ЩЕ ЗАТВОРИМ НОЖИЦАТА ПРИ ЗАПЛАЩАНЕТО НА ЛЕКАРИТЕ
Бюджетът на здравната каса за 2017 г. вече е факт, на ход е съсловната организация на лекарите, която започва преговори за новите правила на работа догодина. Достатъчно ли са парите за здраве, какви промени да очакваме в новия рамков договор, какво трябва да свърши бъдещия здравен министър, попитахме д-р Венцислав Грозев. Той е председател на Българския лекарски съюз.
- Д-р Грозев, бюджетът на НЗОК за 2017 г. вече е факт. Доволен ли е Лекарският съюз от него?
- Не вярвам нито една лекарска гилдия в света, независимо как се нарича тя, и общество, да бъдат доволни от бюджета за здравеопазване, навсякъде се иска и още нещо. Но 3.452 млрд. лв. е бюджетът, който държавата може да осигури. За съжаление не се прие за нормален нашият глас да има едно увеличение с още 22 млн. лв. Идеята на БЛС беше чрез тях да изпълни със съдържание желанието за така наречените реформи в здравеопазването, с други думи да се увеличи значимостта на извънболничната помощ в двете й части – първична и специализирана, както и да се дадат повече средства за медико-диагностични дейности.
Ситуацията, в която се намира системата с това увеличение от 247 млн. лв. не е най-добрата, която може да бъде постигната, но ние ще трябва да заработим вече в духа на преразпределението на този бюджет за НЗОК. БЛС вече постави и постигна своите искания за преразпределение на резерва на касата от 1 април по всички пера - първична, специализирана, болнична помощ, лекарства и така нататък. Ние считаме, че бихме могли да постигнем едно сравнително спокойствие в системата и да обезпечим дейността на нашите колеги в един малко по-добър вариант, отколкото е този през 2016 г.
Въпрос на преговори с НЗОК ще бъде и методиката за осъществяването на този вид преразпределение. Ще се опитаме да отидем на варианта на прогнозни бюджети на всяка една здравноосигурителна каса, което ще даде възможност за по-голяма мобилност спрямо изпълнителите на медицински дейности на ниво болнична и извънболнична помощ, където е проблемът с регулативните стандарти и МДД-тата.
- Какво означава това – при надвишаване на бюджета, заявка от болницата до регионалната каса, а от там до Надзора, както е и сега ли?
- Точно тук е въпросът. Ще настояваме това преразпределение на средства да става по време на преговори с Управителния съвет на БЛС и Надзора на касата. И другото изключително важно нещо, на което БЛС държи, е да не се допуска пренасочване на средствата от резерва от параграф към параграф. С други думи парите, които са в него, да бъдат разпределяни след приключване на преговорите между Управителния съвет на БЛС и Надзора на НЗОК. И мисля, че това е разумното поведение.
- Защо се налага изобщо да има някаква по-твърда форма на лимити при положение, че има пръстов отпечатък? С лимитите не съществува ли винаги подозрение на коя болница ще се одобрят парите и на коя не?
- Вие поставихте пръст в раната. Ние не смятаме, че е логично да въвеждаш лимити, след като има пръстов идентификатор. Макар че един Господ знае дали той ще остане да съществува, защото се чака решение на петчленния състав на ВАС. Тричленният състав вече постанови в ущърб на въвеждането на пръстовия идентификатор и тук БЛС е напълно съгласен със Съда. Ако той остане, каква е логиката да има лимити. Пациентът документира, че е постъпил в болница, няколко дена по-късно документира, че е излязъл от болницата и в същото време регионалната здравноосигурителна каса или Надзор казва: Ама ние няма да ви платим. Що за логика? Това положение на 100% ще върви отново през съдебната ни система и предполагам, че в една такава ситуация НЗОК ще бъде принудена не само да заплати дейността, а и да връща лихвите по нея и настъпилите загуби за лечебните заведения. Не ни се иска да стигаме до такава една ситуация. Тя не е от полза за никого.
- Би ли могло на следващ етап при преговорите за НРД например, да се промени решението за степента на твърдост на лимитите?
- Би могло в Националния рамков договор да се намерят по-добри механизми, които да дадат по-голяма свобода на действията във връзка с преразпределението на средствата и в болничната, и в извънболничната помощ. И аз смятам, че ако има достатъчно разумност от едната и от другата страна, то това би могло да бъде постигнато без да се нарушава и бюджетната рамка. Защото вие сте свидетели в настоящата година, че тази бюджетна рамка, независимо от всичко, което се случва, е отново нарушена и то с около 150 - 170 млн. лв.
- Имали ли сте разговори с партиите, с касата, какво ще се случи с този дефицит?
- Да, с всички парламентарно представени партии сме имали разговори по бюджета на НЗОК и над 80% от нашите искания бяха приети от тях като разумни. Една част от нашите предложения действително влязоха в сила с приемането на бюджета на НЗОК за 2017 г. Например, отпадането на прословутия параграф 11 във връзка с отнемането на договорите на лечебни заведения при условие, че върви процес на обжалване в съда на наложените им актове от НЗОК.
