МЕДИЦИТЕ БЯГАТ ОТ БОЛНИЦИТЕ

МЕДИЦИТЕ БЯГАТ ОТ БОЛНИЦИТЕ


29.06.2010 г.,с. 15

Избират специалност, от която се печели и частно, казва д-р Стефан Константинов
Във Франция са по-стари от нас, но това не е утеха

Д-р Стефан Константинов е зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Завършил е Медицинския университет в София през 1989 г., а през 1995 г. придобива специалност акушерство и гинекология. В момента работи в многопрофилната болница за активно лечение в Кюстендил.

  • Д-р Константинов, застаряват ли лекарите у нас и защо?
  • Лекарите застаряват в цяла Европа и ние не можем да направим изключение от този процес. Бих казал, че лекарите у нас са малко по-млади от тези във Франция. Там средната възраст е 51 г., а у нас - между 43 и 49 години - зависи от различните колегии. Виждайки какво показват статистиките за броя на младите колеги тук обаче, съм доста обезпокоен. Застаряването при лекарите се дължи на различни причини. Mедицинската професия изисква доста продължително обучение, първо като следване, после като специализация. И в Западна Европа много лекари не се чувстват оценени, там има съдебни преследвания, които карат младите хора да се замислят дали трябва да избират този път. При нас, като добавим финансовите недоразумения и несигурността, нещата стават съвсем ясни.
  • Какви са последствията от тези процеси?
  • Последиците са най-вече за пациентите и за цялото здравеопазване. Човек има възраст, в която се учи, след това период, в който може да даде най-много на другите, след това започва да върви бавно надолу. Това важи и за медицината. Не мога да си представя един хирург на 65 г. да работи със същия плам, както го е правил на 40-45 години. Неслучайно на Запад можем да видим преподаватели на тази възраст, докато при нас, като се каже професор, си представяме човек, на който му остава съвсем малко до пенсия.
  • Лекарският съюз има ли статистика кои са най-дефицитните кадри?
  • Такава статистика нямаме, но е много ясно какви специалности се търсят и къде не достигат лекари за договори с касата. Много са дефицитни анестезиолозите, педиатрите, патолозите, инфекционистите. В повечето случаи това са специалностите, които нямат директна възможност да работят частна практика, които са свързани само с болниците и остават само на една заплата.
  • Какво означава липсата на един патолог в болницата?
  • Това не е голяма трагедия, патоанатомите могат да работят на няколко места. Трагедия настъпва, когато в един град или област няма нито един патоанатом. Ето в Кюстендилска област са двама и когато единият вземе отпуска, става трудно. Тогава обикновено се отлагат сложни планови операции.
  • Как може да се спре изтичането на кадри?
  • С даването на прилично възнаграждение и осигуряване на привлекателни условия за работа. Лекарят трябва да е сигурен, че няма да има големи съкращения в неговата работа, че това, което работи днес, ще може да прави и утре, че ще има техника.
  • Какво означава добро възнаграждение?
  • Ще дам пример с Полша, защото е близка до нашия стандарт. Там в един момент броят на лекарите се оказа голям проблем, защото всички емигрираха към Франция и Германия. Виждайки се в чудо, те направиха така, че специализантите да получават по 1000 евро на месец. Естествено оказа се, че младите лекари получават повече от останалите и се принудиха да вдигнат заплатите на всички. Така един анестезиолог в Полша получава по 2000 евро. Това е една прилична сума за държава от бившия социалистически лагер. Във Франция сумата е 6000 евро, но ще е популизъм да кажа как може там да получават толкова, а тук не. У нас основната заплата на един анестезиолог е дори под тази в колективния трудов договор за отрасъл здравеопазване. Като се включат нощните дежурства, извънредният труд, има анестезиолози, които получават по 1000-1500 лв.
  • Положението влошава ли се покрай забавянията на плащанията към болниците от страна на касата?
  • Да, те водят до забавяния на плащанията от страна на болницата и намалени възнаграждения. В един момент човек не знае какво получава, още повече, че една част е твърда заплата, а другото са надбавки по клинични пътеки. Още по-лошото е, че дори болниците в много добро финансово състояние не могат да заделят пари за непредвидени разходи като подмяна на повредена апаратура. Тази ситуация не може да продължи безкрайно, трябва да се нормализира.
  • Иначе какво ще стане?
  • Това, което върви и в момента. България няма да остане без здравеопазване, но ще има болници, които ще изпаднат в много лошо състояние, вероятно ще има недоволство, всичко ще бъде обяснявано с лошите мениджъри и те ще се сменят. Тоест пак ще се въртим в познатия омагьосан кръг, но с една спирала по-надолу.
  • Какъв е изходът тогава?
  • Реформи, но обмислени и ясни. Факт е, че парите в държавата са малко и че болниците са голям разход, но за да бъдат реформите сполучливи, промените трябва да засегнат и извънболничната помощ. Освен това държавата наистина трябва да реши дали ще прави реформи или просто свиване на бюджета, който и сега не е голям. Няма начин да отчитаме, че даваме много пари за здраве, а те да отиват в резерв.
  • Въвеждането на задължителна карта с таван на леглата добра стъпка ли е?
  • Задължителната здравна карта за болниците е правилна стъпка. Държавната регулация се подкрепя и от повечето лекари. В проучване на БЛС 55% от лекарите подкрепят идеята за таван на болниците. Още повече - 69%, подкрепят регулация за броя на болниците, които се финансират от здравни вноски. 77% смятат, че трябва да стане на базата на задължителна карта и медицински стандарти.
  • Вие говорите за карта, която регулира брой болници, а тази регулира брой легла, това няма ли значение?
  • Точно това е нещото, което не разбирам. Няколко пъти проф. Борисова казва, че нито една болница няма да се затвори, а ще се намали броят на леглата. Статистиката на СЗО показва, че в България има 64 легла на 10 000 души, а в зона Европа средният брой е 63. Тоест България е точно в средата на Европа по брой легла. Проблем при нас са болниците, които се конкурират нелоялно за сметка на пациентите и бюджета на общественото осигуряване. Ако окастрим легла, ще направим болниците още по-неефикасни. Защото с 10 или 20 легла те пак ще трябва да имат персонал, разходи за отопление и т. н. Ще дам отново пример с Полша. Тя има 748 болници при 38 млн. население. Според министър Борисова у нас болниците са 436 на 7,5 млн. население или близо 3 пъти повече на 1 милион население. Държавата трябва да мисли какво да прави с тези много болници.

Мария Чипилева




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)