Защо да се осигуряваме за здраве?
Над 1 млн. са били здравно неосигурените до преди месец. За две седмици броят им намалява с 54 600. Открихме разликата защото обичаме да ровим из интернет, а после - да питаме разни институции. Държавата, вместо да внася всеки месец здравните осигуровки на служителите си, очевидно превежда парите на 2-3 месеца.
Все пак - и 971 400 да са здравно неосигурените, не са малко. Странно е, че след изграждането на какви ли не информационни системи с европари, с български левове, по проекти и без проекти в различни институции, пак е трудно да се каже защо тези 971 хил. ЕГН-та се водят като неосигурени. Безспорно част от тях са българи, които от години са в чужбина. Вероятно мнозина от тях се осигуряват в страните, в които живеят и работят. Все пак, по един или друг начин, остават като регистрирани и в българската здравноосигурителна система, но невнасящи тук осигуровки. Друга част вероятно са си местни, но работят нелегално и няма начин да се осигуряват. Трети просто не виждат смисъл да се осигуряват - имат достатъчно пари, за да си плащат медицинските услуги. Вероятно повечето от тях са млади хора и по-рядко ползват здравни услуги. Но пък парите от вноските им биха запълнили доста дупки в бюджета на здравното ни осигуряване.
Очевидна е необходимостта от реорганизация на правилата в здравното осигуряване. Онази част от него, която отговаря на философията "Здравите плащат и за болните, богатите - и за бедните", би трябвало да остане - така е във всяка цивилизована държава. Но това все още не би решило проблемите на онези, които искат за здравето си повече от семплите услуги, заплащани с обществени средства. Ще кажете: "Ами нали има 14-15 частни фонда..." Има ги, но законотворците ни така и не намериха време да определят кои услуги и доколко да се плащат с обществени средства, за кои да се осигуряваме допълнително, ако искаме. В противен случай, единствената ни каса може да започне да се задъхва. Ако не от друго, то със сигурност от покриването на харчове за скъпите безплатни (или частично платени) лекарства и за множеството болнични престои, които би трябвало да стават не в болници за активно лечение, а за долекуване...
