Д-Р ВАНЯ ДОБРЕВА: АКО ИСКАМЕ ДОБРО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ, ТРЯБВА ДА СЕ ПРОФИЛАКТИРАМЕ И ДА МИСЛИМ ЗА ЗДРАВЕТО СИ
Анексът към Националния рамков договор за медицинските дейности,договорен от Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, вече е факт. Какви са новите моменти в него, как ще се отразят те на пациентите и ще бъде ли засилена профилактиката, разговаряме с д-р Ваня Добрева, член на УС на съсловната организация.
Д-р Добрева, кои са новостите в извънболничната помощ помощ в анекса към НРД?
Новостите в анекса по отношение на първичната извънболнична помощ са свързани основно с повишения обем профилактични прегледи, като акцентът е в профилактиката и в детското здравеопазване. Извън регулация ще са изследванията за профилактика и диспансеризация, като през Наредба 8 за диспансерните и профилактичните прегледи има повишаване на обема на кръвните изследвания, както и при ехографията и мамографията при жените. Простатно-специфичният антиген (PSA) при мъжете става ежегоден – тоест, с тези промени се цели профилактика на социално-значимите заболявания. Особено в сферата на онкологията, която напредна изключително много в лечебната част, ранната диагностика има огромно значение. Това е изключително важно, защото отдавна тези заболявания не са присъда и стигма и ранното им откриване е от съществено значение. Не по-малко важна е профилактиката и ранната диагностика в сферата на сърдечно-съдовите заболявания и други социално-значими болести.
Важна промяна в специализираната извънболнична помощ касае и облекчаването на режима за направления за ЯМР. Какви са новостите там?
Тези промени също са свързани с тенденцията за извеждане на по възможност по-голяма част от болничните изследвания и процедури в извънболничната помощ, което ще облекчи и болниците, и пациентите. Това на първо място е свързано с отпускането на режима за ядрено-магнитен резонанс, което вече няма да се случва чрез старата процедура с молба и одобрение от НЗОК и ще се издава след консултация със специалист от извънболничната помощ, както всички останали образни изследвания. Броят на направленията ще се определя на исторически принцип на база тримесечието, но при надхвърлянето му, може да се подаде молба за допълнителни бройки. Разбира се, ако има такива, следващото тримесечие ще се говори за актуализация в броя.
Запознато ли е населението достатъчно с полагащите му се прегледи?
Мисля, че всеки човек трябва да е отговорен за собственото си здраве, а държавата да е отговорна за здравето на гражданите. В този смисъл е нужна и информационна кампания, която да запознае обществото с прегледите и изследванията, които му се полагат, но тя не трябва да бъде осъществена само от личните лекари. Заложените 53% обхват с профилактика е половината работа, която можем да свършим ние. Това е добър среден процент, но останалите хора не можем само ние да ги подтикнем да извършват профилактика. До момента само ние сме работили активно в тази насока. Хората трябва да имат интерес да дойдат при нас и когато не са болни, а как да ги подтикнем трябва да помислят и здравното министерство и НЗОК. Ако искаме добро качество на живот, трябва да се профилактираме и да мислим за здравето си.
Обсъждат се различни идеи за стимули или санкции, свързани с профилактиката. Кое според вас ще е по-работещото решение?
И едното, и другото би работило в някаква степен. Ние винаги сме били за стимулите както за лекарите, които успеят да мотивират своите пациенти и да извършват и достатъчно профилактика, за да ги предпазят, както и диспансерни дейности. Това може би било добро и за стимулиране на пациентите. Но е работа на МЗ и НЗОК – институцията, която заплаща, през законодателя да реши какви мерки да се вземат в тази насока.
Доближаваме ли се към обръщането на т.нар. „пирамида“ в разпределението на средствата за здравеопазване от болнична към извънболнична помощ или все още сме много далеч от подобна промяна?
Мисля, че с процеса на договаряне на Националния рамков договор и анекса, който подписахме сега, тази тенденция категорично я има и е факт в последните години. Не би могло обаче пирамида, изградена 20 години в този вариант, да бъде обърната изведнъж. Усилията са нужни и за засилване на интереса към лекарите към работа в първичната и специализираната извънболнична помощ.
Какви са тенденциите там – имат ли интерес в момента младите лекари за работа в извънболничната сфера?
От години имам пряко наблюдение по въпроса чрез обучителна практика за специализация по обща медицина и искам да кажа, че за огромна радост в последните години имаме голям брой млади лекари. Дори не можем да поемем всички желаещи да специализират. Виждам категорично желание на лекарите да работят и като специалисти в извънболничната помощ. Разбира се, когато това стане по-финансово и професионално удовлетворяващо, тази тенденция ще се засили.
Все обаче статистиката сочи, чеброят на личните лекари в страната намалява. Какво е нужно, за да се промени тя в положителна посока?
Ние от години алармираме, че общопрактикуващите лекари намаляват, тяхната възраст се увеличава. Българският лекарски съюз работи в тази насока, както предупреждавайки за това, така и чрез рамковия договор. Подобна промяна обаче не може да се осъществи за година или две. Нужно е време, през което младите лекари да вземат специалност и да им се предоставят възможности за добри практики в първичната извънболничната помощ. Мисля, че това е посоката, в която трябва да се върви – чрез стимулиране на финансовите условия, в които се работи и специализацията – за да може завършващите лекари да се запознаят със същността на работата в извънболничната сфера. Сега се залагат и стимули за работа в труднодостъпните райони чрез методиката за това както в извънболничната, така и от тази година – в болничната. Това не решава цялостно проблема в тези места, но е крачка в правилната посока. Моето мнение е че в този процес трябва да участват и държавата, и общините, не може да се очаква той да се разреши само от Касата или от БЛС. Това трябва да бъде политика, която да е добре обмислена и дългосрочна.
Целия материал може да видите тук
Източник: Medical News 
