ПРОФ. Д-Р НИКОЛА ВЛАДОВ Е „ЛЕКАР НА ГОДИНАТА – 2016”
„Лекарят трябва да прави най-доброто за пациентите си, дори когато това му струва много усилия и средства”, казва проф. д-р Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА.
Житейският му път започва от София, на 19 октомври 1960 г. Двадесет и осем години по-късно той е вече дипломиран лекар и работи в хирургичното отделение на МБАЛ-Пирдоп.
Постепенно хирургията, която е една от най-дръзките области в медицината, става негова съдба. През 1993 година постъпва в Хирургическа клиника на „Пирогов” и същата година придобива специалност по хирургия.
След изключително полезна специализация в Париж по жлъчно-чернодробна, панкреатична, лапароскопска и колоректална хирургия, лекарят набира огромен опит в хирургичната клиника на Районната болница в град Бежа, Тунис.
Завърнал се в България през 1998 г., става началник на хирургично отделение в Панагюрище, а по-късно - началник на Първа хирургична клиника при МБАЛ – Пазарджик.
Защитава дисертация на тема - „Хирургично лечение на ехинококови кисти, отворени в жлъчните пътища” и придобива научна и образователна степен „Доктор по медицина”. Избран е за началник на Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА.
Амбициозният медик не се задоворлява с постигнатото. Специализира „Чернодробна трансплантация” в Парижи „Лапароскопска колопроктология” вИталия. Става ръководител на Програма за чернодробни трансплантации при ВМА.
Оглавява Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА. Защитава дисертация на тема „Рак на панкреаса” и постига нови върхове в професионалното си развитие – става „Доктор на медицинските науки” и „професор“. Две години след това е признат за почетен член на Френската академия по хирургия.
Като началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА проф. Владов се чувства отговорен за по-малдите и при всяка възможност им припомня най-ценния съвет, който е получил от учителите си - лекарят, макар и постигнал успехи, не бива да се възгордява и да се взима прекалено на сериозно. Посто трябва да прави най-доброто за пациентите си. Това понякога отнема на проф. Владов много усилия и средства, но пък му носи удовлетворение за изпълнен професионален и човешки дълг.
Безспорно наградите в Деня на лекаря зареждат удостоените с приятни емоции и заедно с признанието за досегашните им постижения в медицината и здравеопазването са стимул за още по-големи планове. Нека им пожелаем успех на новите, благородни начинания! Българските лекари заслужават признание за труда си, заслужават благодарността на пациентите.