Но от този дефицит, който се оформя за тази година по-голямата част е за лекарства. Очакваната прогнозна стойност в болничната дейност, която е отчетена и призната, е около 24 млн. лв. Прословутите 52 млн. лв. за 2015 г. обаче седят и БЛС ще предяви своите претенции през съдебната система и за едната и за другата сума.
- Под каква форма? Ще заведете дела?
- Ще заведем дела, ще си внесем жалбите във връзка с този дефицит, който не е изплатен на лечебните заведения за болнична помощ за 2015-а и ако се наложи и за 2016 г.
- Към момента имате ли яснота дали ще се платят тези суми?
- На практика не, но по-скоро имам сигурност почти на 100%, че тези 52 млн. лв. няма да бъдат доброволно предоставени на лечебните заведения. Най-вероятно това очаква и тези 24 млн. лв. Оттук насетне нормалната логика е ние да си внесем своя иск до българската съдебна система.
- Това ще стане до края на тази година или през следващата?
- Предполагам, че най-вероятно до края на тази година ще имаме възможността да атакуваме това през българския съд.
- Тази година искахте повече пари за извънболничната помощ, на практика те се и дадоха. Какви ще бъдат ползите според вас, защото тази част от системата като че ли не работи към момента?
- Твърдението, че са дадени много повече пари за извънболнична помощ не отговаря на действителността, в която се намираме. Това, което се казва като увеличение е сравнение, направено със Закона за бюджета за 2016 г., а не с неговото изпълнение. Реално в първичната извънболнична помощ има увеличение на средствата с 2-3 млн. лв., а при специализираната няма такова нещо. Там са изразходвани около 211.7 млн., а предвидените средства за догодина са 211 млн. лв., което значи с около 700 хил. назад.
Сега нито аз, нито вие като пациенти, ще видите ползата от извънболничната помощ, защото тя е недофинансирана и в нея има липса на регулативни стандарти, на възможности за извършване на изследвания. В този случай колегите ми, общопрактикуващи лекари и специалисти, насочват пациентите директно в болницата. Това е напълно нормално и разбираемо. Дайте възможност, освободете регулативния стандарт, както специализиран, така и при общопрактикуващите лекари, за да могат те да си свършат работата на нивото на своята компетентност и да не натоварват изкуствено болничната помощ. Защото няма български лекар, който да върне пациент, когато той е насочен към него със заболяване, което не би могло, поради организационни и финансови причини, да бъде лекувано в извънболничната помощ.
- При преговорния процес с касата ваша ще бъде ролята да разпределите заедно тези средства по пера. Какви ще бъдат желанията на БЛС, къде ще заложите повече средства?
- Със Закона за бюджета на НЗОК вече има завишение в капитацията при общопрактикуващите лекари около 7 стотинки за лица до 18-годишна възраст и над 65, мисля. Нищо лошо, трябва да се осъществи едно такова нещо. Това, което ние искахме и миналата година относно коефициента на тежест в диспансерилизацията с едно, две и повече от две заболявания, тази година сега намира отражение. Смятаме, че то определено е крачка напред и така трябва да бъде. Възможно е някои цифри при преразпределение на резерва да бъдат променени и то в плюс, както в първичната, така и в специализираната помощ. Защото ябълката на раздора тази година беше заложена в Закона за бюджета от хората, които внесоха проекта. Сиреч, това нещо като коефициент на тежест в системата на диспансерилизация беше даден единствено и само към общопрактикуващите лекари, а при специалистите в извънболничната помощ не беше заложен. Въпросът е кой има полза от цялата тази работа и защо се създадоха предпоставки да се вкарват такива конфронтации в БЛС.
- Вие ще искате ли да го коригирате това при преговорите?
- Не само, че ще го искаме, но считаме, че ще го постигнем в преговорния процес - и представителите на НЗОК имат достатъчно здрав разум, за да можем да постигнем едно такова начинание.
– При клиничните пътеки ще искате ли увеличение на цените?
- Сигурно ще има коригиране в цените в болнична помощ и там мисля, че ще разполагаме с около 95 млн. за тази цел за 2017-а.
- Няма да пипате обемите, защото те вече са ясни, така ли?
- Обемите, каквото ще и да говорим, определено в последните години не се надхвърлят. В момента касата дава отчет, че хоспитализациите са около 2.500 млн., но там са и клинични и амбулаторни процедури. Около 2.060 млн. са реалните хоспитализации. Да, очертават се едни около 300-400 хил. амбулаторни процедури, които могат да бъдат извършвани в извънболничната помощ. Ето тук е и тази тежест, за която искаме да отделим малко повече средства.
- Темата за стойността на труда на българския лекар също е на дневен ред в тези преговори. Сега вие правите и методика, с която да го остойностите. Как ще се отрази това на заплащането на колегите ви?
