ПРОФ. СТАНЕВА: ЛИМИТИТЕ НА БОЛНИЦИТЕ НЕ СА ПАНАЦЕЯ ЗА КОНТРОЛА
Миналия месец БЛС проведе своя шести Национален конгрес „Политики в здравеопазването". Участниците в него се обединиха около Меморандум, в който като приоритети се заложиха изработването на алтернативни модели на финансиране в здравеопазването, въвеждане на задължително допълнително медицинско обучение и др. Ще се постигнат ли, достатъчни ли са средствата в новия бюджет ан НЗОК и трябва ли да паднат лимитите на болниците, попитахме проф. Милена Станева. Тя е член на УС на БЛС, представител на България в борда на две големи международни организации на медицински специалисти - UEMS (от 2023 г) и FEMS (от 2022 г.). Главен координатор на Експертния съвет по ангиология към Министерство на здравеопазването. Началник на Клиниката по ангиология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда".
- Проф. Станева, скоро приключи VI-ия национален конгрес на БЛС, на него съсловната организация заяви, че иска продължаващото обучения на медиците да е задължително, смятате ли, че този път идеята ще стане факт? Узря ли съсловието за нея?
- През 21-ви век науката се развива много бързо и е установено, че половината от всички медицински знания са остарели в рамките на пет години. Образованието в лекарската професия започва от първия ден в медицинския университет и трябва да продължи до края на професионалния път. Актуализирайки знанията си, лекарите предлагат по-високото качеството на медицинските грижи за граждани и имат възможност за свободното движение на специалисти в цяла Европа. Ето защо на VI-я Национален конгрес на БЛС на тема "Политики в здравеопазването", първата сесия беше посветена на продължаващото медицинско обучение (ПМО). На Конгреса се постигна съгласие между МЗ, академичната общност, дружества по специалности, асоциации на болници, да се предприемат необходимите инициативи за законодателни промени относно въвеждане на задължително ПМО на лекарите в България, както е в повечето страни от Европейския съюз. БЛС предлага всички заедно да определим методологията и оценката за акредитация на ПМО. Предложи се дружествата по специалности, университетите и други акредитирани институции да провеждат обученията, а централният регистър, касаещ акредитацията на ПМО, да е в БЛС. Освен това преходът към задължителното ПМО трябва да бъде постепенен. В съсловието вече доста колеги са приели необходимостта от ПМО. Разбира се има и лекари, които смятат, че това не е необходимо. Затова е важно разясняване на необходимостта и ползите за лекарите от поддържане на актуални медицински знания, както и постепенното въвеждане на ПМО.
- А около какви решения се обединихте за кадровия дефицит, който става все по-голям?
- БЛС отдавна алармира за възрастовия и териториален проблем при лекарите и медицинските сестри. В момента съотношението лекар:медицинска сестра е 1:1, а стандартът е 1:2. Недостигът на сестри е една от основните причини за недоволство на пациентите от качеството на обслужване в болниците. Спрaвянето с кадровия дефицит в здравеопазването трябва да стане държавна политика. На VI-я конгрес на БЛС в приетия меморандум за бъдещи приоритети в здравеопазването, залегна разработване и прилагане на политики за справяне с кадровата криза в сферата на здравеопазването, оценка и анализ за определяне на стимули, приоритетни области и специалности. Разработват се програми за задържане на младите лекари в България, като им се създават възмост за специализация, по време на която активно участват в лечебната дейност, по-добро заплащане, и бъдеща професионална реализация. В последните години започна обучение и в две нови специалности – парамедик и лекарски асистент, които биха могли да се включат в здравната система, както е в другите европейски страни.
- Нови модели на финансиране на системата и остойностяване на лекарския труд бяха част от другите акценти в конгреса, какви са конкретните идеи на БЛС в тази посока?
