Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ: ПРОТИВ СМЕ ЗАКРИВАНЕТО НА БОЛНИЦИ
- Д-р Маджаров, през последните дни една от основните теми е свързана с починалата родилка в плевенската болница. Какви мерки ще предприеме БЛС по случая?
- Преди всичко ръководството на Българския лекарски съюз иска да изкаже своите искрени съболезнования към близките на починалата пациентка. Относно позицията ни - първо, категорично се противопоставяме на популяризирането на вменена, но недоказана вина. Второ, тиражирането на информация без доказателства създава недоверие към българските медици, нагнетява допълнително напрежението в сектора и създава предпоставки за агресия. Скръбта на хората не бива да се използва като повод за война с българските болници. Това не е от полза за никого - нито за пациентите, нито за лекарите. БЛС ще изчака констатацията на съдебномедицинската експертиза и при доказан от компетентните органи пропуск от страна на медицинския екип своевременно ще предприемем позволените от закона действия.
- НЗОК вече има нов управител. Какво е вашето мнение относно идеите му за промени в сектора?
- Познавам д-р Дечев като един от най-добрите професионалисти в нашата сфера. Той вече е бил в управлението на касата, дълги години управлява и лечебно заведение, така че подкрепям всички тези, които изложи. Смятам, че идеята за това финансовият ресурс на НЗОК да се насочва там, където може да се постигне ефикасност, ефективност и контрол, е в основата на това да избегнем лобизма там, където има опасност от него, там, където се кръстосват големи парични потоци.
- Какви са вашите очаквания относно новия здравноосигурителен модел, който министър Кирил Ананиев се очаква да предложи през септември?
- В последно време наред с очакванията за нов здравноосигурителен модел като че ли има едно изкуствено нагнетяване на напрежението и очерняне на лечебните заведения. Системата на здравеопазване в България има своите положителни качества. Имаме изключително добър достъп до високи технологии, добри специалисти, съвременна апаратура. Недостатъците са свързани с правилата, по които работи тази система. И точно те носят вина за недоволството на обществото. Аз очаквам промените, които ще предложи екипът на министъра, да са насочени към това. Не може никой в държавата ни, в системата на здравеопазването да има усещането, че това, което се прави, се прави само за негова сметка.
- А какво трябва да се случи, за да се промени това усещане?
- Трябва да има баланс. Трябва с ресурсите на нашето общество, с това, което дава нашата икономика, да постигнем удовлетвореност, доколкото е възможно, и у пациентите, и у изпълнителите на медицинска помощ, и у производителите, и у търговците на лекарства. В противен случай ще останем държава само на недоволни пациенти. А казвам пациенти, късно всички ние сме такива и ако не се погрижим за системата, няма да има кой да се погрижи за нас. Няма да има лекари, няма да има медицински сестри. Освен това ми се иска въпреки притесненията, които доста колеги изразяват, дори настояват да свикваме национален съвет във връзка със слуховете, че едва ли не някой има намерение да игнорира Лекарския съюз - искрено вярвам, че екипът на министъра е от достатъчно добри професионалисти, които съзнават, че
НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ ЗДРАВНИ ПОЛИТИКИ БЕЗ УЧАСТИЕТО НА СЪСЛОВНАТА ОРГАНЗИЦИЯ
Защото лекарите са тези, които гарантират на обществото качеството в здравеопазването.
- Когато говорим за негативно отношение към здравната система, хората най-често са неудовлетворени от доплащането...
- За съжаление всички отговорни фактори продължават да повтарят как на българските граждани е осигурено напълно безплатно здравеопазване. А всички ние се сблъскваме с друга реалност - когато отиваш с нагласата, че здравните ти осигуровки са покрили всичко, а в същото време установяваш, че трябва да доплащаш, е нормално да си недоволен. Всички изследвания показват, че освен публичните средства от 8% здравни осигуровки в България се харчат още почти толкова пари - около 4 млрд., които са нерегламентирани. Този факт би могъл да се използва, за да се въведе регламентираното доплащане.
- До какво смятате, че ще доведе това регламентирано доплащане?
- Давам си сметка, че на пръв поглед звучи като нелепо. То обаче доведе до позитиви. Ще даде възможност пациентът сам да контролира какво се случва по време на неговото лечение. Ще даде възможност лечебните заведения да привлекат на място специалисти на европейско, световно ниво, да могат да го предложат напълно регламентирано в ценоразписа си. Коректно е и към самите пациенти да виждат колко струва лечението им и да доплащат една малка част от него. Тази малка част е контролна - когато е регламентирана, те ще могат да избират дали да го направят или не, защото доплащането се явява в случаите, при които човек иска нещо повече, отколкото му гарантира основният пакет на НЗОК.
