За д-р Мартин Николов смело можем да твърдим, че има две призвания – медицината и музиката. Младият лекар, които е специализант и асистент по ревматология в МУ-Плевен, спечели сърцата на публиката и на треньорите в „Гласът на България“ 2021, след като се яви на кастинг в предаването.
28-годишният доктор от Ловеч е категоричен – имаш ли желание, ще намериш начин да правиш всичко, което обичаш. Лекува пациентите с ревматологични заболявания под зоркия поглед на началника на клиниката в Плевен доц. д-р Николай Николов, който е негов баща. Паралелно с това застава на първа линия в борбата с Covid-19 в разгара на пандемията.
Именно срещата с вируса от първо лице му дава тласък да сбъдне своята мечта да пее на сцена, защото, както самият той казва – животът е твърде кратък.
Медицината като естествен избор
Да тръгне по пътя на медицината е съвсем естествено решение за д-р Николов, чиито родители също са лекари. Майка му се занимава с трудова медицина. Баща му обаче се оказва истинският пример за подражание. Именно заради него д-р Николов-младши избира ревматологията.
„Той си има кабинет в поликлиниката на Ловешката болница и от малък ме водеше там. Постоянно бях сред пациентите, които лекуваше. Пациенти, които след терапията си бяха щастливи и благодарни. Всеки ден баща ми се сблъскваше с различни казуси, които изглеждаха като заплетени загадки. Може би това запали и моя интерес към специалността“, споделя д-р Николов.
Към днешна дата лекарят е доволен от избора си. Определя медицината като призвание, което ти дава възможност в края на деня да се чувстваш доволен, защото си помогнал на някого, който е имал нужда от твоята помощ.
„Навремето баща ми ми предложи да се насоча към ревматологията, защото, по негови думи, това е една чудесна специалност, благодарение на която изграждаш дългогодишни връзки с пациентите си. Те ти стават близки, защото ги проследяваш в продължение на годините – нещо, което ми допада и на мен и не съжалявам за избора си“, казва младият медик.
Българските пациенти и забавените диагнози
В практиката си д-р Николов се сблъсква с много различни казуси. В общия случай обаче диагностиката е крайно закъсняла.
„Ревматологичните заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, системен лупус не се разпознават навреме. Често пациентите идват при нас с огромно закъснение. Има болни, които разбират за диагнозата си 10 години след първите симптоми, а е можело да получат медицинска помощ толкова по-рано. Именно затова е важно обществото да знае повече за нашата специалност“, категоричен е лекарят.
По думите на д-р Николов, специалността е популярна сред лекарите, но не и сред обществото.
Музиката като втора кожа
Музиката завладява сърцето на лекаря още в ранна детска възраст, докато той ходи на риба с баща си. Заедно в колата му те слушали класически рок.
„Музиката веднага ме грабна. Започнах да пея в колата, след това и вкъщи. Досаждах на нашите с моето пеене по цял ден. Като цяло бях самоук – но това за мен се превърна в голяма страст“, признава докторът.
На 16-годишна възраст той се сдобива с първата си китара, на която също се учи да свири сам. Преди 3 години се запознава с вокалния си педагог Мариета Жекова. Тя помага на младия ревматолог да доразвива таланта си.
„Ако искаш да се развиваш в която и да е сфера на дейност, а даже и две, трябва много упорита работа и дисциплина, няма как иначе да се постигне ефективен резултат“, заявява медикът.
След като и пациентите му разбират за неговия талант, често го карат да изпее по нещо. По думите му, музиката и медицината се съчетават хармонично.
„Когато имам стресиращ ден в болницата, се прибирам вкъщи, пускам си музика и пея. По един красив начин професията ми се допълва с тази страст, именно защото е различна и внася пъстрота“, разяснява ревматологът.
„Една душа“ – душата на певеца
Продължава тук.
