ПРОЕКТ ЗА СТАНДАРТ"ЕСТЕТИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ" - ЧАСТ II-РА

ПРОЕКТ ЗА СТАНДАРТ"ЕСТЕТИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ" - ЧАСТ II-РА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЧАСТ I-ВА:__Раздел IV__

Изисквания за устройство на помещенията, в които се извършват ЕМД

1. Лечебни заведения за извънболнична помощ, регистрирани по ЗЛЗ, в които се извършват ЕМД:

1.1. Кабинетът в индивидуална или групова практика за специализирана медицинска помощ, в МЦ, МДЦ или ДКЦ, в които се извършва ЕМД включва:

1.1.1. две функционално свързани помещения – кабинет за прегледи с минимална площ 12 m2 и манипулационна с минимална площ 9 m2.

1.1.2. разполага със спомагателни задължителни помещения – чакалня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета.

1.1.3. в зависимост от спецификата на дейността може да има и допълнителни работни помещения – регистратура, стерилизационна или договор за външна стерилизация, складове, сервизни помещения и др.

1.2. Специфични изисквания, на които трябва да отговарят помещенията, в които са разположени специализираните кабинети:

1.2.1. Минималната светла височина на кабинетите е 2,20 м.

1.2.2. Подовата настилка и стените да са от материали, позволяващи ежедневно влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат подови настилки на текстилна основа и релефни мазилки.

1.2.3. Осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 „Осветление. Естествено и изкуствено”. Допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, складове, сервизни помещения и други неработни помещения.

1.2.4. В помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатична инсталация.

1.2.5. Отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

1.2.6. Помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

1.2.7. Изпирането на постелочния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта.

1.2.8. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност задължително се извършва разделно, на определени за целта места. Отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях. Опасните отпадъци от медицинска дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.

2. В лечебни заведения за болнична помощ:

2.1. Клиника/отделение/сектор по раздел ІІІ, т. 1.2.1 се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.

2.1.1. Броят на болничните легла в клиниката/отделението не може да бъде по-малък от 10.

2.1.2. Оптималният брой легла в една болнична стая е 1 до 2. Най-малко 2 от болничните стаи са с едно легло.

2.1.3. Минималната площ за един пациент в самостоятелна стая е 12 кв. м., а в стая с две легла - 6,5 кв. м.

2.1.4. При извършване на големи оперативни ЕМД в клиниката/отделението се разгръщат сектор/стаи за следоперативно наблюдение. Броят на интензивните легла в клиниката/отделението е до 6% от общия брой на леглата. Организацията и оборудването на този сектор/стаи е съгласно изискванията на Наредба № 11 от 18 април 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение” (обн., ДВ, бр. 37 от 2005 г.).

2.1.5. Работните помещения отговарят на строителни изисквания и отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на нормативните изисквания съгласно Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.).

2.2. Операционна зала. Операционен сектор. Операционен блок. Манипулационна.

2.2.1. Оперативни интервенции се изпълняват в обособени структури на лечебните заведения (операционна зала).

2.2.2. Операционната зала се разполага в изолирана, но удобна за комуникация територия.

2.2.3. Мястото за извършване на оперативни интервенции разполага с оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и санитарно-хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност.

2.2.4. Необходимо е архитектурно и организационно безпроблемно движение или преместване на пациентите между операционна зала/сектор, подготвителната зона или стая/сектор за възстановяване от анестезия или към болнична стая.

2.2.5. Операционният сектор (блок) включва:

2.2.5.1. операционна зала – по възможност с два входа, водещи към помещение за предоперативна подготовка на пациента и помещение за подготовка на хирургичния екип;

2.2.5.2. помещение/преддверие за подготовка на хирургичния екип, оборудвано с 1 - 2 мивки с кранове, задвижвани с лакът, крак или фотоклетка, с течаща студена и топла вода;

2.2.5.3. помещение за предоперативна подготовка на пациента с консумативи за подготовка на пациенти;

2.2.5.4. помощни помещения: стая (преддверие) за писане на оперативни протоколи и други документи, шкафове (гардероби) за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, мръсно операционно бельо и др., стая (място) за миене на хирургични инструменти и съдове, стерилизация, пране (гладене) на бельо, коридори;

2.2.6. Операционният блок трябва да разполага с:

2.2.6.1. комбинирано осветление в операционните зали. Общото осветление трябва да осигурява до 40 % от необходимата осветеност. Локалното осветление се осигурява от подходящи за дейността операционни лампи;

2.2.6.2. бактерицидни лампи за всяка операционна зала;

2.2.6.3. източници на електричество („шуко” контакти) - 5 до 10 бр. в операционна зала;

2.2.6.4. кислородна бутилка, бутилка за двуазотен окис, апарат за аспирация - най-малко по един за всяка операционна маса;

2.2.6.5. климатична инсталация във всяка операционна зала;

2.2.6.6. източници за топла и студена вода в предоперационното помещение.

