Д-Р ИВАН МИТЕВ: ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ДАДЕШ ВТОРИ ШАНС Е ДВИЖЕЩАТА СИЛА НА ЛЕКАРСКАТА ПРОФЕСИЯ
Д-р Иван Митев е сред наградените млади медици в престижните отличия на БЛС „Ти си нашето бъдеще“. Той завършва образованието си по медицина в Медицински факултет към „Тракийски университет“ Стара Загора през 2019г. В момента е специализант по анестезиология и интензивно лечение в ОАИЛ към МБАЛ Хасково. Разговаряме с него както за наградата от Българския лекарски съюз, така и за предизвикателствата пред един млад лекар.
Д-р Митев, какви са емоциите за един млад лекар при получаването на отличие от БЛС още в началото на професионалния му път?
Първоначално за мен това признание беше огромна изненада. Реално не можех да повярвам, че съм отличен с тази номинация. Естествено, бях изключително щастлив. За мен номинацията е не само един огромен стимул да продължа да се развивам и да се стремя да давам всичко от себе си в работата, но и една огромна отговорност. Отговорност към колегите, гласували ми доверие, отговорност към пациентите и отговорност към самия мен.
Как медицината стана Ваша професия и кое Ви насочи към нелеката специалност анестезиология?
Интересът към медицината започна в гимназията. Човекът, който запали искрата в мен, беше учителката ми по биология Христина Димитрова, на която съм изключително благодарен. Страхотен човек и учител, която винаги се е стремяла да поддържа любопитството и желанието за нови знания у нас, учениците. Тя беше катализаторът да взема решението, че искам сериозно да се занимавам с медицина. Няма да излъжа, ако кажа, че анестезиологията не беше едно от първите ми желания. Като студент бях с различна от сегашната нагласа към специалността, основно имахме допир с пациенти в интензивното отделение. Това бяха тежко болни пациенти и за съжаление малка част от тях успяваха да спечелят битката за живот. За един млад човек това може да бъде изключително демотивиращо. След дипломирането, по стечение на обстоятелствата, започнах специализация по анестезиология и интензивно лечение в ОАИЛ към МБАЛ Хасково. Kой да предположи? Първоначално не бях сигурен в решението си, но много бързо вижданията ми се промениха. Да, смъртността в интензивните отделения е висока, но на попадналите пациенти в тях не трябва да се гледа като на обречени на сигурна гибел. Трябва да дадеш всичко от себе си, за да имат те втори шанс и отново да се насладят на живота, отново да бъдат с близки и приятели, отново да се усмихнат. Това е основната движеща сила в лекарската професия. Към момента не мога да си представя да се занимавам с нещо по различно и не съжалявам за избора си.
Анестезиологията е сочена като една от дефицитните специалности у нас. Достатъчо ли местата за специализация за нея?
Дефицитът на анестезиолози не се дължи толкова на липсата на места за специализация, колкото на нежеланието на младите колеги да се занимават с тази материя. Това до голяма степен е разбираемо. Работата е напрегната, динамична и отговорна. Тя е свързана с много саможертви, няма да изпадам в подробности. Освен това сблъсъкът със смъртта е твърде чест, което е психически натоварващо и изтощаващо. Трудно е за един млад колега да се справи с всичко това. Има го и икономическия аспект на нещата, за който малко се говори, но всички в сферата са запознати, а именно – невъзможността на лекаря, взел специалност по анестезиология и интензивно лечение, да има собствена частна практика. За някой колеги това също е фактор при вземане на решение за специализация.
Вашите колеги са сред медиците на „първа линия“ в битката с COVID, както сега, така и през предходните вълни на епидемията. Какви са Вашите впечатления от борбата с епидемията?
Със започването на пандемията светът се изправи пред едно огромно предизвикателство, което засегна всеки един аспект от нашия живот. В нейното начало никой от колектива в отделението не предполагаше какъв глобален мащаб ще придобие тя. При първите случаи в страната страхът започна де се прокрадва между нас. Страх от това как да се предпазиш, как да лекуваш това ново заболяване. Наложи се да бъдат извършени много промени в отделенията на болницата, за да може адекватно да посрещнем пандемията. След сблъсъкът с първите пациенти с COVID 19 страхът бързо премина в хъс, в битка да направиш всичко възможно да спасиш пациента. Желанието за живот в очите на болните ни даваше сили да продължаваме да се борим. Най-голямото щастие е да видиш пациент, който е имал минимални шансове да оцелее, борил се е за всяка глътка въздух, вече на крака, независим от изкуствената белодробна вентилация. За огромно съжаление не всеки има късмета да спечели битката срещу болестта. Трудно е да се справиш психически със загубата на пациент, но нямаш време да потъваш в емоционална дупка. Стискаш зъби и продължаваш напред, защото има други, които се нуждаят от твоята помощ, трябва да си силен за тях. Пандемията продължава и сега. Броят на болните достигащи до интензивното отделение в МБАЛ Хасково не е намалял. Основно до интензивно лечение достигат неваксинирани хора. Общото между всички тях е съжалението, че не са се възползвали по-рано от възможността да се ваксинират. Никой от тях не може да даде адекватен отговор защо е отлагал. Не казвам, че ваксината е панацея, но ваксинираните пациенти попаднали в ОАИЛ до момента не са повече от четирима. Като възстановяването при тях беше много по-бързо и съпроводено с много по-малко усложнения. За жалост един от тях беше възрастен с доста придружаващи заболявания и след дълго лечение той загуби битката с болестта. Затова призовавам всеки, който все още не се е ваксинирал, да го направи.
Младите лекари и по-конкретно специализантите понесоха голяма част от товара на епидемията. Как бихте опредилили тази тяхна роля?
В настъпилата обстановка няма колега, който не се е сблъскал с COVID 19. Цялата здравна система е под огромен натиск. Моите впечатления са, че всеки се опитва да бъде полезен в създалата се ситуация. Опитът и знанията на по-старшите колеги са безценни за един млад лекар. Искам да изкажа огромната си благодарност и признателност към всички колеги от ОАИЛ за тяхната подкрепа, съвети и напътствия.
Къде виждате своя професионален път в бъдеще – в България или подобно на много млади Ваши колеги в чужбина?
Желанието ми е да остана в България, това е категорично. Може да звучи парадоксално, но страната ни предлага добри възможности за професионално развитие. За мен чужбина е единствено възможност да натрупам нови знания и опит, които да прилагам тук.
Целия материал може да видите тук
Източник: Medical News 