- На Конгреса на БЛС в Меморандума като бъдещи приоритети се обединихме около необходимостта за изработване на методология и анализ за въвеждане на алтернативни модели на финансиране в здравеопазването в допълнение на съществуващата система, с цел достигане на средните нива на разходи от БВП в сектора за Европейския съюз, да се постави фокуса върху по-ефективното разпределение на разходите за здравеопазване, тясно свързано с резултатите. Необходимо е приоритизиране на еднодневните здравни услуги за населението. Важно е и въвеждане на механизъм за поетапно изравняване на заплащането на труда на медицинските специалисти в България със средните нива на заплащане за Европейския съюз.
- Какви други проблеми обсъдихте по време на Конгреса?
- В VI-ия Национален конгрес на БЛС „Политики в здравеопазването" взеха участие водещи специалисти от страната и чужбина, сред които болнични мениджъри, представители на академичните структури, политици и други представители на здравния сектор, както и ръководството на Постоянния комитет на европейските лекари (СРМЕ), Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS), Световната медицинска асоциация (WMA), Европейската федерация на лекарите на заплата (FEMS), Европейския съюз на общопрактикуващите лекари (UEMO) и други международни организации, определящи политиките в Европейския съюз и света. В дискусията в последната сесия участваха д-р Иван Маджаров – председател на БЛС, проф. Христо Хинков – министър на здравеопазването, д-р Йорданка Пенкова - подуправител на НЗОК, доц. Лъчезар Иванов –зам.-председател на Комисия по здравеопазване в НС и др. Сесията приключи с приемане на Меморандум, очертаващ някои от бъдещите приоритетни политики в сектора, който предстои да бъде подписан. Основните приоритети, освен вече споменатите по-горе са още и повишаване на нивото на дигитализацията за постигане на поширока достъпност, по-високо ниво на ефективност на предоставяната здравна помощ и подобряване на координацията между различните нива в структурите на здравеопазването; разработване и прилагане на политики за повишаване на нивото на скрининг и профилактика на населението, включително подобряване на информираността на гражданите относно необходимостта и ползите от същите; предприемане на необходимите инициативи за законодателни промени за ефективна защита на медицинските специалисти от вербална и физическа агресия.
- Бюджетът за здравната каса за 2024 г. вече е готов, одобрен е на първо четене в Парламента, доколко той прокарва нови политики в здравеопазването?
- В бюджета на НЗОК за 2024 г. се запазва тенденцията от последните няколко години за значимо повишаване на бюджета на извънболничната помощ – първична, специализирана и медикодиагностична дейност. Това финансиране плавно измества тежестта към извънболничната помощ и повишава интереса на лекарите да работят в тези системи. Отделят се повече пари за профилактика, както и за ранна диагностика на социално-значими заболявания. Лечението на напреднал стадий на тежко заболяване е много по-скъпо за системата и е по-трудно и неблагоприятно за пациента и неговото семейство, в сравнение с терапия в начален стадий на болестта.
- 50% от бюджета е за болници, как това кореспондира с ИМП като приоритет и защо отново трайно минахме 2 млн. хоспитализации на година?
- Наистина, на пръв поглед бюджета за БМП е доста увеличен спрямо миналата година, но това увеличение вече е изразходвано. В този бюджет влиза заплащането на труда на лекарите, на медицинските специалисти, стойността на консумативи на лечебните заведения и на лекарствата. С тези цени на БМП ще е проблем повишаването на заплащането на лекарите, медицинските сестри и санитарите в болниците. В България хоспитализациите са повече, в сравнение с други страни в Европа и САЩ, но причината е в недофинансиране на повечето от дейностите в здравеопазването. Някои от хоспитализациите са за диагностични процедури, които не са добре остойностени в извънболничната помощ. Част от болничната дейност, касаещи високоспециализирани диагностични и някои терапевтични процедури и по-леки хирургически интервенции, ако са по-добре остойностени, биха се реализирали като еднодневна медицинска помощ, както е в повечето Европейски страни и САЩ.
