Резолюция на СМА за прехвърлянето на дейности от медицинската професия

Резолюция на СМА за прехвърлянето на дейности от медицинската професия

Приета от Общото събрание на СМА /Световна медицинска асоциация /, Ню Делхи, Индия, октомври 2009 г.

В здравната грижа терминът „прехвърляне на дейности” се използва за описание на ситуация, където работа, обикновено извършвана от лекар, се прехвърля на здравен професионалист с различна или по-ниска степен на образование и обучение, или на специално обучено за опредена ограничена работа лице, което няма официално здравно образование. Прехвърлянето на дийности се среща както в страни с недостиг от лекари, така и в такива без недостиг.

Главен фактор, който довежда до прехвърляне на дейности е недостигът на квалифицирани работници, като резултат от миграция или други фактори. В страни, изправени пред критичен недостиг на лекари, прехвърлянето на дейности може да се използва за обучение на алтернативни работници в здравните грижи или непрофесионалисти, които да извършват работи, общо считани за сфера на компетентност на медицинската професия. Обосновката зад прехвърлянето на тези дейности е, че алтернативата е изобщо да липсва услуга за нуждаещите се. В такива страни, с прехвърлянето се цели подобряване на здравето на изключително уязвими населения като най-вече се посрещнат текущ недостиг на професионалисти в здравната грижа или специфични здравни материи като СПИН. В страни с най-остър недостиг на лекари се въвеждат нови кадри работници в здравната грижа. Но на тези лица, които поемат лекарски задължения, им липсват общото образование и обучение на лекари - те трябва да вършат работата си по протоколи, без обаче да имат знанието, опита и професионалната преценка, които се изискват за вземане на правилни решения при възникване на усложнения или други отклонения. Това може да е уместно в страни, където алтернативата на прехвърлянето на работите е изобщо да липсва такава грижа, но не трябва да се простира до страни с различни обстоятелства.

В страни, които не са изправени пред критичен недостиг на лекари, прехвърлянето на дейности може да има различни причини: социални, икономически и професионални, понякога под маската на ефикасност, спестявания или други недоказани твърдения. То може да бъде стимулирано или, обратно, спъвано от професии, които искат да разширят или запазят своята традиционна сфера. Може да се инициира от здравните власти, от работници в алтернативни здравни грижи и понякога от самите лекари. Може да е улеснено от напредъка на медицинската технология, която стандартизира изпълнението и интерпретацията на определени дейности, като по този начин позволява те да бъдат извършвани от лица, които не са лекари, или от технически помощници, вместо от лекари. Типично е да се прави в близко сътрудничество с медицинската професия. Обаче трябва да се признае, че медицината никога не може да бъде разглеждана единствено като техническа дисциплина.

Прехвърляне на дейности може да възникне и в един вече съществуващ медицински екип като резултат от преразпределение на ролите и функциите, изпълнявани от членовете на екипа. Може и да създадат нови видове персонал с функция на асистиране на други здравни професионалисти, по-специално лекари, както и обучен за самостоятелно изпълнение на специфични работи персонал.

Въпреки че прехвърлянето на дейности може да е полезно в дадени ситуации и понякога да подобрява нивото на пациентската грижа, то носи значителен риск. На първо място и най-голям е рискът от влошено качество на грижата за пациента, особено при прехвърляне на медицинската преценка и решение. Към факта, че за пациента се грижи по-слабо обучен работник на здравните грижи, се прибавят и специфично-качествени въпроси, включително редуциран контакт пациент-лекар, фрагментирана и неефикасна услуга, липса на правилна последователност, невярна диагноза и лечение и неспособност за справяне с усложнения.

В допълнение, прехвърлянето на дейности, което е за сметка на помощния персонал, може всъщност да увеличи нуждата от лекари. Лекарите ще имат нарастващи отговорности като обучаващи и контролиращи, които отклоняват дефицитно време от многото други техни работи като пряката пациентска грижа.
А могат и да носят повишена професионална и/или правна отговорност за грижата, положена от работниците в здравната грижа под техен контрол.

Световната медицинска асоциация изразява особено опасение от факта, че прехвърлянето на работи често е инициирано от здравните власти без консултация с лекарите и техните професионални представителни асоциации.

ПРЕПОРЪКИ

Поради това, Световната медицинска асоциация препоръчва следните основни насоки:

  1. Качеството и последователността на грижата и пациентската безопасност трябва да са основа за всички реформи и закони, които се отнасят до прехвърлянето на дейности, и с тях никога да не се допускат компромиси.

