Катастрофата в здравеопазването не е отменена
Д-р Христо Хинков*
Кризата настъпва, предизборното лято става все по-горещо, а проблемите, пред които се изправя новото ръководство на Българския лекарски съюз (БЛС) - все по-сложни за решаване. Толкова, че е трудно да избера с кой от тях да започна.
Да вземем лекарствения списък. След закъснялото му публикуване се оказа, че в него има толкова недомислици, че голяма част от лекарите и фармацевтите сериозно обмислят отказ от договор със здравната каса. Изпадат лекарства, които са сравнително евтини, или се ограничава изписването им за сметка на значително по-скъпи, противно на всякаква икономическа логика. Издадени протоколи за скъпоструващи препарати не могат да се изпълняват поради липсата на самите лекарства в аптечната мрежа. Няма и приоритетизиране съобразно нивата на заболеваемост. Така например сега нито един антидепресант не се реимбурсира напълно от касата, дори в минимални лечебни дози, а според СЗО през 2020 г. депресията ще бъде втората причина за инвалидност в световен мащаб след СПИН. Смяната на реимбурсната листа по средата на годината пък изправя редица хронично болни пред невъзможност да продължат лечението си, тъй като лекарствата им междувременно са изпаднали от новия списък.
- Колапсът на системата не се превръща в скандал, защото за разлика от колективните смърти от катастрофи и бедствия болните тихо си умират един по един
Или прословутите клинични пътеки. Още от далечната 2001 г., когато с първия рамков договор за болничната помощ бяха формулирани 30 клинични пътеки, досега, когато те са над 300, няма никаква промяна в начина на тяхното остойностяване и технологията на отчет от страна на изпълнителите. Да не говорим, че критериите за включване на нова клинична пътека въобще не почиват на принципа за вземане на медицински решения, основани на доказателства. Определящи стават лобистките интереси на отделни специалности и натискът на фармацевтичните фирми.
Друг пример. С идването на власт на НДСВ през 2001 г. процесът на приватизация беше спрян и беше приета стратегия за болничната помощ, която си остана на книга. Оттогава призивите да се реши въпросът с многото болници у нас не са секвали и всеки министър е признавал проблема. Междувременно болниците се увеличиха още повече, с появата на редица частни инвеститори, които не се интересуват има ли здравна карта, която да регулира този процес или не. Здравна карта, както е известно, все още няма.
Следдипломната квалификация и въобще осигуреността ни със специалисти е още една болна тема. Нито общопрактикуващите лекари си взеха специалността през десетгодишния отлагателен период, откакто се въведе законът за здравното осигуряване, нито пък се направи преценка колко специалисти ще останат в България след няколко години, когато се пенсионират сега работещите.
И така до безкрай. Проблеми, които се натрупват в геометрична прогресия. Във всяка от тези области БЛС има пряко отношение поне съгласно действащите закони. На практика обаче това отношение беше блокирано поради нежеланието на НЗОК да се среща с представители на съсловната организация. Всъщност целта, която се преследваше през изминалите 7-8 години, вече е почти постигната -
касата е одържавена, БЛС - маргинализиран
а трипартитният модел на договаряне, който имаше своята логика както на централно, така и на местно ниво, е заменен с едностранни (а може би еднолични) решения.- Дали българските лекари ще се отърсят от унеса си, за да поемат не само професионални, но и обществени отговорности?
Ще напомня накратко каква е философията на този модел. В рамковото договаряне се срещат три страни, всяка от която има свои интереси и отговорности. БЛС по дефиниция трябва да защитава интереса на съсловието. НЗОК - да пази интересите на всички осигурени лица, но забележете, със степен на защита, съответна на вноската, която тези осигурени лица внасят в системата. Третата страна - Министерството на здравеопазването, е гарант за това договаряне - така че то да бъде с оптимална полза за гражданите. Припомням тези азбучни истини, защото напоследък те се загубиха някъде по пътя към "по-доброто здравеопазване" от сменящите се през две години здравни министри. Това загубване е съвсем преднамерено. Управляващата здравеопазването политическа сила никога не е била "фен" на този здравноосигурителен модел, независимо че ярки нейни представители влязоха стабилно в частния здравноосигурителен бизнес. Всъщност здравната реформа винаги е била разглеждана през политическа призма. Никакви доказателства, че здравеопазването няма цвят, че в крайна сметка всички сме потенциални пациенти, че лекарите са от различни партии, а най-често безпартийни, не са променяли дълбоката привързаност в средите на БСП към прословутия модел "Семашко"
или по-скоро към статуквото преди реформата от 2000 г. Затова нашето здравеопазване в момента има половинчата конструкция - хибрид между една основополагаща концепция на договорност и баланс на интереси и централизирано управление чрез административни решения. За да докажа, че това не е случайно, ще дам три аргумента:
Първо. Малко след започването на мандата БСП назначи зам.-министъра Емил Райнов за председател на УС на НЗОК. Така касата от публична институция се превърна в държавна, но запазвайки своето публично финансиране, т.е. държавата пое само властта, без финансовата отговорност
Второ. След поредицата от няколко неподписвания на рамкови договори от старото ръководство на БЛС като "неприемливи", се стигна до ситуацията НЗОК да отказва преговори по анекс към съществуващия договор от 2006 г., който е в сила и днес. По този начин БЛС беше неутрализиран в процеса на управление на здравеопазването, макар тези функции да са му вменени по закон.
Трето. Висшият медицински съвет, който е главният консултативен орган на министъра и се оглавява от него и в който участват представители на съсловните организации и висшите медицински училища, не се е събирал от една година. Тенденцията е този орган също да бъде маргинализиран с оглед всички решения да се вземат в тесния кръг на ръководството на здравното ведомство.
Писал съм многократно, че системата е пред колапс. Тя може би вече е колабирала, само че това някак си не се превръща в обществен скандал поради дифузния характер на този процес - болните тихо си умират един по един, а това е доста по-различно от колективните смърти от катастрофи и други бедствия, които ни сполетяват периодично. Имплозията обаче не е отменена. Представете си една финансово колабирала НЗОК, изправена пред избора или да съкрати пакета от медицински услуги, който покрива, или да се влее в държавния бюджет с всички произтичащи последици. А те няма да са незначителни, като се има предвид, че цялата извънболнична помощ, а немалка част и от болничната, се предоставя от частни специалисти, които трудно ще се съгласят да работят на заплата в поликлиниката или в държавната болница.
Каква ще бъде позицията на БЛС в тази ситуация? Дали българските лекари ще се отърсят от унеса си, за да поемат не само професионални, но и обществени отговорности? Нужна е подкрепа на новото ръководство на БЛС за разчистването на батака, оставен от предишния злополучен председател. Нужна е подкрепата на всички политически сили, които наистина са загрижени за българското здравеопазване, за неговото спасяване - нещо, което няма да се осъществи без участието на лекарите. Само така може са се спре това плъзгане към тоталния хаос.
*Авторът е бивш зам. директор на здравната каса (1999-2001), понастоящем експерт към Националния център по обществено здраве.
