ПРОЕКТ ЗА СТАНДАРТ"ЕСТЕТИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ" - ЧАСТ II-РА

ПРОЕКТ ЗА СТАНДАРТ"ЕСТЕТИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ" - ЧАСТ II-РА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЧАСТ I-ВА:__Раздел IV__

Изисквания за устройство на помещенията, в които се извършват ЕМД

1. Лечебни заведения за извънболнична помощ, регистрирани по ЗЛЗ, в които се извършват ЕМД:

1.1. Кабинетът в индивидуална или групова практика за специализирана медицинска помощ, в МЦ, МДЦ или ДКЦ, в които се извършва ЕМД включва:

1.1.1. две функционално свързани помещения – кабинет за прегледи с минимална площ 12 m2 и манипулационна с минимална площ 9 m2.

1.1.2. разполага със спомагателни задължителни помещения – чакалня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета.

1.1.3. в зависимост от спецификата на дейността може да има и допълнителни работни помещения – регистратура, стерилизационна или договор за външна стерилизация, складове, сервизни помещения и др.

1.2. Специфични изисквания, на които трябва да отговарят помещенията, в които са разположени специализираните кабинети:

1.2.1. Минималната светла височина на кабинетите е 2,20 м.

1.2.2. Подовата настилка и стените да са от материали, позволяващи ежедневно влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат подови настилки на текстилна основа и релефни мазилки.

1.2.3. Осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 „Осветление. Естествено и изкуствено”. Допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, складове, сервизни помещения и други неработни помещения.

1.2.4. В помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатична инсталация.

1.2.5. Отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

1.2.6. Помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

1.2.7. Изпирането на постелочния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта.

1.2.8. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност задължително се извършва разделно, на определени за целта места. Отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях. Опасните отпадъци от медицинска дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.

2. В лечебни заведения за болнична помощ:

2.1. Клиника/отделение/сектор по раздел ІІІ, т. 1.2.1 се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.

2.1.1. Броят на болничните легла в клиниката/отделението не може да бъде по-малък от 10.

2.1.2. Оптималният брой легла в една болнична стая е 1 до 2. Най-малко 2 от болничните стаи са с едно легло.

2.1.3. Минималната площ за един пациент в самостоятелна стая е 12 кв. м., а в стая с две легла - 6,5 кв. м.

2.1.4. При извършване на големи оперативни ЕМД в клиниката/отделението се разгръщат сектор/стаи за следоперативно наблюдение. Броят на интензивните легла в клиниката/отделението е до 6% от общия брой на леглата. Организацията и оборудването на този сектор/стаи е съгласно изискванията на Наредба № 11 от 18 април 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение” (обн., ДВ, бр. 37 от 2005 г.).

2.1.5. Работните помещения отговарят на строителни изисквания и отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на нормативните изисквания съгласно Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.).

2.2. Операционна зала. Операционен сектор. Операционен блок. Манипулационна.

2.2.1. Оперативни интервенции се изпълняват в обособени структури на лечебните заведения (операционна зала).

2.2.2. Операционната зала се разполага в изолирана, но удобна за комуникация територия.

2.2.3. Мястото за извършване на оперативни интервенции разполага с оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и санитарно-хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност.

2.2.4. Необходимо е архитектурно и организационно безпроблемно движение или преместване на пациентите между операционна зала/сектор, подготвителната зона или стая/сектор за възстановяване от анестезия или към болнична стая.

2.2.5. Операционният сектор (блок) включва:

2.2.5.1. операционна зала – по възможност с два входа, водещи към помещение за предоперативна подготовка на пациента и помещение за подготовка на хирургичния екип;

2.2.5.2. помещение/преддверие за подготовка на хирургичния екип, оборудвано с 1 - 2 мивки с кранове, задвижвани с лакът, крак или фотоклетка, с течаща студена и топла вода;

2.2.5.3. помещение за предоперативна подготовка на пациента с консумативи за подготовка на пациенти;

2.2.5.4. помощни помещения: стая (преддверие) за писане на оперативни протоколи и други документи, шкафове (гардероби) за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, мръсно операционно бельо и др., стая (място) за миене на хирургични инструменти и съдове, стерилизация, пране (гладене) на бельо, коридори;

2.2.6. Операционният блок трябва да разполага с:

2.2.6.1. комбинирано осветление в операционните зали. Общото осветление трябва да осигурява до 40 % от необходимата осветеност. Локалното осветление се осигурява от подходящи за дейността операционни лампи;

2.2.6.2. бактерицидни лампи за всяка операционна зала;

2.2.6.3. източници на електричество („шуко” контакти) - 5 до 10 бр. в операционна зала;

2.2.6.4. кислородна бутилка, бутилка за двуазотен окис, апарат за аспирация - най-малко по един за всяка операционна маса;

2.2.6.5. климатична инсталация във всяка операционна зала;

2.2.6.6. източници за топла и студена вода в предоперационното помещение.

