КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ТРЯБВА ДА ОТМЕНИ ЛИМИТЕ ЗА НАПРАВЛЕНИЯ
Вие спечелихте председателския пост безапелационно, какво от досегашната политика на БЛС ще запазите и надгра дите, какво обещахте на вашите колеги при избора?
Спазване на пропорциите по всички пера в бюджета на здравната каса, като съще временно се надявам да има увеличаване на средствата. В бъдеще трябва катего рично да заработи някакъв механизъм за регулация. Защото какво се получава? Получава се, че има остатъци в ПИМП и СИМП. Какво означава това? Значи, че и общопрактикуващите лекари, и колегите в специализираната извънболнична ме дицинска помощ не са имали достатъчно пари за изследвания, не са имали доста тъчно талони и възможност да консулти рат своите пациенти с колегите си специ алисти. При това положение е напълно естествено една голяма част от пациентите да отидат в болницата, за да могат да се прегледат, да ги диагностицират и да по лучат адекватна здравна грижа. Не знам защо, след като се занима с лимитите на болниците, Конституционният съд не се занимае и с тъй наречените регулативни стандарти, които не са нищо друго освен лимити. След като няма да има лимити в болниците, защо трябва да има лимити за направления в извънболничната помощ? В същото време преди 6 години, когато ста нах заместник-председател на Българския лекарски съюз, бюджетът за лекарствата беше 24.5% от средствата на здравната каса, а в момента е 26.5%. Нека всеки сам си направи сметката за какво нарастване става въпрос при бюджет 8 млрд. лв. Да, лекарствата имат цена. А каква е цената на труда на лекаря, къде е записано? Никъде. Значи някъде на някого му е много удобно да не се знае или да се изкривява инфор мацията, но да растат цените за лекарства чрез бюджета на касата, докато за моите колеги не се споменава нищо, а хората ос тават с впечатление, че едва ли не всичко отива при лекарите. Не, не е така и числата го показват. Аз съм съгласен, че българите трябва да имат здравна грижа на възможно най-високото ниво, но трябва да се съобразим със средствата, с които разполагаме. В обществото се върти сега новата тема, че една нелекарска организация, представете тема е много дълга. Ние никога няма да се съгласим това да засяга бюджетите из вън този за лекарства, за които точно се правят тези изследвания. Биомаркерите имат своето приложение, но нито една ев ропейска страна не ги заплаща 100%, има определени критерии. Ние нямаме нищо против, ако парите, които се заделят за биомаркери, са от перото лекарства, така или иначе е достатъчно голямо и оттам нататък българските граждани да се тест ват и да се лекуват със съответното лекар ство. Защото в случая биомаркерите не са диагностика, а дистрибуционен метод да се продадат точно определени скъпостру ващи лекарствени терапии. Зад тестовете всъщност има много по-големи суми, които фармацевтичните фирми ще получат за медикаментите, от които пациентите се нуждаят. Твърди се, че пациентите сами си заплащали биомаркерите. По моя инфор мация диагностицираните с онкологично заболяване пациенти биват тествани не забавно с платени от фармакомпаниите продукти, за да преминат на лечението, произведено от съответната фирма.
Видяхте ли първоначалния вариант на разпределението на средствата от НЗОК за следващата година, който са предложили Министерството на финансите?
Не, не сме го видели. Прочетохме в меди ите. Изпратихме писмо до НЗОК, с което бихме искали като договорен партньор да бъдем запознати с проектобюджета. Това, което сме заявили със сигурност, е, че не зависимо какъв е проектът, ние ще се про тивопоставяме на тенденцията за увеличаване на дела на лекарствата в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и прехвърлянето на средства от едно перо в друго. Нямаме до този момент нищо черно на бяло, за да направим нашия анализ и съ ответно да изготвим нашите предложения за цени и обеми, и очакваме информация.
Смятате ли да разширите обхвата на фонда за финансиране на иновации, който учредихте при преговорите за предишния анекс?
Ние настоявахме за това, дори и с минимална сума. Ние ще направим нашия анализ. Беше заделен 1%. Най-малкото той трябва да бъде запазен. Надявам се да се вдигне, разбира се, като стойност предвид ръста на минималната работна заплата и приходите в НЗОК и в него да бъдат включени нови иновации. Освен това ще настояваме да се запазят политиките за улесняване на достъпа на българските граждани до извънболнична и еднодневна болнична медицинска помощ. Например 90% от здравната грижа за гражданите на САЩ е точно 24-часова хоспитализация.
Вашите идеи като част от предишния екип на БЛС са в основата на увеличава нето на средствата за извънболнична помощ и по-специално за акцент върху масовите заболявания — сърдечно-съдо вите, диабетът и хроничната бъбречна болест. Какво трябва да се направи, за да могат колегите ви да имат по-пълна картина за тези болести и да ги лекуват по-добре?
