ЗА ВРАЖДЕБНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЛЕКАРИТЕ
Поредица от телевизионни репортажи и коментари във вестниците засилиха враждебното отношение към лекарите. Създава се среда за безконтролни нападки и изостряне на отношението пациент-лекар. Тази атмосфера срива доверието към лекарите и техния труд. Подобно отношение към лекарското съсловие е безпрецедентно за България.
Филмът на Миролюба Бенатова „Смърт в бяло” предизвика възмущението на хиляди лекари поради внушението, че голяма част от тях са безотговорни, нагли, немарливи и дори убийци. Но „Смърт в бяло” и последвалите коментари в медиите и интернет-форумите поставят въпроса, дали етичните комисии към БЛС реагират достатъчно бързо в случаи, определени като лекарски грешки. Журналисти и представители на пациентски организации директно обвиниха етичните комисии към БЛС, че прикриват недобросъвестните лекари. Случаите на лекарски грешки се увеличават, но наказаните остават нищожно малко. Според публикации, „етичната комисия имитира дейност едва когато някой случай влезе в медиите и повече не може да бъде скрит”. Като пример е посочен случаят с починалото 4-годишно момиченце в ИСУЛ и липсата на решение на етичната комисия, въпреки оживените дебати, провокирани от трагичния инцидент. В коментари по темата, журналисти прогнозират, че членовете на етичната комисия ще останат безмълвни колкото е възможно по-дълго време и след случая с едногодишната Виктория, чиято здрава ръка бе срязана в операционната по погрешка вместо болната.
Анализатори отбелязват, че БЛС мълчи вече година и половина за над 40 жалби, изпратени им от различни пациентски организации. Изнесените факти дават повод на журналистите да пишат, че съсловната организация се явява като параван за лекарските грешки. Анализи в печатните медии посочват, че по наказуемост на лекари сме далеч назад от останалите страни в ЕС. „Само за сравнение - над 40 000 са жертвите на лекарски грешки в Общността, за които лекарите са осъдени. У нас всяка година между 500 и 1500 човека търсят правата си в съда след лекарска грешка, която в 60% от случаите е довела до смърт”.
Журналистите не пропускат факта, че трагични моменти се случват и в най-реномираните клиники в Европа, но заключават, че всеки уважаващ себе си лекар в чужбина при подобен инцидент би замлъкнал до решаване на случая от компетентните власти, а при нас виновните до последно отричат своята вина.
Вестниците отбелязват още, че в самия етичен кодекс на БЛС съществува текст, забраняващ на лекар да оценява дейността на свой колега. Този факт по наблюденията на адвокати държи затворени устите на докторите и в случаите, когато се налага да говорят в съдебната зала.
Според Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация голям проблем е това, че в нашата страна липсва самоконтролът сред лекарското съсловие. „В повечето европейски държави медиците се страхуват много повече от етичните комисии към съответните гилдии, отколкото от съда например. Етичните комисии се произнасят във всеки един момент, по всеки един казус. В България това не се случва”, казва Хасърджиев. По думите му през 2010 г. Националната пациентска организация е подала десетки сигнали до етичната комисия на Българския лекарски съюз по жалби на пациенти и техни близки. „До момента от съсловната организация нямаме никакъв отговор, не са ни отговорили дори че са ги получили”.
В журналистическите коментари се изтъква, че няма статистика колко са лекарските грешки у нас. Няма статистика и колко доктори са наказани с отнемане на лекарските им права заради погубен живот. В интервюта и публикации се посочва, че единственият сигурен начин пациентите да потърсят правата си при лекарска грешка, която е довела до смърт или увреждане, е наказателно дело. Тези дела продължават с години и основният проблем е, че специалистите масово отказват да изготвят експертизи за разследванията срещу техни колеги. Посочват се и идеи как проблемът с лекарските грешки може да бъде решен. Опитът на Франция например е свързан със създаването на Национална агенция за обезщетяване на увредени лица от медицински злополуки и вътреболнични инфекции. Подобен механизъм има и в САЩ. Там е създаден Компенсационен фонд за лица, увредени от ваксини.
Далеч от журналистическата етика са публикуваните заглавия от типа „Гробарската мафия купува лекари за 6 млн. лв”. Темата за устна уговорка между медици и погребални агенции беше подхваната от адвокат Пламен Таушанов, който във филма „Смърт в бяло” обвини индиректно лекари, че причиняват смърт.
В медиите и интернет форумите се налага усещането, че българските лекари виждат във всеки пациент движещ се портфейл, а не човек в нужда. И от там правят заключението: „докато здравеопазването у нас продължава да бъде бизнес, а не грижа за хората, жертвите на белите престилки за жалост ще се множат”.
Никъде в журналистическите публикации свързани с работата на лекарското съсловие не се дава обективна оценка, че голяма част от случаите наречени лекарски грешки се дължат на несъвършенствата на здравната система у нас.
Срещат се и призиви, „най-после Българският лекарски съюз да поеме задълженията си и да наказва, когато доказателствата говорят. „А колегиалността и съчувствието им в този момент да замълчат”!
В анализа са използвани цитати от вестниците „Монитор”, „Телеграф”, „Политика”, „24 часа”, „Труд”, „Атака” и от телевизия БТВ в периода 10.12.2010г.– 31.01.2011г.
Пресцентър
