С одобрената от кабинета актуализация на бюджета 17,5 млн. лв. повече за здраве и земеделие
До 17,5 млн. лв. повече ще бъдат отпуснати на земеделските производители и за неотложни ремонти на болниците у нас. Това съобщи вчера министърът на финансите Петър Чобанов, след като кабинетът прие на извънредно заседание актуализацията на бюджета за 2013 г. Близо 11,5 млн. лв. ще отидат за субсидии за тютюнопроизводителите, а между 5 и 6 млн. лв. са предвидени за здравеопазване. Тепърва в парламента ще се обсъжда точният размер на средствата.
Тези пари са част от общо 160,4 млн. лв., които са предназначени главно за погасяване на просрочените задължения на държавата към бизнеса. Отделно 40 млн. лв. са предвидени за изплащане на добавки за хората с увреждания.
85 млн. лв. пък ще отидат за компенсиране на високата цена на зеления ток. Парите ще дойдат от продажба на квоти за въглеродни емисии. Очаква се те да са в размер на 85,6 млн. лв. за 2013 г. Това е една от мерките, благодарение на които цената на тока от 1 август ще бъде с 5% по-ниска. Така чрез актуализацията на бюджета разходите ще се повишат общо с 286 млн. лв.
Годишната квота за ваучерите за храна, които дават работодателите, също ще бъде увеличена от 160 млн. лв. на 200 млн. лв. Това обаче не се отразява директно върху разходната част на бюджета.
Чобанов обясни още, че се очаква неизпълнение на приходите от данъци в размер на около 555 млн. лв. за тази година. При неданъчните приходи обаче най-вероятно ще има преизпълнение с близо 347,6 млн. лв. Така общото неизпълнение на приходите ще се свие до около 207,4 млн. лв.
Финансовият министър обясни още, че фискалната политика на ГЕРБ е довела до влошаване на състоянието на икономиката и на публичните финанси. Резервите били изчерпани, ниският дефицит е бил превърнат в самоцел, а разходите са били орязвани, без да се мисли как ще се отрази това на различните сектори. В резултат икономиката ни е отчела най-голям спад от въвеждането на валутния борд през 1997 г. насам. „Спирането на плащанията през втората половина на 2009 г. доведе до една своеобразна лавина, която се пренесе в междуфирмена задлъжнялост. Конкретно през последното тримесечие на 2009 г. беше реализиран икономически спад в размер на 7,6%. Това е най-големият икономически спад от въвеждането на валутния борд“, обясни финансовият министър. Той припомни още, че до края на февруари фискалният резерв е намалял с около 4 млрд. лв. и нетно годишно е емитиран нов дълг в размер на 4 млрд. лв.
Актуализацията на бюджета беше внесена в Народното събрание вчера. Най-вероятно тя ще бъде разгледана на първо четене още тази седмица.
ДАРИНА КАХРАМАНОВА