2.2.7. Препоръчителни в операционния сектор (блок) са:

2.2.7.1. системи за комуникации с другите звена на лечебното заведение;

2.2.7.2. аварийно резервно осветление (бързодействащи моторгенератори или светлинен източник с акумулиращи батерии);

2.2.7.3. апарати за фото- и видеодокументация на извършваните операции;

2.2.7.4. компютър за оформяне на документите за извършваните операции.

2.2.8. Операционният блок трябва да разполага най-малко с един стерилизатор (вакуумен автоклав), машина за индивидуално опаковане на инструменти, бельо, маркучи, мундщуци, наконечници и друг инструментариум и консумативи.

2.2.9. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика:

2.2.9.1. всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на щателно почистване и дезинфекция;

2.2.9.2. апаратурата и техниката в операционните зали се почистват и дезинфекцират ежедневно;

2.2.9.3. в операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки;

2.2.9.4. след всяка операция хирургичните инструменти подлежат на механично почистване, измиване и дезинфекция, след което се стерилизират;

2.2.9.5. асептиката и антисептиката се контролират периодично (РИОКОЗ, вътреболничен контрол); на периодичен контрол подлежат ръцете на хирургичния екип след измиване, а персоналът на операционния блок - за заразоносителство.

2.2.10. Достъпът до операционния блок е ограничен. Право да влизат в него имат членовете на хирургичния и анестезиологичния екип; повикани консултанти; пациенти за оперативна интервенция. Потоците на персонала и пациентите са разделени.

Раздел V

Изисквания за персонал, извършващ ЕМД

1. Ръководителят на лечебното заведение, в което се извършват ЕМД е лице, което отговаря на специфичните изисквания на Закона за лечебните заведения.

2. Клиника/отделение, в които се извършват ЕМД се ръководи от началник със съответната на дейността призната специалност по „Хирургия”, „Пластично-възстановителна хирургия”, „Кожни и венерически болести”, „Очни болести”, „Съдова хирургия”, „Урология”, „Ушно-носно-гърлени болести”, „Акушерство и гинекология” или „Лицево-челюстна хирургия”

3. Персоналът в клиниката/отделението, в които се извършват ЕМД се състои от лекари със или без придобита специалност, сестрински състав, немедицински персонал.

4. Щатният брой лекари в лечебно заведение, в което се извършват ЕМД е в зависимост от броя легла, тяхната заетост, брой на операциите, манипулациите и процедурите по ЕМД, научна и преподавателска натовареност и в пряка зависимост от икономическата и научната обусловеност.

5. Медицинската сестра наблюдава общото състояние на пациента, притежава компетентност да превързва оперативните рани, оценява тяхното състояние, следи основни параметри след извършване на операцията (манипулацията) - пулсова честота, температура, обем и вид на дренажните течности, регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата. Броят на медицинските сестри се определя от очаквания среден брой пациенти, броя на лекарите и се подчинява на икономически механизми.

6. Медицинска сестра или рехабилитатор могат да изпълняват определени етапи от ЕМД единствено и само по назначения и контрол на лекар-специалист, имащ правото да извършва ЕМД по смисъла на тази наредба.

6. Немедицинският персонал (санитарят) няма достъп до леглото и храната на болните. Той изпълнява задачи, свързани с хигиенно-санитарното обслужване, и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар.

7. Хирургически екип.

7.1. Оперативната намеса се осъществява от хирургически екип. Той включва: ръководител на екипа, хирург-оператор, който е специалист по съответната специалност, в рамките на която се извършва ЕМД и операционна медицинска сестра. При нужда екипът ползва асистент/и със специалност или обучаващи се или консултант/и. В хирургическия екип се включва и анестезиолог-реаниматор в съответствие с изискванията на Наредба № 11 от 18 април 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение”.

7.2. Операторът е ръководител на хирургичния екип, той носи отговорност за провежданата оперативна манипулация.

7.3. Операционната сестра е медицинска сестра с опит и квалификация по съответната специалност, в която се извършват ЕМД. Тя познава хода на оперативните интервенции, подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, като контролира техния брой до края на интервенцията, следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала, изпълнява нареждания на ръководителя на хирургическия екип.

7.4. Хирургическият екип осъществява цялостни манипулации до завършване на оперативната интервенция.

8. Професионална компетентност и професионална квалификация на медицинските специалисти, които извършват ЕМД.

8.1. Под компетентност в областта на ЕМД се разбира устойчиво, адекватно, умело и качествено решаване на проблемите на диагностицирането, извършването и профилактиката на усложненията при инвазивни и неинвазивни намеси, с цел подобряване външния вид на човека.