2.2.7. Препоръчителни в операционния сектор (блок) са:

2.2.7.1. системи за комуникации с другите звена на лечебното заведение;

2.2.7.2. аварийно резервно осветление (бързодействащи моторгенератори или светлинен източник с акумулиращи батерии);

2.2.7.3. апарати за фото- и видеодокументация на извършваните операции;

2.2.7.4. компютър за оформяне на документите за извършваните операции.

2.2.8. Операционният блок трябва да разполага най-малко с един стерилизатор (вакуумен автоклав), машина за индивидуално опаковане на инструменти, бельо, маркучи, мундщуци, наконечници и друг инструментариум и консумативи.

2.2.9. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика:

2.2.9.1. всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на щателно почистване и дезинфекция;

2.2.9.2. апаратурата и техниката в операционните зали се почистват и дезинфекцират ежедневно;

2.2.9.3. в операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки;

2.2.9.4. след всяка операция хирургичните инструменти подлежат на механично почистване, измиване и дезинфекция, след което се стерилизират;

2.2.9.5. асептиката и антисептиката се контролират периодично (РИОКОЗ, вътреболничен контрол); на периодичен контрол подлежат ръцете на хирургичния екип след измиване, а персоналът на операционния блок - за заразоносителство.

2.2.10. Достъпът до операционния блок е ограничен. Право да влизат в него имат членовете на хирургичния и анестезиологичния екип; повикани консултанти; пациенти за оперативна интервенция. Потоците на персонала и пациентите са разделени.

Раздел V

Изисквания за персонал, извършващ ЕМД

1. Ръководителят на лечебното заведение, в което се извършват ЕМД е лице, което отговаря на специфичните изисквания на Закона за лечебните заведения.

2. Клиника/отделение, в които се извършват ЕМД се ръководи от началник със съответната на дейността призната специалност по „Хирургия”, „Пластично-възстановителна хирургия”, „Кожни и венерически болести”, „Очни болести”, „Съдова хирургия”, „Урология”, „Ушно-носно-гърлени болести”, „Акушерство и гинекология” или „Лицево-челюстна хирургия”

3. Персоналът в клиниката/отделението, в които се извършват ЕМД се състои от лекари със или без придобита специалност, сестрински състав, немедицински персонал.

4. Щатният брой лекари в лечебно заведение, в което се извършват ЕМД е в зависимост от броя легла, тяхната заетост, брой на операциите, манипулациите и процедурите по ЕМД, научна и преподавателска натовареност и в пряка зависимост от икономическата и научната обусловеност.

5. Медицинската сестра наблюдава общото състояние на пациента, притежава компетентност да превързва оперативните рани, оценява тяхното състояние, следи основни параметри след извършване на операцията (манипулацията) - пулсова честота, температура, обем и вид на дренажните течности, регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата. Броят на медицинските сестри се определя от очаквания среден брой пациенти, броя на лекарите и се подчинява на икономически механизми.

6. Медицинска сестра или рехабилитатор могат да изпълняват определени етапи от ЕМД единствено и само по назначения и контрол на лекар-специалист, имащ правото да извършва ЕМД по смисъла на тази наредба.

6. Немедицинският персонал (санитарят) няма достъп до леглото и храната на болните. Той изпълнява задачи, свързани с хигиенно-санитарното обслужване, и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар.

7. Хирургически екип.

7.1. Оперативната намеса се осъществява от хирургически екип. Той включва: ръководител на екипа, хирург-оператор, който е специалист по съответната специалност, в рамките на която се извършва ЕМД и операционна медицинска сестра. При нужда екипът ползва асистент/и със специалност или обучаващи се или консултант/и. В хирургическия екип се включва и анестезиолог-реаниматор в съответствие с изискванията на Наредба № 11 от 18 април 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение”.

7.2. Операторът е ръководител на хирургичния екип, той носи отговорност за провежданата оперативна манипулация.

7.3. Операционната сестра е медицинска сестра с опит и квалификация по съответната специалност, в която се извършват ЕМД. Тя познава хода на оперативните интервенции, подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, като контролира техния брой до края на интервенцията, следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала, изпълнява нареждания на ръководителя на хирургическия екип.

7.4. Хирургическият екип осъществява цялостни манипулации до завършване на оперативната интервенция.

8. Професионална компетентност и професионална квалификация на медицинските специалисти, които извършват ЕМД.

8.1. Под компетентност в областта на ЕМД се разбира устойчиво, адекватно, умело и качествено решаване на проблемите на диагностицирането, извършването и профилактиката на усложненията при инвазивни и неинвазивни намеси, с цел подобряване външния вид на човека.

