РЕФОРМА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА - ЛЕК ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Гледна точка
Необходимо е да се запушат пробойните, от които изтичат средства
Христо Хинков
Години наред здравеопазването не бе реформирано въпреки кризата в тази сфера.
Дисбаланс в приоритетите и спрени реформи - това са само част от проблемите, пред които е изправено от години българското здравеопазване. И те не са предизвикани от кризата, но станаха най-видими тъкмо около нея. Днес здравеопазването струва все по-скъпо на гражданите, а е все по-неефективно. Затова има само едно решение - да се предприеме реформа по време на криза.
Кризата не е природно бедствие и няма нужда пасивно да я чакаме да отмине. Точно обратното - дава ни възможност за промяна. Факт е, че досега здравеопазването не беше реформирано, въпреки че кризата в тази сфера е налице от доста време. За 15 години има написани три стратегии и се чака четвъртата, която всеки момент ще бъде публикувана. Това означава, че средно на три-четири години у нас се сменя визията за бъдещето на една от най-важните области в едно общество.
Като че ли основна тема в здравеопазването през последните двадесет години е тази за парите. И донякъде това е разбираемо, защото след унизителното положение на лекарите и медицинските сестри по времето на социализма беше логично да се смени моделът на финансиране.
Създаването на здравноосигурителната институция през 1998 година и отделянето на бюджета за здраве от общия бюджет на държавата беше огромна крачка напред. Създадоха се условия за пазарно разпределение на средствата в сектора, макар не за всички специалности. Постепенно се стигна до изравняване на извънболничната и болничната помощ, макар това да беше съпроводено с голямо напрежение в лекарското съсловие. Тази реформа обаче беше спряна още през 2002 година. Беше оставен настрани и дебатът за приватизацията на лечебните заведения, блокирана беше възможността за изграждане на единна информационна система, автономността на здравноосигурителната каса беше ликвидирана. На заден план останаха и въпросите за общественото здраве и превантивната медицина. Затова не трябва да се нарушава балансът на приоритети. За тази година няма отпуснати средства за профилактични програми, но такива за редки заболявания, асистирана репродукция или скъпоструващо лечение са добре подсигурени финансово. В това няма нищо лошо, разбира се, стига да не се нарушава балансът на приоритетите.
Има нещо съществено - концентрирането на ресурс в няколко направления не повишава ефективността на медицинските услуги.
Така например показателите за смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас не намаляват с темповете, с които това се случва в страните от ЕС, независимо от непрекъснатото увеличаване на средствата през последните години. Разходите за лекарства се увеличават от 2001 до 2010 почти двойно (от общо 180 млн. лв. за 2001 до 330 млн. лв. за 2009 г.), но пък броят на реимбурсираните лекарствени продукти намалява (от 1400 през 2001 г. до 925 през 2007 г.). Очевидно здравеопазването става все по-скъпо, но неефективно.
Затова възстановяването на баланса в системата трябва да започне с предотвратяването на условията за наличие на конфликт на интереси и подобряване на ефективността. Само така ще се спре източването на средства. Профилактичните прегледи пък трябва да имат връзка с общото състояние на пациента. Необходимо да се правят и рутинни измервания на очното налягане, простатни хормони, ехография на гърда, холестерол и пр. Данните от налични епидемиологични изследвания не се използват само за писане на научни разработки. Изследване на здравето и стреса показва, че 20% от населението страда от някаква форма на психично разстройство. Ето защо крайната цел на реформата трябва да бъде преориентиране на цялото здравеопазване у нас.
Сега е важно да бъдат запушени пробойните, от които изтичат средства, както и да се свият разходите. Това обаче е пасивното отношение към кризата.
По-конструктивният подход е правенето на реформи.
Сега поне има поле за оптимизиране на дейностите в системата. Затова трябва да се анализират всички сектори в системата. Министерството на здравеопазването трябва да създава правилата на играта и да следи за нейното спазване, т.е. да регулира свободните отношения на участващите в здравния пазар на услуги. Ведомството трябва да види своята роля в модерното здравеопазване като гарант на обществения интерес, защото нито един продавач на медицински услуги - болница или индивидуален специалист - няма интерес да загуби своите болни.
