ПРОЕКТЪТ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗЗО Е НА САЙТА НА МЗ|КОМЕНТАР НА Д-Р ДИМИТЪР ПЕТРОВ – ГЛ.ЕКСПЕРТ НА БЛС
Ръководството на БЛС е озадачено от оповестяването на проекта по този начин, след като имахме уговорка подготовката в промените на Закона да се осъществи с работна група. Сега сме поставени, малко или много, пред свършен факт и на този етап можем да дадем само някои най-общи бележки.
Относно положителните страни на проекта, става въпрос най-вече за текстове, предложени от БЛС, с които Здравното министерство се е съобразило. Връща се Националният рамков договор в стария си вид. Тоест, към негосе връщат цените, обемите, методиката за остойностяване, възстановява се арбитражът, връщат се контролът и санкциите. Всичко, което абсолютно необмислено бе разхвърляно през 2010 г. от тогавашния финансов министър Симеон Дянков.
По отношение на лекарствата, предложените в проекта мерки са твърде бегли, неясни и недостатъчни. Онова, което ние предложихме - ясни договаряния на бюджетното въздействие, отстъпки, кръстосани отстъпки, поемане на изследвания от фирмите, диагностични тестове, оценка на здравните технологии на нови лекарства, които влизат на пазара – всичко това липсва в проекта. В него се говори преди всичко за отстъпки, което се правеше и досега, но това нито е особено ефективен механизъм, нито е описан достатъчно добре. Още едно важно нещо, което предложихме – централно договаряне на онколекарствата - също не фигурира в проекта. Другият проблем, свързан с лекарствата, е Националният съвет по цени и реимбурсиране – той се връща към Министерството във вида на старата Комисия. Според нас това не е удачен вариант. Може би беше по-добре в съществуващия съвет да се дадат квоти на институциите, които изписват тези лекарства – това са главно лекарите, представлявани от Лекарския съюз и НЗОК, която ги реимбурсира.
Като един от най-спорните текстове в проекта, е предложената промяна в закона за лечебните заведения с променени текстове в Националната здравна карта. Не се засяга въпросът какво става ако има по-малко лекари и лечебни заведения от броя в картата, не са предвидени никакви мерки от страна на държавата в случай на недостатъчност на лекари и лечебни заведения. Всичко като че ли е съсредоточено в закриване на болници чрез картата. Тоест, когато има по-голям брой лечебни заведения се случват няколко неща – първо, министърът повече няма да дава разрешение за нови лечебни заведения в тези области, а ще го прави още на ниво инвестиционни намерения. В това предложение има известна логика, но начинът, по който е направено, е твърде субективен. Едно такова решение би трябвало да се съчетае с алтернативни възможности за инвестиции в болниците - приватизация или публично и частно партньорство. Иначе, това означава, че в една област повече няма да се откриват нови болници, което пък значи, че съществуващите имат пълни гаранции, че остават, независимо от нивото на обслужване, което предлагат. Всеки знае, че когато няма конкуренция, качеството се влошава. Второ, предлага се т. нар. селективно договаряне - касата да не сключва договори с всички лечебни заведения, които отговарят на изискванията, а само с определени, с някаква твърде неясна процедура. Това е изключително опасен текст и БЛС няма да се съгласи с такова нещо! Не може, когато има една каса монополист, тя да не сключва договори с всички, които отговарят на изискванията, защото това значи другите болници да се закрият директно. Няма болница в България, която може да издържи само на кешови плащания. Това може да стане след демонополизация на касата, когато има алтернативни източници на финансиране. По този начин се отнема и изборът на пациента. Коя болница да работи и коя не зависи от избора на пациента.
Друг скандален текст е Алинея 9, посочваща, че медицинските дейности, които са над договорения обем ще се плащат на по-ниски цени. В самия закон се регламентират бюджети и лимити. Досега в здравното осигуряване нямаше технологии на плащане. Тези неща се договаряха в НРД. Ако се запише такъв текст, това значи, че увековечават с закон болничните бюджети. Това не е съобразено с факта, че пациентът има свободен избор на територията на цялата страна. Една болница може обективно да извърши повече дейности защото към нея са дошли пациенти от други болници по някаква причина - осигурила е по-високо ниво на качеството, технологичното оборудване или работещите в нея специалисти. Свидетели сме как когато някои добри специалисти се изместят от една болница в друга - след тях идват и пациентите. Ако има такава регулация, тя може да става само на национално ниво, при това след като се изключат други причини за надвишаване на дейностите. Не може да има по-ниски цени когато няма ясно надвишаване на национално ниво, примерно по конкретната пътека, а просто се касае за движение на пациенти между болниците. Ето защо този текст също не е добър. Става ясно още, че Националният център по обществено здраве ще издава електронни здравни карти. Как обаче една структура, която няма регионални поделения, ще издаде осем милиона карти? - това е също недобре формулирано и обосновано предложение.