2. При прехвърлянето на дейности от лекари да се извършват консултации с лекарите и техните професионални представителни асоциации, които още от начало да са силно ангажирани във всички аспекти, отнасящи се до приложението на прехвърлянето на дейности, и особено в реформата на законодателството и регулациите. Самите лекари биха могли да разгледат въвеждане и обучение на нов кадър помощници под техен контрол и в съответствие с принципите на безопасност и надлежна пациентска грижа.

  1. Стандартите за сигурността на качеството и лечебните протоколи трябва да са дефинирани, развити и контролирани от лекари. За да се подсигури качество на грижата, наред с приложението на прехвърлянето на работи трябва да се изработят и прилагат акредитивни системи. Ясно да се определят дейностите, които могат да се вършат само от лекари. Особено грижливо трябва да се проучат ролята на диагностицирането и предписанието.

  2. В страни с критичен недостиг на лекари, прехвърлянето на дейности трябва да се разглежда като временна стратегия с ясно формулирана цел за изход. Обаче, където условията в дадена страна предполагат, че тя ще се прилага за по-дълъг срок, трябва да се приложи и стратегия за устойчивост.

  3. Прехвърлянето на дейности да не заменя развитието на устойчиви, цялостно функциониращи системи на здравна грижа. Да не се наемат помощни работници за сметка на безработни и частично заети професионалисти от здравната грижа. Прехвърлянето на дейности да не заменя и образованието и обучението на лекари и други професионалисти по здравна грижа. Стремежът да е по-скоро за обучение и наемане на по-квалифицирани работници, отколкото прехвърляне на работи към по-неквалифицираните.

  4. Прехвърлянето на дейности да не се предприема и разглежда само като мярка за намаление на разходите, тъй като икономическите ползи си остават непотвърдени и защото е малко вероятно предприетите само с оглед на разходите мерки да дадат качествени резултати в посока на най-доброто за пациентите. Да се направи разумен анализ на икономическите ползи, за да се определят здравните резултати, ефективността на разходите и продуктивността.

7. Прехвърлянето на дейности да се комплектуват със стимули за запазването на здравните професионалисти, като повишаване на заплатите им и подобряване на работните условия.

  1. Причините за нуждата от прехвърляне на дейности са различни за всяка отделна страна, поради което подходящите за една страна решения не могат автоматично да се приемат в друга.

  2. Ефектът от прехвърлянето на дейности върху цялостното функциониране на здравните системи си остава неясен. Да се извършат оценки на влиянието на прехвърлянето на работи върху пациента и здравните резултати, както и върху ефикасността и ефективността на предоставянето на здравна грижа. По-конкретно, когато прехвърлянето на работи се прави в отговор на специфични здравни проблеми, например СПИН, на цялата здравна система трябва да се провеждат редовна оценка и мониторинг. Такава дейност е от съществено значение, за да е сигурно, че тези програми подобряват здравето на пациентите.

  3. Прехвърлянето на дейности да се проучва и оценява от независими експерти, които не са на подчинение на назначените за изпълнение или финансиране на мерките за прехвърлянето на дейности.

  4. Прехвърлянето на дейности е само един от отговорите за недостига на здравна работна сила. Успоредно с него да се развиват и разглеждат като златен стандарт и други методи, като например кооперативната практика или екипно-партньорския подход. Прехвърлянето на дейности не трябва да заменя развитието на взаимно поддържащи интерактивни екипи в здравната грижа, които се координират от лекар и където всеки член може да даде своя уникален принос за предоставената грижа.

  5. За успеха на кооперативната практика трябва да се подобри обучението по ръководство и екипна работа. Трябва да има и недвусмислено схващане за това, на какво е обучен и способен всеки един, ясно разбиране на отговорностите и дефинирана, общоприето ползвана терминология.

  6. Прехвърлянето на дейности да се предшества от систематичен преглед, анализ и дискусия на потенциалните нужди, разходи и ползи. Да не се въвежда само като реакция на други събития в системата на здравната грижа.

  7. Трябва да се проведе изследване за определяне на успешните модели на обучение. Работата трябва да се равни с различните съществуващи модели. Изследването да се фокусира и на събиране и обмен на информация, доказателства и резултати. Изследването и анализът трябва да са недвусмислени и в процеса да участват лекари.

  8. Ако е уместно, националните медицински асоциации да се кооперират с асоциации на други професионалисти от здравната грижа във фиксиране на рамковата структура за прехвърлянето на работи.
    СМА ще разгледа основаване на рамкова структура за обмен на информация по тази тема, където членовете могат да дискутират развития в техните страни и техния ефект върху пациентската грижа и резултати.




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Електронно продължаващо медицинско обучение за лекари
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)