- За да вижда пациентът колко струва лечението му, това не трябва ли да е предхождано от прословутото остойностяване на медицинските дейности?
- Няма как да говорим за реформа, без да направим първата стъпка. Трябва да има остойностяване на дейностите в лечебните заведения и на труда, за да е ясно за всяко нещо колко плаща обществото. Само тогава напълно прозрачно пред всички български граждани ще можем да кажем - да, това струва толкова, защото лекарствата са на европейски цени, апаратурата е на европейски цени. Всички знаем, че и токът, и водата, и горивата вече са на европейски цени. Единственото, което не плащаме на европейски цени, е трудът на лекарите и на медицинските сестри.
- Закриването на болници е друга болна тема за обществото...
- Да, и е крайно време да спрем да говорим за закриване на лечебни заведения. Но също така е крайно време да кажем, че в отдалечените райони, където няма достатъчно население, болниците не могат да поддържат огромна база от специалисти и техника. Там държавата трябва да осигури на това население бърз, своевременен транспорт до местата, осигуряващи съвременна медицина.
- Все повече са делата, които лечебните заведения печелят срещу касата за неизплатена надли-митна дейност. Как смятате, че може да се прекъсне този омагьосан кръг?
- Рано или късно ще се разбере, че не може болничните заведения да влагат средства и да лекуват пациенти за тяхна сметка. Защото над 80% от тези незаплатени дейности са за спешни случаи. Така че не може те просто да се наричат незаконни. Какво означава незаконно лечение на пациенти? Редно да се вземе едно държавническо решение надлимитната дейност да бъде изплатена, макар и разсрочено в следващите няколко години. Защото с тази дейност са лекувани и спасявани човешки животи. Същото беше и с регулативните стандарти в извън-болничната помощ - общо-практикуващи лекари и медицински центрове да възстановяват средства за направления, които са дали на пациенти. Тези средства не са в техните джобове. Не мисля, че с административни мерки ще приключи въпросът с надлимитната дейност.
- Какво е мнението ви за сега действащия Национален рамков договор и имате ли вече идеи какви искания да поставите при следващите преговори?
- В текстовата част на НРД се работи вече в продължение на много години. Изчиствани са многократно пречките пред изпълнителите на медицинска помощ. Тази година отново ще съберем сигналите от колегите в страната, ще видим ежедневните им проблеми, ще си партнираме с д-р Дечев, за да изчистим нещата, когато се касае за чисто административни, фактологически грешки. А що се отнася до финансовата част, там основният проблем е в бюджета на НЗОК, който се гласува от парламента. Категорично искам да заявя, че ние продължаваме да настояваме, както е за всички пера в държавния бюджет, перата в бюджета на НЗОК също да бъдат фиксирани. Да бъде ясно поставена забраната за вътрешно компенсаторни размествания на средства. Защото възможността да вземаш средства от едно перо и да ги преместиш в друго означава, че изначално не си предвидил, че трябва да дадеш на изпълнителите на извънболнична и болнична помощ полагащата им се част.
- Миналата година БЛС стартира национална информационна кампания срещу насилието над медицински лица. Смятате ли да я продължите?
- Да, нямаме намерение да прекратяваме нито една наша инициатива, започната отпреди. Но тук искам да кажа, че ние подкрепяме и хората, които се оплакват. Пациентите в такива моменти са наранени и притеснени. Лекарите и медицинските сестри пък са уморени и изтощени. Точно за това казвам, че обществото не може да се пребори с насилието, ако не създадем правила. Защото когато хората са заблуждавани, че здравеопазването е абсолютно безплатно, че медицинският персонал им е длъжен, те имат нереални очаквания. А всеки човек, когато има нереални очаквания, реагира гневно и бурно. Независимо дали е в болница, в градски транспорт, в заведение или в магазин.
***
Това е той:
• Д-р Маджаров завършва Медицинския университет - Пловдив
• Притежава специалност по ушни, носни, гърлени болести и магистратура по здравен ме ниджмънт
• През 2013-2014 г. е директор на Р30К Пловдив
• Бил е председател на Българската болнична асоциация и управител на болница „Пъл-мед“
• Настоящият мандат като председател на БЛС е до 2021 е.
Източник: в. Телеграф