- БЛС пое ангажименти още през 2015 г., че ще направи всичко възможно да предостави на вниманието на обществото една такава методика. Преди няколко дни приключиха Управителният и Националният съвет на БЛС в Стара Загора и искам да благодаря отново на комисията, която беше сформира във връзка с изработването на методиката, защото там се извърши огромен труд за сравнително кратко време. Преведе се доста чуждестранна литература, над 5 500 манипулации бяха преведени и вкарани в тази методика за остойностяване. Ние сме били, сме и ще продължаваме да бъдем коректен партньор. Обещахме, че тази методика ще я популяризираме и вече е на сайта на БЛС. Тя е достъпна за всички - регионални колеги, контрагенти и т. н. Естествено, че ще бъде обсъдена, възможно е някъде да настъпят и корекции, но от дългите години чакане във връзка с остойностяването на медицинския и на сестринския труд, ние успяхме да я позиционираме най-сетне. Права-крива, добра-лоша, както искате я наречете, но методиката е на лице и аз мисля, че е изключително добра и може да послужи като сериозна основа за остойностяването на медицинския труд.
- Правили ли сте симулации по нея, какви са резултатите?
- Дали сме няколко примера за тази методика, но предимно в системата на болничната помощ. Моята задача е да създам условията и предпоставката това да се случва, а по детайлите има кой да работи. Мисля, че чрез тази методика ще се постигнат едни разумни финансови параметри, които в крайна сметка ще доведат до достойно възнаграждение както в извънболничната помощ, така и в болничната. Ще постигнем един оптимум и по никакъв начин няма да позитивираме лакомия или несъобразеност. Ножицата, която в момента е отворена между 700 - 800 лв. и 50 - 60 хил. лв., тогава ще бъде нормално свита, за да може да удовлетвори труда и достойнството на всеки един специалист, независимо дали той е неврохирург, общопрактикуващ лекар, педиатър, ендокринолог и така нататък.
- Къде ще се прилага, само при финансирането по НЗОК или и на частния пазар?
- Частният пазар си е частен. Там собствениците на лечебни заведения имат право да оформят възнаграждения по начин, по който те сметнат за добре. Но тази методика ще постигне едни параметри, от които не може да се пада по-долу. Тя ще бъде като една база, която ще даде своята разумност. Не би трябвало да има големи отклонения по нея.
Методиката ще се прилага най-вече при средствата от обществения сектор и ще коригира изкривяванията, които сега същствуват. Не може да твърдите постоянно, че наливате пари в нещо, което е недофинансирано, но в същото време да ме критикувате, че тези пари не стигат и не повишават качеството. Вие априори сте го заложили да бъде така.
- Смятате ли, че ще получи одобрение и на кой събор ще се разгледа?
- Първо тази методика ще трябва да бъде изключително сериозно, добре и достатъчно време обсъдена от всички регионални колеги. Аз не считам, че методиката ще бъде приета на предстоящия събор за Националния рамков договор. Тя е една прекрасна основа, една чудесна база, но върху нея сигурно ще трябва да работят икономисти, финансисти, контрагенти. Ние отваряме вратата и казваме на всички: Ето, ние изпълнихме своето обещание, определено считаме, че е изключително разумно, дайте да седнем и да надграждаме, да се разберем точно за какво става дума.
- Кое е по-малкото зло - служебен кабинет или правителство в рамките на този парламент?
- Не смятам, че съм такъв капацитет, че да определям съдбата на народа ми отностно липсата или отсъствието на служебен кабинет, но споделям лично мнение. След като народът доста категорично заяви своята позиция за бъдещето на този парламент, разумно е политиците да се съобразят с волята на 3.5 млн. души. Това за мен е по-разумния начин на поведение и доста политици и министри го демонстрират. България в никакъв случай не е в опасност, има известна икономическа и финансова стабилност, което също не е лошо, аз не съм и от хората, които непременно и само негативно ще гледат на нещата. Аз съм от хората, които считат, че е хубаво да се признае доброто, което е постигнато и да се стремим да го надграждаме.
- Кое беше доброто от последната реформа?
- Не виждам никаква реформа, как да кажа кое е доброто. Със сигурност трябва да се мисли за допълнителен стълб в системата на здравеопазването, за така наречената демонополизация на касата, но ние не сме за възникването на няколко каси. Определено ще трябва да мислим за допълнителен финансов елемент в системата на здравеопазването, за да изпълним със съдържание наличието на допълнителния пакет. Това е разумно. Държавата със средствата, които отделя от обществения фонд за здравеопазване, покрива еди какъв си обем и оттам насетне вече да мислим за този надграждащ модел. Ето нещо, което е положително и трябва да се случва. Но, когато това нещо е недообмислено и най-вече недофинансирано и неорганизирано нито на политическо, нито на съсловно ниво, то довежда само до приказки и нищо повече, не се случват нещата.
И другото нещо, което ми се иска да се промени, е тази бързина. Не трябва да се бърза, трябва да се остави време достатъчно добре да се прецизират предложенията за промени и обществото и съсловието да бъдат убедени в ефекта, който ще настъпи при въвеждането на някакви нововъведения.
- Какво бихте посъветвали следващия министър и какво бихте очаквали от него?
- Заедно със съсловието, бавно и достатъчно аргументирано, и мотивирано да се извършват промените.
__Източник: 
__
