Отделенията с под 1000 операции годишно се закриват - интервю на д-р Божидар Нанев

7 април 2009 г., 0:00 ч.

Отделенията с под 1000 операции годишно се закриват - интервю на д-р Божидар Нанев class="txt">вестник "Стандарт", 06 април 2009 г.
Мария Чипилева

Кризата ни удря в сърцето и стомаха

По-големи заплати за докторите, които не спират да учат, предлага д-р Божидар Нанев

Утре е денят на здравните работници по целия свят. Какви са нещата, които ги вълнуват, имат ли проблеми в работата си и какво искат да променят в напрегнатото си ежедневие, потърсихме за отговор д-р Божидар Нанев. Той е председател на Българския лекарски съюз от няколко месеца.

Д-р Нанев, какво ще пожелаете за утрешния празник на колегите си?
На първо място здраве, защото ние сме "производителите му". Също така да бъдат малко по-уверени в себе си, да имат по-голямо самочувствие и да се опитват да постигнат качество в работата си.
Добри или лоши са българските лекари?
Единствената оценка, която мога да дам, е, като сравня работата им сред колегите в чужбина. Сега системата е отворена и доста български лекари работят в Западна Европа - Германия, Англия. Мнението на тамошните колеги е, че те са добре обучени и подготвени.
Пациентите харесват ли докторите си?
Мисля, че те не оценяват колко предимства имат. Нашата система им осигурява лесен достъп до квалифициран лекар. В другите страни се чака с месеци за преглед, а за планова операция може и с години. Тук за една седмица можеш да влезеш в болница и да те оперират. Проблеми обаче има.
Доволни ли са медиците от доходите си?
Различно е. Това до голяма степен е проблем на сериозния дисбаланс при остойностяването на самите дейности. При една хирургична специалност на базата на чисто лобистки интереси се извоюва цена, близка до реалната. Където няма подобни възможности, цената остава по-ниска, а работата е също толкова тежка.
Това означава ли, че лекарите все още са разделени?
Да. Все още мисленето ни не е постигнало нивото, в което да разберем, че заедно постигаме по-добри резултати. До голяма степен разединението ни се дължи и на лични вражди, които са съществували. Също така на наличието на противоречия между болнична и доболнична помощ, университетска и неуниверситетска част, хабилитирани и нехабилитирани лица. Сега е огромно предизвикателство да обединим всички тези хора. Мисля, че макар и скромни, за два месеца имаме резултати. Всички имат добро желание да преодолеят тези противоречия.
Какви са най-честите проблеми в работата на докторите?
Най-много ни притеснява това, че четвърта година няма нов рамков договор
Сега ще поискаме актуализация за втората половина на 2009 г. В нея ще настояваме да се прекрати едностранното вземане на решения от страна на касата. Ще поискаме и промени в диагностично-лечебните алгоритми на 130 клинични пътеки. Например да се добави или да отпадне някое изследване, което оскъпява дейността, без да влияе на качеството. По отношение на санкциите също ще искаме промени. Сега, ако лекарят не изпълни едно изследване, което е сметнал за излишно, не се плаща цялата пътека. Това не трябва да е така.
Либерализирането на санкциите няма ли да навреди на пациентите?
Не, става дума за детайли. Например за това в кой ден е измерена кръвната захар. Ако е била изследвана в един ден, а касата е фиксирала друг в пътеката, търпим санкции. А това не води до нарушение на качеството. Ще поискаме да се актуализират и най-нископлатените пътеки като пневмонията и апандисита. Ще настояваме за различен процент за всяка в зависимост от недофинансирането й. При някои то достига до 300 на сто - например при съдовата и детската хирургия, белодробните болести. Истината е, че има голям недостиг във финансирането на здравеопазването. Затова отправяме апел към държавните институции. Нека дадат възможност на здравните фондове също да се включат във финансирането. Политическо решение е как точно да стане това - дали да има конкурентни фондове на касата или тя ще остане един фундаментален доставчик на услуги, а те ще надграждат финансиранет. На този етап второто е най-лесно.
Без реформа в болниците, това ще помогне ли?
Не, болничната система има нужда от доста реформи. Клиничната пътека според нас е изживяла своето време. Тя не отчита степента на тежест, възраст, пол, придружаващи диагнози. Затова ще настояваме за прилагането на диагностично свързаните групи. Това ще оптимизира разходите и ще подобри качеството на лечение. Важна е и здравната карта. Досега тя указваше минималния брой лечебни заведения, сега чисто административно правителството се опитва да сложи таван на броя им. Количеството на болниците обаче трябва да се съобрази с качеството на лечение. Затова пазарът също трябва да определя къде кое лечебно заведение да остане. Говори се, че в момента в областните центрове са спуснати директиви за административно решаване на здравната карта. Ако едно хирургично отделение няма 1000 операции на година, ще се закрие, при гинекологичните отделения изискването е за 400 операции. Комисиите трябва да вземат решение за 5-6 дни, а това е невъзможно. Освен това не е ясно в какво ще се превърнат тези отделения.
Поставянето на подобни изисквания не гарантира ли качеството на медицинска помощ в тях?
Да, по принцип е така. Но закриването на едно отделение, когато няма алтернатива за пациентите, не решава проблема. Трябва да се направи добър анализ и да се види къде ще се пренасочат пациентите. Има възможности, но не се предлагат решения.
Какво ще направи лекарският съюз, за да осигури по-добро качество на лечение?
Ще усъвършенстваме продължаващото обучение и ще изработим правилата за добра медицинска практика. Продължаващото обучение е начин да не пада нивото на лекаря през целия му живот. То е стимул за получаването на по-добро заплащане и за достъп до сключване на договори със здравните фондове. У нас обаче чисто механично се даваха точки за посещението на едни комерсиални презентации. Това не водеше до никакво повишаване на квалификацията. Сега ще въведем нова акредитация. При нея ще се посещават научни форуми. Тежестта им ще бъде оценена от съвети по всяка специалност, в които ще влизат медицинските дружества, университетите и лекарският съюз. В края на форума лекарите може да попълват и тестове за това какво са научили. Ще настояваме продължаващото обучение и добрата квалификация да е обвързана и със заплащане
След една година например при постигане на нужните точки лекарите да получават 10% по-високо заплащане. Който не набере нужните кредити пък, няма да работи по-специализираните дейности.
Нов проект за защита правата на пациентите дава възможност на лекарите да отказват медицинска помощ. Защо?
Идеята е да се защитят максимално правата на пациентите. Текстът предвижда лекарите да отказват медицинска помощ само ако нямат нужната апаратура или квалификация за целта. Защото тогава рискът от това да навредят е по-голям, отколкото да помогнат.
Кризата оказва ли влияние върху здравеопазването?
Да, сега бях на една международна среща в Осло, организирана от Световната здравна организация. В условия на икономическа криза се стига до масови психози, увеличават се психическите проблеми, стресът от безработицата отключва сърдечни заболявания или на храносмилателния тракт. Затова страните се обединиха около идеята, че не трябва да се намаляват средствата за здравеопазване. Ако трябва, може да се прехвърлят финанси от други сектори. Защото иначе може да се стигне до масово инвалидизиране и болести. Това води до по-големи дългосрочни разходи.
Какво показаха проверките на контролната комисия за дейността на бившия председател на лекарския съюз?
Все още няма резултати, липсват и голяма част от документите, които трябва да проверим. Заварихме половин милион задължения за подготовка и строеж на лекарския дом. Не е ясно до каква степен тези разходи са направени по предназначение. Най-вероятно са взети еднолично, защото няма решения на УС за тях. Засега сме подали няколко сигнала до прокуратурата.