ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЛС Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ:” ТРЯБВА ДА СЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ЛЕКАРЯ ДА ВЪРШИ СПОКОЙНО СВОЯТА РАБОТА”
-Д-р Грозев, Вие инициирахте кръгла маса на 24 октомври, който FEMS обяви за Протестен ден на европейските лекари. Кои бяха ключовите теми, които коментирахте по време на форума?
- Знаете, че на 24 октомври FEMS обяви Деня като протестен във връзка с намаляване бюджетните средства към системите на здравеопазване. За съжаление, това е тенденция, която не засяга само България. Това се случва както виждате и в други европейски държави. Истината е такава, но едно е да се намали бюджетната субсидия в Белгия, Дания, Австрия и Германия, които отделят над 8% от БВП за здравеопазване, а друго е да се намалят отделяните у нас 4,2% от БВП, както е през последните 3-4 години.
Втората тема, която дискутирахме бе тази, че ако искаме действително да изпълним със съдържание идеята за реформа в здравеопазването, по-конкретно – да разделим медицинската помощ за здравноосигурените на основен и допълнителен пакет, то за втория не е достатъчен един финансов източник. Единствената разлика между него и основния пакет не може да бъде във времето за изпълнение. Ние твърдим, че за всичко, което е вече допълнително, трябва да се намери начин да бъде финансирано.
БЛС не диктува на политиците какъв да бъде точно допълнителният начин на финансиране. Ние казваме просто, че законодателят с неговата разумност, с неговата конкретност и опит в законодателството, трябва да намери начин да реши този проблем. Ние отчитаме, че това може да бъде направено чрез повишаване на здравната вноска, което вероятно не е особено издържано политически. Възможно е това да стане през фондове, през здравно-застрахователни дружества и т.н. Ние посочваме варианти. Идеята ни е не да вменяваме действия на контрагентите си, а да вдигнем завесата, да наречем нещата с истинските им имена и да можем да направим така, че оттук нататък в обществото да започне да се говори и да се обяснява. Не искаме това да се случва от днес за утре. Наясно сме, че всички бързи и недостатъчно добре обмислени действия в системата на здравеопазването будят безпокойство и несигурност. Нека да си отделим достатъчно време, за да може и на нас, и на контрагентите ни да стане ясно какво и по какъв начин се случва, но да бъде ясно и да бъде убедено обществото ни, че реформата е изпълнена действително със съдържание и има смисъл. Това е в унисон и с приетата от правителството „Програма 2020” – за реформа в здравеопазването и още ред действия, които трябва да бъдат предприети.
- БЛС е категорично за ново разпределение на средствата в сектор здравеопазване. Ще обясните ли защо? Поради какви причини ръководената от Вас съсловна организация е „за” промяна в параметрите на проектобюджета на НЗОК за 2017 г.
- Да, позицията ни е видна и от нашия бюджет, който е качен на сайта на БЛС. Ние държим да се отделят достатъчно бюджетни средства в частта за извънболничната помощ. Нашето искане е в унисон с това, което правителството, в частност – Министерство на здравеопазването и НЗОК, имат намерение да направят.
В момента за тази извънболнична помощ се отделят около 6%. В страните, които са значително по-напред от нас като организация на системата на здравеопазването, този показател е от порядъка на 13-15%. Ето защо настояваме за преразпределение на бюджета, като забележете – не надхвърляме бюджетната рамка. Разликата между предложенията от наша страна и от НЗОК са 21 млн. лв., което на практика, на фона на 3,4 - 3,5 млрд. лв., не е кой знае каква разлика.
Предлагаме също да се освободи резерва и да се включи още от 1-ви април с цени по клинични пътеки и дейности в извънболничната помощ, за да спрем един път завинаги порочната практика да се прехвърлят средства от параграф в параграф и за дейности да остават все по-малко средства. Това е идеята ни, защото и в момента всички са наясно, че резервът на бюджета на НЗОК беше изконсумиран през първите 6-7 месеца на годината. Само че накъде бяха насочени тези средства?! Тук е големият проблем и тук ние казваме – да, ние искаме средствата, които са заделени в бюджета за 2017 г., равни на около 3,473 млрд лв. да бъдат дадени за дейности, в регулативни стандарти, брой изследвания – образни, лабораторни и т.н., за да се обезпечи дейността на моите колеги общопрактикуващи лекари и специалисти от извънболничната помощ. Разбира се, да има възможност да се дадат и средства в болничната помощ и то така, че по някои определено недофинансирани клинични пътеки да можем да постигнем по-задоволителен резултат.
