style=“text-align: justify;“> alt style=“text-align: justify;“>Вписаните медицински грижи в новия рамков договор са съобразени с възможностите на бюджета на здравната каса за 2014 г. Има дейности, включително и предвидените по Наредба №40, определяща платения пакет на НЗОК, които изцяло одобряваме и трябва да намерят място. Но и по субективни причини прилагането на промените в наредбата се забавя. Вината не е само на Министерството на здравеопазването. Обща е. Тъй като наредбата бе обнародвана след подписването на Националния рамков договор, затова предлагаме някои нововъведения да влязат в сила след средата на годината, след като се изработят алгоритмите им и цените им. На този етап проблемът като че ли е решен. Що се отнася до приетите от правителството краткосрочни мерки за подобрение на контрола в здравната система, каквато например е смяната на здравно-осигурителния модел, реално те могат да стартират в началото на следващата година. За целта обаче сериозно трябва да се помисли за отделяните средства за здравеопазване. Продължава да битува мнението, че в България те са много, само че не е така. Парите за сектора са по-малко и като процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, и като съотношение между публичните към частни плащания в сравнение със страните от ЕС. А за да се стабилизира системата, необходимо е да се предприемат няколко мерки. Първо във финансирането. Добре разбирам, че то е свързано със състоянието на икономиката, но държавата не може да бяга от задължението си и да продължи да не плаща в пълен размер здравните вноски на 9-те групи българи, за които е отговорна (става дума за държавната администрация, за военните, съдиите и т.н.). Всички тези хора трябва да внасят реални осигуровки като всички останали българи. Или да го правят институциите и учрежденията, за които работят. Втората стъпка е да се реши какво да е допълнителното осигуряване, т.е. трябва да се определи какъв здравно-осигурителен модел да се въведе.