията например процентът на увеличение е само 3. На всички е ясно, че когато се водят преговори от името на лекарския съюз за цялото съсловие, трябва да се балансират интересите в много посоки. От една страна, всеки желае ежегодно да бъде повишавана цената на неговия труд, неговите дейности, в неговата специалност. От друга страна пък, си даваме сметка, че има и специалности, които години наред бяха пренебрегвани и неглижирани, което доведе до огромни дисбаланси във възнагражденията между самите лекари.
Според вас дали Националният рамков договор вече започва да насърчава иновативната, щадящата медицина? Да говорим за безкръвни операции, да говорим за по-високи технологии, които са в помощ и на пациента и естествено развиват медицината?
- Честно казано, не бих казал, че това е основният акцент на този анекс. По-скоро той е поставен върху възможността да бъде решен един здравен проблем на пациента в рамките на деня с процедури, които досега бяха с изключително ниски цени. Там също повишението на цените е значително. Някои от колегите се съсредоточават само върху цените на клиничните пътеки, но цените на амбулаторните процедури, които са еднодневни, са със значително повишение. И всеки в своята специалност ще види, че в много от случаите, когато е медицински обосновано, е по-добре да помогнеш на пациента в рамките на един ден, отколкото да го приемеш в болницата по клинична пътека. Една голяма част от повишението на цените в болничната помощ е в резултат от сериозния ръст на цените на еднодневните процедури.
И смятате, че акцентът ще се измести към тях, особено що се отнася за диагностиката?
- Може да се каже, че това е началото, би трябвало да продължим в тази посока. При започването на разговорите за големия тригодишен национален рамков договор след 3-4 месеца ще имаме време да обсъдим доста по-подробно и алгоритмите на отделните клинични пътеки, включване или изключване на отделни процедури в наредба №9, а и да се опитаме да положим основите на устойчива и последователна политика за развитие и стабилизиране на сектора през следващите години.
Какви ще са основните искания на лекарския съюз при следващите преговори?
- Не е тайна, че ние настояваме заедно с навлизането на дигитализацията и единната здравна информационна система, която се очаква да заработи до края на годината, да се намали административната тежест върху лекарите. Тя е резултат от това, че трудно се контролират процесите в сектора, но дигитализацията би трябвало да ни даде възможност голямата бумащина, която съпътства работата в кабинетите и в болниците, да отпадне. Това е едно от нещата, които ми се иска да разпишем в тригодишния рамков договор, защото какъв е смисълът от дигитализацията, ако няма да опростим и облекчим процесите.
Надявам се да надградим започналия процес на постепенно изнасяне на тежестта към еднодневните услуги в лечебните заведения, както и към извънболничната помощ.
Важно е да наблегнем и да постигнем висок процент на покритие на профилактиката. Това е от особено значение за пациентите, защото аз предпочитам да говоря за тях, когато става въпрос за профилактика. Общото мнение е, че тя ще облекчи натоварването на болниците, но всъщност добрата профилактика, от една страна, ще даде инструмент за ефективно управление на хроничните болести, а от друга, ще помогне за навременното откриване на редица заболявания.
Един от основните проблеми, върху който трябва да насочим голяма част от усилията си, е борбата с кадровия дефицит. Тук немалка част от инструментите за преодоляването са в ръцете на държавата и тя трябва в най-кратки срокове значително да увеличи приема на медицински кадри, да поеме приоритетно обучението им и да гарантира тяхното задържане в страната. Ние, от друга страна, с НРД, може да направим първи стъпки, като договорим по-привлекателни условия за работа на младите лекари у нас.
Като заговорихте за заплащане, как ще решите въпроса с някои ваши членове - лекари, които са и ръководители на болници, с увеличаването на заплатите. Нямаше сдружение, което обединява болнични директори, което да беше съгласно допълнителното материално стимулиране да намалява за сметка на твърдото заплащане?
- Разбира се, право на асоциациите е да изразяват своето становище, но тук е мястото да кажа - Българският лекарски съюз е съюз на лекарите и няма как да бъде съюз на директорите на болници. Като ръководители на лечебни заведения те аргументирано трябва да обяснят на обществото с какво се сблъскват, защо не могат да се справят. Това е тяхно право, право е и да обжалват, ако трябва, този анекс в частта, която смятат, че не ги удовлетворява и е неизпълнима за тях. Това е напълно демократична система. Все пак неслучайно се нарича Национален рамков договор. Той е рамка, която се подписва между нас и НЗОК. В крайна сметка всеки по желание сключва този рамков договор с касата. Възможността да изпълняваш дадени изисквания не включва само заплащане на лекарите, там има и много други условия. В случая в НРД има поставено условие, че ако успеят да оптимизират така дейността си, че да осигурят това заплащане на своите служители, ще получат средно 25% увеличение на цените на клиничните пътеки. Ако не успеят - ще получат отново увеличение на клинични пътеки, но по-малко - около 15%. Дори не става въпрос за ограничение на правата и забрана за сключване на договор с касата. Знам, че е трудно, и аз също съм бил директор на болница. Реално някои болници и в момента дават такива заплати, но им се струваше недопустимо, че някой може да им казва какви заплати да дават на служителите си. Не бива обаче да забравяме, че бюджетът на НЗОК и последващите го подзаконови нормативни актове, какъвто е НРД, до голяма степен определят и политиката в българското здравеопазване.
