СЕКТОРЪТ КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ: ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ТРЯБВА НАДПАРТИЕН КОНСЕНСУС

СЕКТОРЪТ КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ: ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ТРЯБВА НАДПАРТИЕН КОНСЕНСУС

Здравеопазването трябва да е примерът за надпартиен консенсус и приоритет. Около това мнение, за поредна година и в навечерието на утрешния вот на недоверие към кабинета, се обединиха участниците в Четвъртата национална конференция „Заедно за повече здраве“, която събра представители на законодателната и изпълнителната власт, както и на съсловните организации.

Те бяха категорични и че дигитализацията в сектора трябва да е дългосрочна стратегия, която да изсветли процесите в здравеопазването и да е основа при взимането на ефективни управленски решения. Приоритет, според тях, трябва и да е залагането на критериите за качеството в полаганите грижи за пациентите и прилаганата им терапия.

„Здравеопазването може да е примерът за политическо обединение и надпартиен консенсус“, заяви председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров. „Трябва да се опитаме да внушим на всички в страната, най-вече на политическия елит, че ако около други неща не могат да се разберат, около темата здравеопазване би трябвало да могат, и тя да е крайъгълният камък в политическите отношения в страната и пример за политическо обединение и надпартиен консенсус“, коментира той, отбелязвайки, че предвид днешната ситуация, трябва да се отдаде значение на думата “заедно“.

Д-р Маджаров коментира и темата за залагане на индикатори за качеството, отбелязвайки, че добрият лекар не би се притеснявал от тях.

Той допълни и че е важно да се убедят както специалистите, така и самите пациенти за ползите от дигитализацията.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научно-изследвателските фармацевтични компании Деян Денев заяви, че днес надпартийният консенсус е още по-необходим. За някои теми и здравеопазването парламентарно мнозинство от 121 депутати не е достатъчно, за да има прогрес и напредък, отбеляза той. „Инициативата „Заедно за повече здраве” може да е гарант за постигането на подобни цели, независимо кой е на власт и кой е опозиция“, изтъкна Денев, допълвайки, че за да се постигне резултат, са нужни десетилетия.

„Трябва да бъде отчетен фактът, че пандемията оказа негативно влияние на някои сегменти на здравната система, свързани с високата прекомерна смъртност и изоставането в лечението на хронично болните пациенти. Редица данни и анализи сочат, че покачването на цените на горивата и породената инфлация във всички сфери, изправя здравната система и в частност лечебните заведения, пред невъзможност да покриват разходите си. Необходимо е да бъдат осигурени допълнителни инвестиции, за да се осигури адекватна медицинска помощ за пациентите и достойно заплащане на лекарите. В същото време, вследствие на войната в Украйна и пристигналите в България хиляди бежанци, е необходимо да бъдат осигурени допълнителни инвестиции за оказването на нужните им здравни грижи“, допълни още Денев.

Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (Digital Health and Innovation Cluster), бе категорична, че дигиталната трансформация на сектора не трябва да е проект, а еволюционен процес и дългосрочна стратегия. За тази цел обаче, изтъкна тя, е нужна политическа воля извън мандата на едно правителство и държавата да се ангажира сериозно с това да дефинира рамка за секторно развитие на дигиталното здравеопазване.

Целия материал може да видите тук

Източник: Medical News Medical News




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)