ОПИТЪТ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПЛЮС ИДЕИТЕ НА МЛАДИТЕ

ОПИТЪТ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПЛЮС ИДЕИТЕ НА МЛАДИТЕ

Д-р Атанас Славов е родом от Стара Загора. Завършва образованието си по медицина през 2016г. в МУ-София. Работи за кратко в столицата, но в крайна сметка решава да приложи наученото в родния си град. Специализира Обща медицина в Тракийски Университет – Стара Загора. Разкрива лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ, където като семеен лекар се грижи за здравето на редица пациенти.

Член е на управителния съвет на Регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари в Стара Загора и на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Вродената му нужда да помага и да бъде деен, го отвежда в управителния съвет на РЛК – Стара Загора. По негова инициатива е създадена и младежка организация към районната структура.

- Д-р Славов, как назря във Вас желанието да се занимавате с медицина?

- Имам щастието и привилегията и двамата ми родители да са лекари. Още като дете съм наблюдавал удовлетворението им от практикуването на лекарската професия. Никога не съм ги чувал да се оплакват. Те са пример за хора, които обичат това, което правят.

- А защо се спряхте на обща медицина?

- Като студент различни специалности са ми правили впечатление. Замислял съм се за дисциплини като педиатрия, вътрешни болести, ортопедия и травматология. Моят баща е общопрактикуващ лекар. Благодарен съм, че имах възможността да наблюдавам начина, по който той си върши работата. Огромната диференциална диагноза, с която се работи в кабинета; близостта, която се изгражда с пациентите и възможността за дългосрочното им проследяване – това бяха част от неща, които ме накараха да избера именно Общата медицина.

– Завършил сте образованието по медицина в МУ-София, защо избрахте да се върнете да работите в родния си град?

– Аз харесвам града, в който съм роден и смятам че камъкът си тежи на мястото. Провокираха ме също поредица от случки докато работих като болногледач в болница в София в студентските си години. Част от възрастните пациенти много ми се радваха. Казваха ми: „Същия си като моя внук/син, който е в Америка/Австралия.“ Те се радваха за децата си, но в същото време се разстройваха. Молеха ни да ги освободим по-рано, защото трябваше да отпътуват за друг град и нямаше кой да се погрижи за тях. Дадох си сметка, че искам да съм в близост до моите роднини. Затова още тогава взех твърдо решението да се върна в Стара Загора и да съм насреща, ако моите близки и родители имат нужда от мен, както и да почерпя пряко от дългогодишния опит на моя баща. Освен това Стара Загора е прекрасен град за създаване на семейство и отглеждане на деца.

– В края на миналата година бяхте избран за председател на новосформираната младежка организация към РЛК – Стара Загора. В какво се изразяват вашите основни задължения?

- Активна част съм от съсловния живот като втори мандат съм член на управителния съвет на районната лекарска колегия. Силно бях провокиран на едно от отчетните ни събрания, по време на което млади колеги започнаха да задават въпроси от рода на: „Какво прави лекарския съюз за нас?“. Чувстваха се неразбрани и нечути. Започнах да разсъждавам над това какво може да направи допълнително съюза за колегите. В същото време на един от съборите се срещнах с председателя на Младежката секция на СЛК - д-р Диян Ганев. Той ми помогна да доразвия своята идея и в края на миналата година беше създадена Младежката секция към БЛС за област Стара Загора. Моите задължения могат да бъдат накратко обобщени в организация и координация на структурата.

- Какви трудности срещнахте по пътя на реализирането на тази идея?

– Предизвикателството беше да убедя колегите, че има смисъл да се събираме, за да предлагаме и обсъждаме идеи и да бъдем активна част от съсловния живот. Направихме няколко срещи с колеги от областта, за да споделя за идеята за създаване на Младежката секция. На тези срещи имахме възможност да обсъдим какво можем да постигнем заедно и че чрез подобна организация нашите предложения ще могат да бъдат чути и в по-голяма степен реализирани. Направихме учредително събрание в края на месец ноември миналата година. Част от нещата, с които решихме да се ангажираме като организация, са да съдействаме на колегите за достъп до обучения в страната и чужбина, да изработим наръчник на докторанта, да осигурим достъп до платени библиотечни платформи чрез РЛК и най-вече да се включим с активна позиция като лекари в съсловния живот на БЛС.