Аз чух много изказвания - "никой не може да ми се меси, парите са си наши", само че всъщност не е точно така. Означава ли това, че медицински сестри трябва да продължават да получават 600 - 700 лв. месечна заплата, а лекарите - 900 лв., и на този фон да се оплакваме, че няма кадри в България. Ако някой мисли, че парите, които са от обществения фонд, са си негови в момента, в който ги вземе, и той може да прави каквото иска с тях, без да се грижи за персонала, се лъже. Държавата рано или късно логично взима мерки да промени това. Не казвам как и по какъв начин, но в случая това са обществени средства, разбира се, за закупуване на медицински дейности, но когато искаш да купиш качествена медицинска услуга, би трябвало да се грижиш за това тя да ти бъде предоставена от добре мотивиран и добре заплатен персонал. Има различни гледни точки. Има лечебни заведения, които и в момента, учудващо за мен, имат фонд работна заплата около 85% от приходите. Те се оплакват публично, че тази част от приходите им отива за това, и никой не се сеща да ги попита какво лечение осигуряват на пациентите си, ако им остават само 15%, с които да платят тока, водата, лечението и да закупят нова апаратура. Тогава това болница ли е? Болница, която е стигнала до това състояние, според мен е неспасяема. Дали ще осигурим 25, 50 или 100% увеличение на цените, там няма да се промени нищо. Ясно е, че това лечебно заведение отдавна се е изчерпало, то отдавна е декапитализирано, защото ако всички приходи отиват само за заплати, не можеш да се самовъзобновяваш, не можеш да правиш инвестиции, не можеш да купуваш нова апаратура. Напрежението, което възникна с болниците и БЛС, бе породено от това, че голяма част от тях казаха, че нямаме право да записваме текст за заплатите в НРД. Ако това е така, съдът ще се произнесе.
Бяхте поканен по време на разговорите за сключване на коалиционното споразумение, как тече диалогът със сегашните управляващи?
- Контактуваме добре с тях. Мисля, че до голяма степен резултат от тези взаимоотношения е и подписването на Националния рамков договор. За съжаление една голяма част от процесите, които трябва да се случват малко по-бързо, се позабавят. Да, чухме заявена амбиция за бързи промени, разбираме, че в рамките 2-3 месеца е правен анализ на ситуацията, но след това би трябвало да преминем към по-реални предложения за нормативни промени, които да са в посока справяне с проблемите, които посочихме преди малко, основно този с кадровата криза.
Категорично се обявихте срещу отпадането на бялата рецепта.
- Мисля, че фактът, че в целия ЕС само в една страна е премахната изцяло хартиената рецепта и важи само електронната такава, е достатъчно красноречив. Съществуването на възможността да изписваш дадена рецепта на хартия не отменя факта, че в повечето държави 90% от рецептите са електронни. И тази възможност не е причина да не се въведе максимално широко електронната рецепта. Явно в останалите държави става въпрос за много по-добър начин на комуникация и на внедряване на новостите чрез убеждение, а не по силов път. Ние няма да променим своята позиция. Не може една технологична придобивка да води до забрана на нещо друго, до отмяна на правото на лекаря да изписва лекарства по всяко време на денонощието. Това, че има смартфони, означава ли, че трябва да забраним на лекар, който няма смартфон, да практикува? Това е другият прочит на аргументите на Министерството на здравеопазването, които казват: "Ние ще ви направим приложение, ще направим софтуер и като го има този софтуер, вие ще сте длъжни да работите с него и забраняваме по другия начин." Лекарят обаче е лекар по всяко време на денонощието, не само пред компютъра или телефона. Нашата позиция няма да бъде променена. В анкета, поместена на сайта на Българския лекарски съюз, над 90% от гласувалите колеги бяха против отпадането на хартиената рецепта. Преди дни съборът - най-висшият орган на БЛС, препотвърди позицията, че хартиената и електронната рецепта трябва да съществуват паралелно. Категоричното становище на лекарите беше своеобразно подкрепено и от обществото. В анкета, пусната на сайта на пациентска организация, 95% от гласувалите бяха против забраната на бялата рецепта, а в допитване на една от националните ни телевизии 75% от гласувалите бяха против. При такава нагласа е самоубийствено да се опитваш да наложиш административно решение.
Какви са вашите очаквания от работата и на здравното министерство, и на останалите здравни институции в следващите месеци?
- Те имат много тежката задача да направят реални стъпки в кратки срокове, защото самата година върви много бързо, необходим е пакет от предложения за нормативни промени, програма за справяне с кадровата криза. Аз няма да спра да повтарям това, защото е свързано с отделянето на допълнителни средства за сектора, които обаче са задължителни, за да се направи стъпка към решаване на проблема с недостига на кадрите. Ще трябва да се създадат програми, в които държавата да подкрепя изцяло тези, които желаят да учат медицина, да бъдат специалисти по здравни грижи, да поеме изцяло издръжката им и след това да им осигури работа. И да бъде ясно, че който желае да кандидатства по финансираната от държавата програма, след това ще трябва да работи по договор в страната известно време. Да не изброявам всички мерки, които би трябвало министерството да предложи и да предприеме, ако наистина вижда проблемите, пред които сме изправени. Електронната рецепта не е основният проблем на българското здравеопазване в момента. Тя единствено може да създаде напрежение и да торпилира усилията за дигитализация.
Бих искал да допълня, че сме предоставяли на Комисията по здравеопазване и нашите предложения за законодателни промени във връзка с продължаващото медицинско обучение в България. Очакваме те да бъдат разгледани максимално бързо, както и промените, които да гарантират минималното възнаграждение в нашата професия. Това е една от причините до голяма степен за възникване на тази кадрова криза.
Целия материал може да видите тук
Последни новини
Активни кампании
По повод юбилея ще Ви припомним в поредица от материали кои са носителите на най-престижното звание „Лекар на годината“.
Регистриран потребител в портала може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което ще използва портала за подаване на електронни заявки за административни услуги. Процесът изисква наличие на квалифициран електронен подпис.
