Не може да има понятие здравно неосигурен

12 януари 2010 г., 8:53 ч.

__Д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз

Препоръчваме на всички лекари да си потърсят от НЗОК лихвите върху забавените плащания__

- Д-р Райчинов, през 2010 г. хората, които не отидат на профилактичен преглед, ще губят здравноосигурителните си права за един месец. Смятате ли, че това ще бъде ефективна мярка?
- Би трябвало Това е мярка, която я има в цяла Европа. Профилактичният преглед е задължителен във всички европейски страни и със сигурност знам, че там действително се губят права, ако не го извършиш. Както и че не можеш да започнеш работа, ако не си преминал профилактичния годишен преглед. През този месец, ако пациентът се разболее, ще си плаща, защото вината е изцяло негова. Би трябвало да намери за цяла година един ден време да посети семейния си лекар и да си направи профилактичния преглед.

Миналата седмица НАП съобщи, че още 380 хил. души могат да отпаднат от здравната система заради промените в Закона за здравно осигуряване. Как ще коментирате тези цифри?
Тази статистика е доста притеснителна. Освен че ще отпаднат тези хора, те няма да имат достъп и до здравната система. Преди това вече имаше увеличение на хората, които не плащат здравни осигуровки, заради безработицата и кризата. Общо броят на всички неосигурени е над 500 хил. души, макар че според статистиката тези хора са над 1,5 млн. души. Тази цифра се взима предвид, без да има яснота колко от тях наистина са в страната. Би трябвало да се намери разрешение на проблема и да се разбере най-вече защо тези хора ще отпаднат от системата – дали са трайно безработни, социално слаби, или има друга причина. Освен това крайно време е българите да се научат да спазват закона и всички равно да плащат здравните си вноски. В това отношение законът е справедлив, като намира начин да повиши събираемостта на вноските. Трябва да бъде така, както е в Европа – понятие като здравно неосигурен не може да съществува в държавата.
Смятате ли, че е необходим нов закон, който да урежда въвеждането на втория стълб на здравно осигуряване?
Мисля, че трябва да има, защото Законът за здравно осигуряване, който претърпя промени сега, е преправян много пъти и вече не изпълнява първоначалния замисъл, а и към момента не е ефективен. Наистина в него има част за доброволното осигуряване, но то не работи на практика и би трябвало да се намери механизъм да се задейства. Предстои да се реши какъв ще бъде моделът на въвеждането на частните фондове в системата.
Личните лекари казаха, че ще си търсят лихвите за ноември. Вие ще предприемете ли същото?
Направихме юридическа справка с адвокати и се оказа, че лекарският съюз не е страна по индивидуалните договори. Няма как да заведем дело като организация, за да получим лихвите от името на всички колеги, тъй като всеки от тях има договор със съответната районна каса. Това, което можем да направим, е да препоръчаме на всички лекари в страната да си потърсят лихвите. Когато някой лекар е санкциониран и забави с няколко дни плащанията, касата никога не пропуска да си вземе лихвите върху забавените плащания. По закон и по НРД здравната каса е длъжна да плати тези лихви.
До 20 януари трябва да се сключат договорите на болниците със здравната каса. Какво ще стане с тези лечебни заведения, които не успеят?
Те имат няколко възможности. Едната от тях е да се преструктурират в друг вид лечебно заведение за доболнична помощ. Могат да се преструктурират и като болници за продължително лечение и долекуване. Последният вариант е да преустановят дейността си. Трябва да се знае, че там, където не може да се осъществява медицинска дейност, такова лечебно заведение няма как да съществува. Болниците, които преустановят дейност или виждат, че няма да успеят да сключат договор за определени дейности, е добре да не ги изпълняват до 20 януари. Защото, ако не отговарят на условията, няма да им бъде заплатено.
Това, което трябва в много къси срокове да се уреди, е, където отпадат лечебни заведения или различни видове медицинска помощ, да има сигурно заместващо здравеопазване. Най-малкото трябва да бъде гарантирана спешната и неотложна помощ, за да няма риск за пациента.
Докога ще стане ясно колко болници ще се преструктурират, колко ще преустановят дейността си?