По този начин ние създаваме предпоставка в следващите 2-3 години да избегнем вече и понятието регулативен стандарт. С други думи, като влезе пациентът при общопрактикуващия лекар, да знае, че това, което той прецени като необходимост от направления, било за консултация, било за изследвания, той да може да му ги предостави, както всеки един здравноосигурен гражданин има право на това. В момента това, което не се предоставя от общопрактикуващия лекар или от специалиста в извънболничната помощ, не е поради факта, че той не иска да го направи, а поради факта, че е поставен в невъзможност да го направи. И правата на пациентите не се нарушават от общопрактикуващия лекар и специалиста от извънболничната помощ, а от тези, които осигуряват финансирането и въпросния регулативен стандарт. Ние искаме по този начин от 2017 г. да започнем да създаваме предпоставки това нещо с течение на времето и то в недалечно бъдеще, да бъде решено и системата да бъде поставена в спокойствие и сигурност.
- Ако бюджетът на НЗОК бъде приет в първоначално предлагания си вид, има ли вероятност здравната система отново да изпита остър дефицит?
- Сто на сто. Вие виждате, че в исторически аспект като се върнем всяка година се получава това нещо, вкрлючително бе отбелязано и от министър-председателя, който каза – направете си сметката, за да не кажете през септември-октомври пак, че няма пари.
Ние казваме – има тези обеми, има в настоящия момент такива цени, които ние с повишаването на бюджета ще коригираме в плюс, но отиваме в рамките на този бюджет; виждаме и осъзнаваме, че това нещо може да се случи по този начин. А не да си стоят някакви средства в резерв, които да бъдат пренасочени впоследствие за лекарства или нещо подобно, а колегите ми да не могат да обезпечат дейността си. Трябва да се даде възможност на лекаря да върши спокойно своята работа, защото той за това е учил и прилага ежедневно този труд. Не е липса на компетентност или липса на професионализъм тогава когато пациентът не получава направление. Какво става с доплащането тогава?! Коя система е дотолкова финансирана?! Защо постоянно се тръби в обществото, че виждате ли ние наливаме пари, а те изтичат. Ама вие наливате пари, защото определено и вие много добре осъзнавате, че системата е недофинансирана. И изведнъж пред обществото се казва – 3,5 млрд. лв. се харчат под масата. Не се харчат под масата. Не им давате светлината. Те се харчат от пациентите за доплащане на лекарства, медицински изделия, медицински консумативи и в края на краищата, влизайки в кабинета не получавате направлението за ЯМР, например, а се нуждаете от такъв, и когато ви кажат – елате след месец или два, вие се принуждавате да бръкнете в собствения си джоб, да дадете 200 лв. и да си го платите. И това нещо като се умножи по хиляди, се получава 3,5 млрд. лв. Ето затова ние искаме да създадем предпоставката това нещо оттук насетне да бъде сведено с течение на времето до нула.
- Периодично алармирате, че българските лекари застаряват, а младите кадри напускат страната и отиват да се развиват професионално в чужбина. Кажете какво трябва да се направи в тази насока и не е ли вече крайно належащо да се вземат мерки?
- Преди години се коментираше, че ще внасяме лекари от Филипините, Сингапур и пр. И то не само лекари, а и медицински сестри, с които положението е изключително сериозно. Необходимото съотношение в ЕС и в света, е броят лекари и броят сестри да е 1:2, а в момента в България е 1:0,9. С течение на годините, в следващите 3-4 години може да стане още по-зле ситуацията. Това първо. Второ – един от въпросите, които ние повдигнахме на кръглата маса, бе остойностяването на труда. Тук е другият въпрос, който довежда отново до тези 3,5 млрд. лв., които все липсват, защото никъде в тези клинични пътеки и в дейността на специалистите в извънболничната помощ и на общопрактикуващите лекари, няма остойностяване на лекарския труд. Когато говорим за остойностяване на медицинския труд, на всички, ангажирани в системата на здравеопазването, това е една от основните причини. Последното заключение на ЕК е, че не трябва да се пада под 1470 евро при стартова заплата на млад лекар. В България, като се прехвърлят нещата относно покупателна способност, икономическа ситуация и т.н., сумата е около 1137 евро. Ако това нещо се вкара при общопрактикуващи лекари, при специалисти, при болнични лекари, при сестри и пр. в стойността, тогава ще видим системата до каква степен е недофинансирана. И тогава ние действително ще можем да кажем – да, системата за здравеопазване не струва 3,4-3,5 млрд. лв. господа, а струва примерно 5,5 млрд. лв., защото този труд трябва да влезе в остойностяването на тази дейност. След като той липсва, никой няма право да казва, че в системата постоянно се наливат пари и те изтичат. Направете си контрола върху нея. Ние сме съгласни, че не може да се харчат средства поголовно и безотговорно, но не приемаме, когато системата се задъхва от недофинансираност, да ни наричат крадци и мошеници. Не сме съгласни с това, категорично.
