"ТИ СИ НАШЕТО БЪДЕЩЕ": ПРОФИЛАКТИКАТА Е НАЙ-ДОБРАТА ПРЕВЕНЦИЯ
По актуални и важни теми в здравеопазването обикновено думата даваме на известни, опитни и изявени лекари. По-рядко се допитваме до младите медици и студенти, на които разчитаме за едно по-добро бъдеще за здравеопазването в България. Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през техните очи, разказват самите те в нашата рубрика "Млад лекар". Днес думата е на д-р Бисима Султани, която получи наградата „Ти си нашето бъдеще" на БЛС. Тя е гастроентеролог в УМБАЛ „Лозенец".
- Д-р Султани, защо избрахте да станете лекар?
- Израснала съм в семейство на лекари и неминуемо това е повлияло избора ми, въпреки че ме съветваха да избера различна професия. Първоначално, както и повечето колеги вероятно не бях ориентирана конкретно към една специалност и исках да посетя различни стажове в тотално различна от избраната ми сфера, докато дойде и края на следването.
-Към коя специалност се насочихте? Защо?
- Когато се дипломирах, бях готова да замина за Германия с идеята да стартирам първоначално с вътрешни болести и последствие да се специализирам в гастроентерология. Нещата се промениха, за което бих казала, че съм благодарна и не съжалявам, че останах, защото от това да бъдеш полезен на своето общество в родината си – няма по смислено!
- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?
- Ако трябва да посоча плюсове, свързани със здравната система, то това със сигурност е бързия достъп на всеки пациент до медицинска помощ, както доболнична , така и болнична. Смятам, че няма друго място не просто в Европа, а в света, където да може пациент да достигне до специалист за отрицателно време.
- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?
- Думите не са достатъчни, да опиша колко обидни и жестоки са действията и агресията на някои хора към лекарите. Всички здравни лица се опитват да бъдат полезни и да свършат в някои случаи и невъзможното за благополучието на пациентите. Обществото трябва да се замисли и оцени колко ценен е бързият достъп до медицинска помощ у нас.
- Кои са плюсовете и минусите на здравната ни система?
- Промяна в системата би била необходима в различни посоки, но някои от водещите отправни точки са сериозния всеобщо познат дефицит на медицински сестри, както и инвестиране в посока на въвеждане на задължителни скринингови програми, такива, каквито са налични и в други европейски страни като Франция например. Казвам го от гледната точка на специалността, в която съм аз, но мисля, че и други колеги биха подкрепили това мое твърдение. Ако трябва да конкретизирам от лицето на сферата, в която работя бих акцентирала върху колоректалния карцином. Това не е просто сериозно заболяване, а социално-значим проблем с последствия, които могат да бъдет предотвратени с малко всеобщи усилия. Чудесна е идеята да се започне кампания за безплатни тестове като вид скрининг за КРК, но проблемът, че осведомеността на обществото не е достатъчна във връзка с този проблем, е налице. В този ред на мисли, всички хора над 50 г (за САЩ е дори 45 години ), влизат в рискова група, макар и без генетична предиспозиция и следва да се подложат, т.е да проведат поне едно скринингово изследване за КРК. Бих завършила със следния апел: Профилактиката е най-добрата превенция . Бъдещето зависи от всички нас - от цялото общество.
Целия материал може да видите тук
Източник: Clinica.bg 