Става дума за заболявания, които са много свързани. На повечето форуми и конфе ренции за вътрешна медицина те се раз глеждат заедно. В момента съществува хронична бъбречна недостатъчност, която се диагностицира на базата на креатини новия клирънс, а това е много старо оп ределение. Когато говорим за хронична бъбречна недостатъчност, вече е твърде късно пациентът да бъде лекуван и да пре дотвратим усложненията. Моят стремеж винаги е бил да говорим повече за превен ция. В случая трябва да има диспансерно наблюдение на тези пациенти в първите два стадия на бъбречната болест. Както знаете, не само високият холестерол и ви соката захар не болят, няма болка и при бъбречно увреждане. На пръв поглед човек е клинично здрав, а в същото време бъбре кът му страда, защото това се случва без никаква клинична изява. И ако пациент е на 60 години, има леко завишен креати нин или дори да е на горната граница, това означава, че минимум 60% от невроните на неговия бъбрек вече са загинали или силно страдат, а останалите се опитват да компенсират. Болният бъбрек може да бъде „хванат“ и лекуван още в най-ранни стадии, което да удължи живота на този толкова жизненоважен орган и съответно и живота на самия пациент в добро здраве, за да не стигат до хемодиализа. Имаме вече техника, повечето лаборатории могат да изследват креатинин и скоростта на гло мерулна филтрация, която е показателят за хронично бъбречно заболяване.
Какво трябва да се направи, за да може здравната каса да покрива лечението в ранни стадии, за да не се стига до хе модиализа?
Имаме положително становище от здрав ната каса. Това, което трябва да се направи, е промяна в наредба 8 за профилактиката и диспансеризацията, специално за бъбреч ното заболяване. Тук топката е в Минис терството на здравеопазването. Наистина, успяхме да се договорим със здравната каса да плаща множество профилактични изследвания за задължителните профи лактични прегледи на здравноосигурените лица. Много е хубаво, че се правят изслед вания, но те не са ежегодни и пациентите се учудват как едната година имат много профилактични изследвания, а на следва щата година освен физикални изследва ния, електрокардиограма и изследване на урина с тест-лента не им се полага нищо. Това демотивира пациентите, а в същото време здравната каса иска процент обхват на населението с профилактични прегледи. Нашето предложение е всяка година да има минимум един пакет изследвания, в които са заложени основните критерии, по които се диагностицират масови забо лявания, и този пакет да включва пълна кръвна картина, креатинин, кръвна за хар, урина. Сега кръвна захар може да се пуска като изследване, платено от касата, всяка година само ако пациентът влиза в рискова група за развитие на диабет. За всички останали е през пет години. Не, тя трябва да се измерва ежегодно. Вярно, об щопрактикуващите лекари я мерим сами редовно, разполагаме с глюкомери. Това не е правилният вариант, трябва здрав ната каса да финансира ежегоден пакет с изследване на показатели, свързани с едни от най-често срещаните хронични незаразни заболявания сред населението, и това трябва да залегне в частта за профилактика на наредбата. В парламентарната комисия по здра веопазване още в началото на годината Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания постави проблема за ниските нива на диагностика на хронично бъбреч но заболяване и за късното поставяне на диагноза поради това, че пациентите с ХБЗ стигат твърде късно до нефролог. В хода на дискусията и в търсене на решение на проблема беше предложено диагнозата хроничното бъбречно заболяване в него вите ранни етапи да бъде диспансерна ди агноза в пакета на общопрактикуващия лекар, който така или иначе проследява пациентите с най-висок риск за развитие на ХБЗ — с артериална хипертония, захарен диабет тип 2 и др. Изследванията за част от тези заболява ния се припокриват с това за хроничната бъбречна болест, при диабетиците креа тинин се изследва всяка година, изследва се и при пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, кои то приемат статини. Това трябва да бъде нова диспансерна диагноза, особено за пациентите, на които двукратно им се из следва креатинин, трябва да се наблюдава и скоростта на гломерулна филтрация. Об щопрактикуващите лекари са най-силни в превенцията и могат своевременно да помогнат. Това са хора с хронични забо лявания, които лекуваме непрекъснато, и е нужно да добавим още едно важно из следване. Това допълнително ще облек чи бюджета на националната каса, която плаща за последиците от хроничното бъ бречно заболяване. Ако имаме диабетик с хипертония, който е добре компенсиран за тези заболявания, трябва да добавим и едно динамично наблюдение на многото случаи на хронично бъбречно заболяване, това ще допринесе за много по-комплексен характер на лечението и няма да се стига до усложнения от тези заболявания
Източник: Капитал 
