ДОБРОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:|ДА ХВАНЕШ ТУМОРА НАВРЕМЕ
style="text-align: justify;">
23.01.2013 г., с. 16-17
Проф. Милан МИЛАНОВ* style="text-align: justify;"> style="text-align: justify;">Здравната система е съставена от много неща.
От финансиращ модел, от функция, собствен пост, правила. От доболнична и болнична помощ. От законодателна, от изпълнителна власт. И всичко е в името на това да се подобри качеството на живот на българския народ; Нека да забравим за това да му подобрим здравето. Ние трябва да подобрим качеството на живот. За това много малко хора говорят. Ще подобрим детското здравеопазване. Как? Като намалим детската смъртност - и там слагаме едни цифри. Това е глупаво. Веднага ще кажа защо. Ние, българските доктори, ще измислим начини да я намалим. Стъкмистически веднага. Но ако говорим за деца до една година, един от основните показатели е качеството на живот на родителите на това дете. И докато ние, лекарите, се карахме с държава и каса, обяснявахме какво не трябва да бъде, тази част, пациентската, потърпевшата, я отхвърлихме веднага. А тя е най-важна, защото в крайна сметка всичко това би трябвало да бъде правено за тях. В какво сме ги превърнали? В тичащи между джипитата, специалистите, болниците, лабораториите, скенерите, 5 D, 6 D, 12 D. Хората се побъркаха. Защо е така? Откакто парите в здравеопазването са истинският оценител, ние се увълчихме. Увълчихме се и трябва да си го признаем. Но ако в държавата всички сфери са се увълчили, как лекарите да я избегнат тази опасност? style="text-align: justify;">
Кому беше нужно да се срине доверието между пациент и лекар? Това може да се случи за две минути. Да го възстановиш, трябват 20 години. Веднага ще дам един пример. Току се пъчат някакви болници колко големи кисти извадили. И ги мерят на килограм. Да, като чиста медицина, като техника, като изпълнение - превъзходно. Само че като здравна система показва какво е нивото ни. Защо този огромен тумор в корема не е хванат, когато е бил 20 грама или 1 килограм! Това е същността на здравната система. Да хване тази киста. Ами тумора, който сами си създаваме, говоря вече като държава, и който расте с дни в корема ни, кога ще се сетим да го махнем? В нормалните държави го изчакат малко да порасне, за да не сбъркат, и го махат. Ние седим и чакаме. Хайде да го махнем заедно, преди да е дал разсейки и да ни е убил.
Всяка болница всяка година прилича на Васил Левски на бесилото, клатен от вятъра, изоставен сам, предаден от своите. Категорично беше забравено, че лечебните заведения са търговски дружества. И да кажа на всички плювачи на това състояние, че не правят разлика между собственост и функция. Болницата предлага услуга, както хлебарницата предлага услуга хляб, както сладкарницата предлага услуга сладки. Но продължавам с парадоксите на държавата. Доведоха законодателството дотам, че касата еднолично предлага един от най-важните инструменти - болничната помощ. И хората отсреща, които предлагат тази услуга, нямат право да кажат чакайте, така не става. Няма кой да се съобрази, Защо зорлем се създават конфликти там, където не би трябвало да има? Не стига ли 2009 г., когато бе нанесен жесток удар върху финансирането на болниците. Ние сме консервативна система и реагираме много бавно на възстановяване на финансов ресурс. Тогава 30% от бюджета на лечебните заведения беше орязан безапелационно. Вие работете, ние няма да ви плащаме, така беше казано. След това настъпи период на някакво възстановяване, но пациентът, който ти веднъж си изгонил от вратата на болницата, трудно се връща при теб. Сега касата влезе в същия капан.
Лекарите са унижени от непрекъснатата липса на пари. Преди време на един от съборите на лекарския съюз пристигна така нареченият финансов министър и две трети от овчето стадо, което беше тогава на събора, му ръкопляскаше, когато той в очите им казваше, че са некадърни да си направят реформата и че са некадърни да си остойностят дейността. И аз питам, след 3 години и половина той какво направи. Но какво направи и Българският лекарски съюз? Ако си двигател на тази система, а ние сме двигател, ти правиш политика в здравеопазването. С промените на устава от два събора виждаме само козметични промени. На последния събор разглеждаме два часа рамковия договор, най-важното събитие на здравната система, и два дни безсмислени промени в устава.
