МОНИТОР: ЗАПЛАТА ОТ 2500 ЛВ. Е НЕРЕАЛНА ЗА МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ
__
Д-р Райчинов, много се изговори като критика в здравеопазването досега, сега, макар че има служебен кабинет, какво трябва да се направи, за да намалеят неблагополучията в сектора?
Не мисля, че служебният кабинет, както и служебният министър, имат много възможности, за да променят нещата. След като няма парламент, няма как да има и промени в законите. Проблемите идват главно от липсата на закони. Там системата се нуждае от сериозна промяна. Но успоредно с това трябва да бъде осигурено и финансиране, което служебният кабинет няма как да извърши. Това ще направи вероятно следващото правителство.
Какви промени в законодателната рамка трябва да бъдат направени. Откъде трябва да започне следващият кабинет?
Трябва да се започне от задълженията на държавата. Тя трябва да е изряден платец към НЗОК и да прави вноски за всички групи граждани, които осигурява. Това ще осигури средства, за да могат да се предприемат съответните реформи. Като се започне от Закона за здравето.
Какво трябва да се промени в Закона за здравето?
Най-напред какъв е достъпът до здравни услуги и какво се гарантира на пациентите. Кой, как и какво регулира в здравеопазването и какво контролира. Какви права и задължения имат пациентите. Ако няма да е отделен закон, който се чака от пет години, поне да има отделна глава в него.
А в Закона за здравното осигуряване?
Тук трябва да се започне от проблема една или повече здравни каси трябва да има. Да се прецизира как се заплащат отделните дейности и пакети дейности с какви подзаконови нормативни документи се уреждат тези неща.
Вече се чуват мнения, и то авторитетни, при това на мениджъри на болници, те застъпват все по-често тезата - да има един основен минимален пакет, който осигурява услуги по здравната каса и всичко останало от допълнително здравно осигуряване.__
Моделите за осигуряване са много. Почти във всяка държава има и някакви различия. Най-напред трябва да се реши основният въпрос старият осигурителен модел ли развиваме, или минаваме към нов. Това е основният и най-важният въпрос. Да се реши в крайна сметка по кой модел ще върви здравеопазването. Когато решим този въпрос, тогава трябва да се премине и към следващите стъпки. Ако ще е осигурителен модел, трябва да е ясно какво покрива една национална каса, какво покриват другите фондове, какво включват отделните покрития. Но преди всичко трябва да имаме електронно здравеопазване електронна здравно-осигурителна карта, електронна рецепта, електронно досие и т.н., защото няма как да се изгради системата на база данни.
Доктор Райчинов, това е много хубаво за електронното досие и здравната карта , но като цяло електронното здравеопазване стана мръсна дума
Стана мръсна дума не защото ние не го искаме , а защото някой не иска да има контрол в системата. Без електронно здравеопазване ефективен контрол е невъзможен. Това е доказано. И кой знае защо винаги нас упрекват, че не искаме контрол, искаме да крадем, да точим касата и т.н. А лекарите и изобщо медицинското съсловие, сме единствените, които желаят това да бъде въведено, и то по най-бързия начин.
В нормативната рамка и най-вече в Закона за здравното осигуряване бяха разработени и методиките към български условия, но не се премина към диагностично свързани групи.
Няма и да се премине. Всички изчисления, които ние правим като съсловна организация, и всички изчисления, които правят другите институции, заети в сферата на здравеопазването, всички показват, че за преминаване към диагностично свързаните групи в най-добрия случай е необходимо двойно финансиране.
Това, което държавата не може да си позволи.
Това, което държавата, поне в близките пет години, не виждам как може да осигури. В момента диагностично свързаните групи се въвеждат поне в десетина европейски държави поне от 15-20 години насам и още не са изцяло въведени. Има френски модел, който е подобие на диагностично свързаните групи, но струва много по-евтино .Има холандски модел, където всичко е изцяло частно и включва само около 4 % от гражданите, които са социално слаби. Моделите са много. Но ние най-напред трябва да решим кой модел следваме и след това какви пари имаме и какво можем да си позволим.
Различни модели на здравеопазване има в Европа, лично вие към кой се придържате?
Ние сме бедна страна и като че ли най-приложим модел за нас е френският. Холандският изисква да се премине към изцяло - 96-98% частна дейност, и в осигуряване, и в здравеопазване. А френският модел е смесен. Той позволява да се припокриват двете системи, но с доста по-добра регулация, и с покриване на всички дейности, които се вършат в лечебните заведения. Моделът е доста по-регулиран и позволява много по-голяма гъвкавост. И в крайна сметка е довел до това, че 93 процента от французите се осигуряват допълнително, и то доброволно.