8.1.1. Лекарска компетентност

8.1.1.1. Лечебно-диагностичната дейност по отношение на пациенти, подлежащи на ЕМД, се оказва от лекари със следната професионална квалификация:

8.1.1.1.1. лекар с придобита специалност по „Пластично-възстановителна хирургия”, „Кожни и венерически болести”, „Очни болести”, „Съдова хирургия”, „Урология”, „Ушно-носно-гърлени болести”, „Акушерство и гинекология” или „Лицево-челюстна хирургия” и свидетелство за проведено обучение по съответната ЕМД;

8.1.1.1.2. лекар с или без придобита специалност, притежаващ свидетелство за проведено обучение в областта на ЕМД – само за конкретната дейност. Има право да изпълнява назначените от ръководещия лекар-специалист манипулации, касаещи ЕМД, за която притежава свидетелство за проведено обучение.

8.1.1.1.3. консултант - лекар със специалност, различна от посочените по т. 8.1.1.1.1, по която се иска консултацията.

8.2. Дейности, за които е необходима квалификация по конкретна ЕМД:

8.2.1. трансплантация на коса;

8.2.2. оценка на състоянието на пациента преди извършването на ЕМД;

8.2.3. липосукция до 1000 мл. аспират;

8.2.4. терапия с автоложни мастни импланти в обем до 100 мл.;

8.2.5. инжекционна и/или лазерна склеротерапия на малки кръвоносни съдове с диаметър до 5мм;

8.2.6. инжекционна апликация на ботулинов токсин с естетична цел;

8.2.7. лазерна липолиза (транскутанно или епикутанно приложение на лазери с цел разграждане на мазнини);

8.2.8. дермабразио;

8.2.9. лечение с перманентни или резорбируеми филъри;

8.2.10. повърхностен химичен пилинг;

8.2.11. средно дълбок химичен пилинг на кожата (проникващ до горна ретикуларна дерма – 0,45 мм.), който използва трихлороцетна киселина 30% или повече, както и всички субстанции със съпоставима сила на въздействие;

8.2.12. мезотерапия;

8.2.13. оперативни интервенции с естетична цел в областта на малката и средната хирургия, подходящи за еднодневна или амбулаторна хирургия.

8.2.14. Фракселен или стандартен аблативен и неаблативен лазерен пилинг, който не изисква обща анестезия и/или хоспитализация след процедурата.

8.2.15. Неаблативно фотоподмладяване, при което се използва кохерентна или некохерентна светлина, електромагнитни вълни с друга дължина, ултразвук или съпоставими с тях методики.

8.2.16. Лазерна или IPL-фотоепилация, както и съпоставими с тях методики.

8.2.17. Терапия на кожни пигментации и/или татуажи чрез аблативни или неаблативни методики.

8.2.18. Лечение с лазери и източници на полихроматична светлина (ІРL) които, съобразно с техническите си параметри се класифицират в клас 3 или 4, както и всички терапевтични методики, използващи електромагнитно лъчение, които по отношение на увреждащия пациентите потенциал, могат да се приравнят към тях и тяхното изпълнение; (НАРЕДБА № 9 ОТ 28.10.1986 Г. ЗА САНИТАРНИТЕ ПРАВИЛА ПРИ РАБОТА С ЛАЗЕРИ, издадена от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 95 от 9.12.1986 г.)

8.3.1. Дейности с повишена сложност:

8.3.1.1. Scalp flaps или имплантиране на тъканни експандери на скалпа с цел коригиране на плешивост;

8.3.1.2. Хирургичен лифтинг на челото;

8.3.1.3. Хирургичен лифтинг на веждите, включително thread lifts;

8.3.1.4. Хирургия на уши и нос;

8.3.1.5. Хирургичен лифтинг на лице и шия, включително thread lifts;

8.3.1.6. Хирургични операции в областта на очите;

8.3.1.7. Хирургично поставяне на импланти в тъканите на тялото с козметична цел;

8.3.1.8. Хирургични операции на гърди;

8.3.1.9. Хирургичен лифтинг на корема – абдоминопластика;

8.3.1.10. Липосукция;

8.3.1.11. Хирургичен лифтинг на кожата на ръце, крака и седалище;

8.3.1.12. Хирургия на полови органи;

8.3.1.13. Терапия с автоложни импланти - премахване на мазнини с цел инжектирането им на други места в тялото в обем над 100 ml;

8.3.1.14.Терапия с автоложни импланти - премахване на мастна тъкан, с цел инжектирането им на други места в тялото в обем до 100 ml;

8.3.1.15.Дълбок химичен пилинг на кожата (проникващ до средна ретикуларна дерма – 0,6мм), който използва фенол или субстанции със съпоставима сила на въздействие: ДВ, ПРХ;

8.3.1.16.Дермабразио

…….




Последни новини


Активни кампании

Система за ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти

Регистриран потребител в портала може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което ще използва портала за подаване на електронни заявки за административни услуги. Процесът изисква наличие на квалифициран електронен подпис.

Code Health TV
SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)