Д-Р ЦВ. РАЙЧИНОВ ПРЕД „24 ЧАСА”:|ПО 600 ЛЕКАРИ ГОДИШНО ЗАМИНАВАТ ЗАРАДИ ЛИПСА НА РАЗВИТИЕ ТУК
ЛЕКАРИТЕ масово напускат България и тенденцията се засилва. Годишно заминават по 500-600 медици, или колкото един випуск от медицински вуз. Нашите анкети сред ново-завършилите сочат 3 основни причини за това решение. На първо място не са ниските доходи, а липсата на възможност за кариерно развитие. Тя включва специализации и растеж в кариерата. Подготовка, обучение, специализации - всичко това е нерешен проблем у нас. За младите лекари е много трудно да се зачислят за специализация, да я проведат и да работят на добро място, което им гарантира качествено обучение. Това е и втората причина - условия на достатъчно напреднала в техническо обучение медицина и битови условия. На трето място класират заплащането. България е единствената страна в Европа, където младият лекар си плаща, за да работи. Става дума за безсмислени такси в процеса на специализация. Тези, които са по платено обучение пък, нямат и осигуровки. В най-добрия случай 4 години те трябва не само да се самоиздържат, но и да плащат, за да работят. При по-възрастните лекари, които вече имат специалност, водещи са други причини. Те посочват нивото на обезпеченост на лечебното заведение с техника и кадри, организацията и условията на работа. Водеща причина за тях е и заплащането. България е на челно място по ниски доходи на медицинските кадри в Европа. По данни на ЕС средното лекарско възнаграждение у нас е 368 евро, което е под чертата, под координатната система на графиката. Несравнимо и унизително!
Отделно се наслагва и продължаващото недофинансиране на здравната система у нас. Колкото и да се говори, че като маса парите са нараснали, като част от БВП и съотношение между публични и частни средства положението продължава да се влошава. Тези дни в парламентарната здравна комисия бе представен годишният доклад за здравето на нацията. Този много обективен документ с обем около 1000 страници прави 3 прости извода: продължава да се влошава здравословното състояние на българите, нищо позитивно не е предприето в административен и организационен план и никакви стъпки не са направени за оптимизиране и реално остойностяване на дейностите. Всичко това показва защо страната остава без лекари. Това става на фона на увеличаващ се недостиг на медицински кадри в цяла Европа. Просто другите страни могат да си позволят да внасят, докато България няма такъв шанс. Оказва се, че никъде няма по-зле платени лекари. Затова и твърденията, че щели да дойдат медици от Индия и Виетнам, са несъстоятелни - няма за какво да дойдат. Ако някой си мисли, че техните лекари имат нисък стандарт и условията за работа са по-лоши, се заблуждава. Единствената причина да дойде някой е, ако сключи брак с българин или българка. Очаквахме с промените в наредбата за специализациите някои от проблемите да бъдат решени, но в току-що представения проект на здравното министерство няма такива стъпки. Таксата 180 лв. за нашите специализанти остава, докато в Германия например предлагат по 2500-3000 евро за наши лекари веднага щом си вземат дипломата. Отделно веднага започват специализация и езиков курс. Е, как младият лекар да остане тук, където някой трябва да го храни още 4 г., след като там веднага е оценен и започва работа и кариерно развитие?! Наредбата за специализациите трябва да въведе някои прости мерки веднага, за да се пресече тенденцията за изтичане на кадри. Първо, във всички държавни болници трябва да се открият работни места за специализанти. Младите трябва да започват с гарантиран доход и трудов договор и да стартират специализация веднага, без предварителни условия. В момента за зачисляване за специализация се провежда изпит, който като конспект е почти същият като този за вземане на специалност. Много по-добре е изпитът да отпадне, а за всеки специализант да има отговорник за обучението му. Можем да ги наречем супервайзъри, ментори или просто обучители, важното е наистина да обучават младите и да отговарят за тяхното развитие и обучение. На втората година примерно може да се проверява дали младият колега има данни за дадената специалност, развива ли се добре, или трябва да се насочи към друга специалност. За повечето специалности трябва да има места и в областните болници, а само върховите, изискващи специален курс и технически възможности, да бъдат във водещите лечебни заведения. Накрая изпитът трябва да се провежда от членове на съответното научно дружество по специалността, а отговорникът за обучението да присъства, за да се видят и неговите резултати. Острата криза за медицински кадри вече е настъпила в много региони. Тя просто продължава да се задълбочава и няма изгледи процесът да бъде ограничен скоро. В другите страни има много работещи модели за справяне с тази криза, но у нас всичко се прави отначало и по български. След няколко години провал и пак търсим изход. Когато поех поста в лекарския съюз през 2009 г., в регистъра имаше близо 35 000 лекари. Сега са 28 хил. За кого не е ясен изводът? Преди 10 г. в Русе например нямаше нито едно свободно място в болницата. В момента има 20 вакантни места и няма кандидати. Може би само в големите градове не се усеща липсата на лекари, но те не са в състояние да осигурят цялото здравеопазване, а за достъп на гражданите да не говорим. Още по-страшен е въпросът със застаряването на медицинските кадри. За мен най-голямата трагедия е, че само 5% са лекарите между 25 и 30 г. Нека всички да помислим какво означава това.
