Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ: САМО НИЕ В ЕВРОПА НЕ ЗАДЪЛЖАВАМЕ ЛЕКАРИТЕ ДА УЧАТ НЕПРЕКЪСНАТО НОВИ НЕЩА, А НИ СТИГА ДА ИМАТ ДИПЛОМА
- Д-р Маджаров, впечатляващо е, че за втори път Българският лекарски съюз, който вие ръководите, обсъжда публично темата за лекарските грешки и нуждата от правила за добра медицинска и клинична практика. Те ли са отговорът на проблемите на българския пациент?
- Има два типа правила за добра медицинска практика. Общите включват морално-етичните норми, които един лекар трябва да спазва. Тях ги имаме - отдавна Българският лекарски съюз ги е създал.
Другата част са така наречените “гайдлайни”, или специализирани правила за добра медицинска практика, които са описание на препоръчителни или задължителни стъпки, които трябва да бъдат изпълнени, когато даден пациент има нужда от медицинска помощ и посети лекар. При спазването на тези правила и описаните в тях стъпки бихме били до голяма степен уверени, че ще постигнем благоприятен за пациентите резултат. При лечението им сме били ръководени от науката, базирана на доказателства. В тези правила се описва и кои са категорично забранени и ще доведат до вреда на пациента.
В това отношение, що се касае до тези т.нар. специализирани медицински правила, законодателят е изпълнил своите задължения, разписал е в закона за съсловните организации кой отговаря за тях, възложил е на лекарския и зъболекарския съюз те да бъдат изработени. В лекарския съюз става въпрос за много специалности, а правилата за всяка една от тях трябва да бъдат разписани от съответните дружества - хирурзи, вътрешни болести, педиатри и т.н. Те са експертите в тази област и е редно да ги изработят. След това ние трябва да ги изпратим за становище до Изпълнителна агенция “Медицински надзор”, след като получим становище от ИАМН, ги предлагаме на министъра на здравеопазването за утвърждаване. Това е пътят. За съжаление, имаме готови съвсем малък брой, но дори те не са стигнали до крайната си фаза.
- Дайте пример как точно биха изглеждали правилата за практиката на лекаря.
- При някои диагнози, когато пациентът влезе на преглед при личен лекар или в болница, първо трябва да се разбере какво му е, лекарят да поговори с него за оплакванията му, нарича се анамнеза, след това трябва да бъде прегледан, което се нарича снемане на обективен статус. В резултат на първите две неща лекарят взима решение за назначаване на определени изследвания.
Ако установим болезнен и твърд корем, навежда ни на мисълта, че има вероятност да се касае за остър корем, причинен от различни причини, които трябва да бъдат уточнени. Те се уточняват - перитонит, от спукване на яйчникова киста или друго. Идва ред на изследванията. В резултат на резултатите от тях вземаме следните решения - да изчакаме един ден, да се проследи състоянието на пациента, спешно да се оперира. Възможно е да установим, че не се потвърждава нашата първоначална диагноза. Изключително важно е тези правила да бъдат изработени и утвърдени. Те ще позволят на правораздавателните органи да се ориентират дали лекарят е постъпил правилно, дали е спазил алгоритъма.
Не знам защо някои колеги смятат, че с тях по-лесно ще ни атакуват в съда. Не е вярно, по-трудно ще бъде, защото ще имаме оръжието на защитата: “Аз съм направил това и това, затова съм си свършил перфектно работата”. Следваме ли ги, повече от логично е съдът да постанови, че е направено всичко възможно за избягване на неблагоприятни последици, но се е стигнало до нещо нежелано от пациента. Има много случаи, в които пациентът не е удовлетворен от крайния резултат. Той често е логичен резултат от дадена интервенция.
- Трябва ли лекарят непрекъснато да се усъвършенства и учи и това т.нар. продължаващо медицинско обучение да е задължително? А дали да е от правилата за добра практика?
- България е единствената страна в Европейския съюз, в която не е задължително лекарите да поддържат своите знания. Давам пример с лекар, който по една или друга причина се откъсва от практиката си, не работи 5 години по своята специалност, но изведнъж решава отново да работи. Системата ни засега изисква той да покаже дипломата си, която може да е взета преди 30 години, и диплома за специалност. Той може да влезе в операционната и да оперира. Това редно ли е?! Има и други случаи, при които лекарят работи ежедневно, без прекъсване, но медицината се развива с бързи темпове. Не поддържайки и не опреснявайки своите знания, в един момент започва да разчита на стари знания отпреди 20-30 години. Да отрича нови постижения, което е опасно за неговите пациенти. Започва прекалено да се предоверява на своя опит, но ако има 95% повтарящи се диагнози, вероятността да забрави някои редки, но тежки ситуации, е много голяма.
Ние трябва да поддържаме знанията си, както го правят пилотите. През по-голяма част летят в спокойно време, но непрекъснато посещават курсове за опресняване и поддържане на знанията си и там тренират тези неблагоприятни условия. Лекарският съюз води стриктен електронен регистър, дружествата по специалности провеждат ежегодни научни конференции, които се оценяват по критериите на Европейската организация за продължаващо медицинско обучение.
Университети и други организации провеждат опреснителни курсове. Ние като централа сме асоциирали, припознали поне две платформи за електронно продължаващо медицинско обучение, което дава възможност на всеки лекар да влезе в платформата, да прочете материали или лекции от известни учени. След това той решава тест, за да покаже какви знания е придобил.
По Закона за съсловните организации задълженията ни са да организираме, да водим регистъра и ние го правим. Проблемът е, че в България държавните институции и най-вече парламентът нямат смелостта да запишат, че у нас не можеш да практикуваш, ако нямаш доказателство, че поддържаш своите знания. Затова настояваме новият парламент да приеме тези малки промени, които обаче ясно показват, че България не е изключение, които категорично регламентират като задължително продължаващото медицинско обучение. Които казват, че не можеш да упражняваш лекарската професия, ако не си член на лекарския съюз и ако не поддържаш знанията си.
- Какви ще са плюсовете за нас с учредяването на Балканската медицинска лига?
- Балканската медицинска лига дойде като идея на министър д-р Асен Меджидиев при разговорите със сръбските му колеги. Поставяме началото с тях, но имаме принципното съгласие и на Гърция и Турция. С предложение ще се обърнем и към другите съседни балкански държави.
Благодарение на балканската медицинска лига ние, лекарите, ще обменяме знания помежду си, ще се учим едни от други и ще си помагаме. Ние сме близки и по манталитет, близки сме и по социално-икономически условия. Добре е да се сравняваме и да обменяме опит помежду си, защото е по-трудно да се сравняваме с държави като Германия и да се опитваме да ги догоним, отколкото с държави като Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. От тях много по-лесно ще можем да почерпим опит, който да приложим у нас.
Целия материал може да видите тук
Източник: Вестник "24 часа" 