Това ще стане ясно след 20 януари, когато приключат договорите с касата, тъй като единственият начин да съществуват лечебните заведения в момента в страната, е чрез договор с НЗОК. Така че тогава ще разберем кои са оцелелите, т.е. кои са отговорили на изискванията и критериите за сключване на договор. Рестрикциите в болничната помощ, които се налагат, са дотолкова справедливи, доколкото ще могат да отсеят болниците, които могат да оказват ефективно качествено лечение и най-вече да гарантират сигурност на пациента.
Възможно ли е да се избегнат листите на чакащи, които казахте, че ще има през тази година?
Не, не мисля. Могат да бъдат избегнати само ако влезе допълнителното осигуряване и чрез допълнително плащане самите хора си осигурят незабавен достъп. В противен случай, ако отпаднат толкова много лечебни заведения, няма да имат капацитет останалите да приемат незабавно всички нуждаещи се. В резултат на това там, където медицинските дейности са планови, вероятно ще има отлагане и листи на чакащи. Това не е нещо обаче, което ще се случи за пръв път и само в България. Такива листи има в цяла Европа за плановите дейности дори и в тези системи, които са на бюджетно финансиране. Не мисля, че тези вноски, които са у нас в момента, са големи суми, които не могат да се платят. Става дума за работещите хора, тъй като останалите се осигуряват от държавата. Има нещо, което е крайно несправедливо към всички работещи. Когато държавата не изпълни задълженията си по внасяне на осигуровките на тези, които тя осигурява, те не губят своите права. Това е несправедливото в Закона за здравно осигуряване, докато един работещ, ако три месеца не си внесе вноските, отпада от системата. Крайно време е вече касата да стане наистина независима институция, което обаче не виждам да се получава на този етап. Другото, което трябва да се направи, е държавата стриктно да изпълнява своите задължения, като внася това, което е необходимо за здраве. Сега недостигът на средства идва най-вече от това, че държавата не изпълнява задълженията си, а пари в системата има.
Финансовият министър Симеон Дянков каза, че до края на февруари трябва да се изготви остойностяването на медицинските услуги...
...Определено съм притеснен от това. Защото г-н Дянков смята, че изцяло само с финансисти и икономисти могат да направят остойностяване на медицинските дейности. За мен това е абсурд. В много страни има остойностени дейности, които са над 50 хил., а не знам кой финансист и икономист може да изброи и 10 медицински дейности. Остойностяването няма как да стане без лекарите. А то продължава да се прави на тъмно, няма публичност, няма предварителни етапи. Например да се направи някаква разработка, която да ни се покаже, и ние да дадем становище дали това може да работи или не. Притеснявам се, че опитът е да се наложи силово нещо, което няма да бъде достатъчно одобрено, и отново ще влезем в безсмислени разправии. За мен е непонятно защо не се търси участието на широк кръг хора. Според закона при изготвянето на цените на медицинските услуги трябва да се получи становище от национални консултанти и видни специалисти, посочени от лекарския съюз. Имаме и един представител в консултативния съвет, който приема разработките, но това не е достатъчно. До момента за нищо не са ни потърсили. За мен това е някакво малко политическо високомерие.
Ще има ли от средата на годината повече пари в здравната система?
Тези идеи продължават да битуват, надявам се да не са само намерения, за да се успокои обстановката в началото на годината. Междувременно през първите шест месеца трябва да се намерят по всякакъв начин средства. Доколкото знам, става дума за около 700 млн. лева за организиране и оборудване на спешната и неотложна помощ и гарантирането й с персонал, автомобили, с високопроходими транспортни средства. Тези пари не могат да бъдат отлагани дълго. Там, където няма заведения, трябва да се изградят спешни центрове с минимум 24 часа обслужване на пациента със спешна реанимация, докато се реши какво му е състоянието.
От здравното министерство съобщиха, че „Спешна помощ“ ще кара до болница без пари само пациенти, които са с опасност за живота. Как ще го коментирате?
Това няма какво да се умува, това е в цял свят така и е задължение на държавата. „Спешна помощ“ е длъжна да оказва помощ абсолютно безплатно. Би трябвало обаче „Спешна помощ“ да бъде реформирана преди преструктурирането на болниците или поне нещата да се правят успоредно, да върви този процес, за да няма рискове за хората и да е гарантиран достъпът.
Интервюто взе Соня Стамболийска