8.1.1. Лекарска компетентност

8.1.1.1. Лечебно-диагностичната дейност по отношение на пациенти, подлежащи на ЕМД, се оказва от лекари със следната професионална квалификация:

8.1.1.1.1. лекар с придобита специалност по „Пластично-възстановителна хирургия”, „Кожни и венерически болести”, „Очни болести”, „Съдова хирургия”, „Урология”, „Ушно-носно-гърлени болести”, „Акушерство и гинекология” или „Лицево-челюстна хирургия” и свидетелство за проведено обучение по съответната ЕМД;

8.1.1.1.2. лекар с или без придобита специалност, притежаващ свидетелство за проведено обучение в областта на ЕМД – само за конкретната дейност. Има право да изпълнява назначените от ръководещия лекар-специалист манипулации, касаещи ЕМД, за която притежава свидетелство за проведено обучение.

8.1.1.1.3. консултант - лекар със специалност, различна от посочените по т. 8.1.1.1.1, по която се иска консултацията.

8.2. Дейности, за които е необходима квалификация по конкретна ЕМД:

8.2.1. трансплантация на коса;

8.2.2. оценка на състоянието на пациента преди извършването на ЕМД;

8.2.3. липосукция до 1000 мл. аспират;

8.2.4. терапия с автоложни мастни импланти в обем до 100 мл.;

8.2.5. инжекционна и/или лазерна склеротерапия на малки кръвоносни съдове с диаметър до 5мм;

8.2.6. инжекционна апликация на ботулинов токсин с естетична цел;

8.2.7. лазерна липолиза (транскутанно или епикутанно приложение на лазери с цел разграждане на мазнини);

8.2.8. дермабразио;

8.2.9. лечение с перманентни или резорбируеми филъри;

8.2.10. повърхностен химичен пилинг;

8.2.11. средно дълбок химичен пилинг на кожата (проникващ до горна ретикуларна дерма – 0,45 мм.), който използва трихлороцетна киселина 30% или повече, както и всички субстанции със съпоставима сила на въздействие;

8.2.12. мезотерапия;

8.2.13. оперативни интервенции с естетична цел в областта на малката и средната хирургия, подходящи за еднодневна или амбулаторна хирургия.

8.2.14. Фракселен или стандартен аблативен и неаблативен лазерен пилинг, който не изисква обща анестезия и/или хоспитализация след процедурата.

8.2.15. Неаблативно фотоподмладяване, при което се използва кохерентна или некохерентна светлина, електромагнитни вълни с друга дължина, ултразвук или съпоставими с тях методики.

8.2.16. Лазерна или IPL-фотоепилация, както и съпоставими с тях методики.

8.2.17. Терапия на кожни пигментации и/или татуажи чрез аблативни или неаблативни методики.

8.2.18. Лечение с лазери и източници на полихроматична светлина (ІРL) които, съобразно с техническите си параметри се класифицират в клас 3 или 4, както и всички терапевтични методики, използващи електромагнитно лъчение, които по отношение на увреждащия пациентите потенциал, могат да се приравнят към тях и тяхното изпълнение; (НАРЕДБА № 9 ОТ 28.10.1986 Г. ЗА САНИТАРНИТЕ ПРАВИЛА ПРИ РАБОТА С ЛАЗЕРИ, издадена от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 95 от 9.12.1986 г.)

8.3.1. Дейности с повишена сложност:

8.3.1.1. Scalp flaps или имплантиране на тъканни експандери на скалпа с цел коригиране на плешивост;

8.3.1.2. Хирургичен лифтинг на челото;

8.3.1.3. Хирургичен лифтинг на веждите, включително thread lifts;

8.3.1.4. Хирургия на уши и нос;

8.3.1.5. Хирургичен лифтинг на лице и шия, включително thread lifts;

8.3.1.6. Хирургични операции в областта на очите;

8.3.1.7. Хирургично поставяне на импланти в тъканите на тялото с козметична цел;

8.3.1.8. Хирургични операции на гърди;

8.3.1.9. Хирургичен лифтинг на корема – абдоминопластика;

8.3.1.10. Липосукция;

8.3.1.11. Хирургичен лифтинг на кожата на ръце, крака и седалище;

8.3.1.12. Хирургия на полови органи;

8.3.1.13. Терапия с автоложни импланти - премахване на мазнини с цел инжектирането им на други места в тялото в обем над 100 ml;

8.3.1.14.Терапия с автоложни импланти - премахване на мастна тъкан, с цел инжектирането им на други места в тялото в обем до 100 ml;

8.3.1.15.Дълбок химичен пилинг на кожата (проникващ до средна ретикуларна дерма – 0,6мм), който използва фенол или субстанции със съпоставима сила на въздействие: ДВ, ПРХ;

8.3.1.16.Дермабразио

…….




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)