Коря държавата, но болката ми е лекарският съюз. Той трябва на първо място да отговори на въжделенията на докторите, дори и заради името си. На второ място, да се съобрази с финансовата и икономическата обстановка в държавата и в света и да не се съобразява с политиката на политиканите. За съжаление това не се е случило.
Най-важното аз ще го кажа с три думи - непредвидимостта на властта.
Тя се състои от сто неща. Не знаеш утре кой ще ти смени пътеката, колко ще плаща. Дали няма да измисли, че тази пътека я няма. Дали там общинският съвет ще каже - абе, тия доктори в тая болница не заслужават заплати. Дай да я затворим. Непредвидимостта. Това е и ужасното нещо, заради което моите колеги бягат. Не е само заради доходите. Непредвидимостта на ситуацията, която се изменя ежечасно. Не на шест месеца, не на една година. Ако аз съм сигурен, че в малката общинска болница доходът ми ще бъде такъв за тази година, ако живея в нормална държава, ще си стоя и бъдещите пет години, защото си оценявам какво мога, какво трябва. Ако искам да отида на по-високо място, как и къде да се квалифицирам? Тази непредвидимост касае цялата ни държава, но е и най-тежкият проблем на лекарите. Не само в малките общински болници, в големите, в „Пирогов", във всичките университетски болници - непредвидимост. Днес ти плащат, утре не ти плащат. Днес ти дават тази пътека, утре не ти я дават. Днес ти си шеф на отделение, след това някой измислил, че ти трябва да се явяваш на някакъв смешен конкурс. Днес е един бог, на другия ден друг. Днес те глобяват за тази пътека, утре те хвалят за нея.
В сферата на здравеопазването сме разделени на два, даже в последната година на три отбора - каса, министерство, лекарски съюз. И състоянието на здравната ни система в момента е толкова лошо поради наглед незабележима причина - категорично ниския хоризонт и на трите субекта. За изпълнителната власт обяснението са икономическата и финансовата ситуация. Но БЛС и особено законодателната власт трябваше да гледат в бъдещето 3-4 години напред. Досега не е имало по-слаба законодателна власт и тук не става дума само за депутатите на ГЕРБ, а за всички, които участват в основополагащите закони на здравеопазването. Хоризонтът им беше каскетът на бай Тошо, а в много случаи те дори вървяха след събитията. Категорично това се отнася и за здравната каса. Да, финансовият ресурс е ограничен. Да, има проблеми със събираемостта. Но една каса няма за какво да съществува, ако не гледа напред, ако през финансовите си инструменти не създава приоритети в самата здравна система, ако чрез финансовите си ресурси не стимулира
иновациите във всяка специалност и всяка пътека, отхвърляйки старите неща. За какво ставаше дума в този рамков договор, който не беше подписан - за болничната помощ, за някакви мизерни 20 милиона, които, разпределени на около 400 пътеки, представляват някакви мухи в супата. Такава здравна каса не стимулира, а догонва медицината. Грешката на три правителства поред е в тоталното одържавяване на НЗОК, което не съществува никъде в света. Те я превърнаха в изпълнител на политически и финансови интереси. На нея й е необходима конкуренция и тази конкуренция не е втора каса, а доброволните фондове.
Под въздействието на знайни и незнайни герои законодателната власт прие, че те ще бъдат застрахователни фондове. И сега в България съществува най-смешната ситуация, която може да бъде измислена в Европа. От една страна, имаме законодателство, което тотално налага осигурителния модел, създадено 1998-2000 г. След това изведнъж се намесват застрахователни дружества, които са друга манджа. Този хаос изхвърли лекарите от процеса на управление на здравеопазването, а те са основният двигател на една реформираща се система.
В целия свят е налице противоречието между развитието на медицината като наука и практика и административните решения. В България администрацията не просто закъснява, а се превръща в огромна пречка. Най-яркият резултат на това е неподписването на рамковия договор за догодина. Ще ми се да бъда оптимист за 2013-а. Обаче ще бъде по-зле. Ще започне с невероятен хаос. Първите 3-4 месеца ще бъдат ужасно тежки, финансирането ще бъде неадекватно, тъй като нямаме последователност. Не очаквам нищо добро, ако не се хванем за косите и не се изтеглим сами от блатото, в което сами се натъпкахме. style="text-align: justify;">
*Проф. Милан Миланов е председател на столичната колегия на Българския лекарски съюз и началник на Централната реанимация на „Пирогов".