У нас обаче има една група, независимо че Здравната каса е тази, която плаща на всички, дори на скъпите нови болници, има една малка група социално-слаби, които пълнят обикновено спешните кабинети, как трябва да се реши въпросът за тях?
Системата на неотложна помощ липсва в България. Сега с това са натоварени семейните лекари, които пък използват други структури, и въобще там регулация и организация липсва. Това, което бих нарекъл социалистическа система, работи в Англия и позволява всички тези случаи, да бъдат обслужвани много по-евтино, Затова е необходим електронен регистър. Без него няма как една такава система да проработи. Това са неща, които не струват скъпо и пестят много средства. Освен това официално слабите, без всякаква перспектива, би трябвало да са грижа на държавата и тя да покрива техните осигуровки .
Не смятате ли, че би трябвало касата да въведе някаква регулация по отношение на договорите с новите болници?
Регулация може и трябва да има по отношение на всички болници. Основните принципи на регулацията се базират, както е прието по света, на няколко основни показатели. Най-напред трябва да има висококвалифицирани кадри. Вторият показател е техниката и апаратурата и хора, обучени да работят с нея. На трето място са битовите условия и т.н. Трябва да се знае какво точно осъществява дадена болница и дали може да се конкурира с останалите, или не. Затова си има също елементарни схеми и модели. Когато работи частично и прави подбор, тогава не є се плащат пари. Повечето частни болници по света получават около 70% от касата, другото е от допълнителни средства. Предимството е, че в тези болници не се чака.
Споменахте за кадрите...
Трябва да има ясна нормативна база. Ние от 5-6 години се мъчим поне да възстановим начина на специализация на младите лекари. А това е един от най-силните стимули да ги запазим. Продължаваме да сме единствената държава, в която млади лекари плащат, за да се обучават и да работят. Това е абсурд. В Германия например младите медици могат да специализират, да се обучават и да растат в кариерата. Това е естествен стимул на всеки един млад човек. За какво иначе изобщо е записал да учи медицина. Не за да вземе диплома, а за да стане наистина добър лекар. А това у нас е огромен проблем.
Визията на БЛС е специализациите да са напълно безплатни?
Трябва да има една ясна схема на обучение по отношение на тези млади хора, по всяка отделна специалност. Давам примера на Кралския колеж. Този колеж се занимава само с обучение, програми, продължителна квалификация, докато лекарят работи в практиката, той се обучава. А ние такова нещо нямаме. Младите лекари трябва да се освободят, да започнат специализация, да имат конкретен, обучаващ лекар, който да отговаря за тяхното ежедневно развитие, да каже на даден човек има ли данни за тази специалност, или да се насочва към друга. Да се яви заедно с него на изпит, за да докаже, че го е обучил.
Казахме вече за младите лекари и за лошата система на специализации, но ми се иска да върнем разговора към частните болници. Ясно е, че националната здравна карта е готова вече от две години...
Национална карта трябва да отговаря на основни критерии плюс допълнителните. Като се започне от брой население, заболеваемост, болестно състояние, раждаемост, и брой лечебни заведения. И на второ място вече идват инфраструктурата, икономика на региона, и т.н. Ние сме предлагали тези неща непрекъснато.
Имате ли данни от началото на годината досега колко лекари са напуснали страната?
В момента не мога да кажа. Но със сигурност няма да са по-малко от предходните години между 500 и 600. Колкото започват да следват, толкова и заминават на работа в чужбина. Един випуск започва да следва, един напуска страната. И знаете ли кое е най-интересното? Че в Англия например повече от половината българи, работещи там, са на водещи позиции. Шефове на клиники, на отделения, лекари консултанти и т.н. Това е достатъчно, за да говорим за качеството на българските лекари.
Младите лекари искат минимална заплата от 2 500 лв. Според вас реалистично ли е по този начин медиците да се задържат у нас?
Според мен реалистично е средната заплата на младите лекари да е 2500 лв., начална от 2 500 лв. не виждам как може да бъде постигната. Минималното възнаграждение може да бъде 1500 лв. Това са по-реалистичните цифри. Това би ги задържало, както и сигурното работно място. На места 2500 лв. е таванът на лекарските заплати.
По подготовка на лекарите, ние сме на европейско и над европейско ниво. Това нашите медици го доказват всеки ден, за съжаление извън България.