- КС ще разгледа лимитите на болниците, БЛС смята, че те трябва да отпаднат, ако това се случи, как ще контролираме тази неефективна според правителството мрежа?
- През годините лимитите доказаха, че не са панацея за контрол на разходите в здравеопазването. Съдебните дела от болниците към НЗОК за незаплатена извършена надлимитна дейност биват печелени от лечебните заведения. Лимитите са ретрограден начин за контрол и спират въвеждането от НЗОК, МЗ и от държавата на по-ефективни и работещи мерки за контрол. Алгоритмите на клиничните пътеки и начинът на плащане не са предпоставка за злоупотреба. Здравната каса трябва да въведе контрол в реално време и контрол на качетвото. С лимитите се ограничават правата на пациентите за достъп до качествено и съвременно лечение, защото пациентите избират болници, които са модерно оборудвани и с висококвалифицирани, компетентни лекари.
- БЛС изрази остро несъгласие към въвеждането на е-рецепти за антибиотици и лекарства за диабет, защо? Подкрепяте ли идеята за пилотното електронно предписване на всички лекарства?
- БЛС е за дигитализацията. Ние не сме против въвеждането на ерецепти, защото лекарствата, които се заплащат от НЗОК се изписват с е-рецепти от доста време. От м.юни тази година станаха задължителни зелените и жълти е-рецепти, с които също няма проблем. Проблемът е само със задължителните е-рецепти за антибиотици и антидиабетни лекарства, защото бяха въведане внезапното и ненавременно, без преди това да са отчетени проблемите, които са съществували в двегодишния период на вече създадена електронна рецепта. БЛС на среща с премиера предложи постепенно въвеждане на е-рецепти, вкл. и за други медикаменти в бъдеще, след разрешаване на проблема чрез надграждане на функционалностите на Националната здравноинформационна система. Белите рецепти трябва да продължат да съществуват успоредно с електронните, както е в почти всички страни в Европа. - Как седи въпросът със специалистите по ангиология, достатъчно ли са те и има ли млади попълнения? Къде е мястото на профилактиката в ангиологията? - Ангиологията е интересна специалност, чийто обект са диагностика, лечение и профилактика на заболявания на артерии, вени и лимфни съдове. Това е преди всичко терапевтична специалност. Ангиолозите работят в колаборация с всички други клинични специалности – кардиолози, образна диагностика, съдови хирурзи, неврохирурзи, нефролози, невролози, онколози и други.
Дали са достатъчно лекарите специалисти по ангиология, мисля, че трябва да са повече, тъй като броят на пациентите, които се нуждаят от специализирана съдова помощ, непрекъснато се увеличава. Пушенето, нездравословният начин на живот, приема на хранителни добавки с неизвестен състав, разпространението на онкологичните заболявания, както и застаряването на населението води до увеличаване на броя на пациентите със съдови заболявания – атеросклероза или венозни тромбози. Основната работа в нашата клиника е свързана с профилактика, диагностика, лечение и проследяване на пациенти с артериани и венозни заболявания, а също и с лимфедем, тромбози в онкологията, тромбофилия. Ние сме база за обучение по ехографска съдова диагностика. Интересът към ангиологията от младите лекари, последните години е умерен. Трудно е да бъде осигурено адекватното заплащане по време на специализация с настоящото финансиране на ангиологичната дейност от НЗОК. Освен това може да се специализира само в три клиники в София. Що се касае до мястото на профилактиката в ангиологията, тя е една от основните дейности, тъй като съдовите заболявания са социално значими и са свързани с голяма заболеваемост, инвалидизация и смъртност. Контролът на рисковите фактори за атеросклероза са важни за забавяне на прогресията на заболяването и ампутацията на крайник. Венозните тромбози също са предотвратими в част от случаите, затова е важна профилактиката.
Целия материал може да видите тук
Източник: Clinica.bg 