– Как се развива дейността ви на този етап?

– Искаме да постигнем целите, които сме си поставили и това налага да се събираме ежемесечно, а когато се наложи и по-често. Това, което ни предстои в по-скорошен план, е акция за безплатни профилактични прегледи, в които ще се включат колеги с различни специалисти – урология, офталмология, акушер-гинекология и др. Същевременно подготвяме предложения за промени в наредбата за специализация.

– Имате ли достатъчно съмишленици за подемане на подобни инициативи?

- За щастие, да. Работим в много добра колаборация с колегите в управителния съвет. Кампанията, за която ви споменах е един такъв пример. Надявам се подобни инициативи да потушат напрежението по оста лекар-пациент. С това искаме да покажем на хората, че ние като медици сме мотивирани от нашия основен дълг - да се грижим за нашите пациенти. Зад всяка наша инициатива имаме и подадена ръка от РЛК – Стара Загора, което ме прави изключително щастлив.

- Защо според вас е нужно именно младите хора да бъдат ангажирани със съсловна дейност?

- Мисля, че опитът на по-възрастните колеги от една страна и енергичността и идейността на младите колеги от друга, е чудесна комбинация за постигането на много добри резултати. Не трябва да наблюдаваме процесите от дистанция, а да бъдем активно въвлечени в тях.

- Какви според вас са трудностите, с които най-често се сблъскват младите лекари?

– Недобрата работна среда, липсата на колективност в болничните заведения, ниското възнаграждение, трудности при зачисляването за специалност, също така процесът на обучение би могъл да се подобри. Според мен това от части се дължи на липсата на човешки ресурс. Някак си искаме да постигнем максимални резултати с малко хора. Опитните лекари са ангажирани с лечебния процес и трудно успяват да отделят необходимото време да предадат наученото на младите си колеги, които от своя страна понякога биват натоварвани с отговорности, с които не би следвало. Всичко това действа демотивиращо на младите колеги.

- А какви са трудностите, пред които се изправяте вие на ежедневна база?

– Една от трудностите, с които се сблъсквам не само аз, но и всеки един лекар на ежедневна база, е вечната битката между медицина и здравеопазване. Здравеопазването поставя граници, докато медицината не щади средства в грижата за пациентите. Фактът например, че съм ограничен в изписването на дадени медикаменти, заради изисквания и препоръки на НЗОК, които са на база финансови съображения, е достатъчна предпоставка за това ми мнение. Друга трудност, с която всички общопрактикуващи лекари се сблъскват, е 24-часовото разположение, което се изразява в невъзможността да отсъстваш, ако нямаш заместник. В градове като Стара Загора това не е толкова трудно, но за лекарите в по-малките населени места това е особено възпрепятстващо.

– Като започнахме да говорим за проблеми. Кои според вас са най-сериозните такива в българското здравеопазване?

– Както вече споменах, един от най-сериозните проблеми поне за мен е борбата между здравеопазване и медицина. За краткото време, в което работих в болница, се нагледах на много примери за това как системата не е в максимална полза на лекаря и пациента. В същото време липсата на адекватно заплащане, допълнително създава напрежение в колегите, които са посветили живота си на пациентите и са инвестирали време и средства в обучение и развитие.

- Как успявате да съчетаете работата си с обществената си дейност?

- Ежедневието ми е изключително динамично. Обикновено в извънработно време вмъквам ангажиментите, които съпровождат обществената ми дейност.

- Остава ли ви време за вас самия?

– Напоследък това се случва все по-трудно. Старая се да споделям свободното си време с децата и съпругата си, защото считам, че това са важните неща в живота. А и времето прекарано с тях ме зарежда.

- Какви цели си поставяте в личен и професионален план?

- В личен план си пожелавам, въпреки натовареното си ежедневие, да успявам да отделя достатъчно време за семейството си, за да не се обърна след години и да си кажа, че съжалявам за пропуснатото. Колкото до професионалното ми развитие, искам да продължа да обогатявам знанията си в различни сфери на медицината, а след време да имам щастието и възможността да предам наученото на други млади колеги, на които също като мен им е на сърце работата на семейния лекар.




Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)