ЗАЩО ЗАГИВАТ ХОРА ЗАРАДИ ЗАКЪСНЕЛИ ЕКИПИ НА СПЕШНА ПОМОЩ?
Д-р Десислава Кателиева – председател на Националната асоциация на работещите в спешна помощ
Проверка на РЗИ София констатира пропуски в дейността на ЦСМП София на дневното им дежурство на 4 Февруари, при което от закъснели с повече от 1 час екипи на Спешна помощ са заварени 5 починали пациенти. Медиите отново не ни спестиха обидните си коментари, като някак между редовете остана обяснението как при трафика в София могат 23 екипа да обслужат 60 подадени от тел. 112 повиквания в рамките на два часа. Възмутени граждани разбрали - недоразбрали напълниха форумите с обиди и гняв, ала това не намали броя на спешните медицински обаждания на тел. 112.
Но нито една медия не отрази, че екипите на Спешна помощ бяха първи при кошмара в с.Бисер и никой не писа за колегите от ЦСМП Хасково, които закупиха от бюджета си лекарства за хронично болните, останали без медикаментите си в потопа. Никой и не ни попита как не слизаме от линейките при минус 11 градуса, как рискуваме живота си във виелиците и макар и със закъснение стигаме до пациентите си. Благодарение на нас се родиха бебета, оцеляха много пациенти, независимо че имаше код „оранжево“ за опасно време и осъзнавахме, че рискуваме живота си при тези температури, във виелиците и преспите. Непрекъснато се говори за нарастващата в студа заболеваемост от сърдечно и мозъчно-съдови заболявания, както и обичайните вирусни инфекции. Ние също сме хора и то изтощени от стрес и безсъние, но никоя медия не си направи труда да отрази как работим при тези метеорологични условия. Линейките не спряха, закъсняваха само в най- големите градове и там, докъде не можеха да стигат дори БТР-ите. Продължаваме да работим- нищо, че за последните три месеца заплашиха лекарка в Ямбол с пистолет, удариха лекар в Стара Загора, пребиха фелдшери в Русе, Търговище, Момчилград, биха наши шофьори. Продължаваме да работим, независимо от обидно ниското заплащане и липсата на перспективи. А обществото не вижда тези дребни детайли, то се сеща за нас, когато закъснеем, почине пациент или се превърнем в сензация.
Докога Министерство на здравеопазването, медии , близки на пациенти и пациенти ще си затварят очите за пропуските в системата за спешно реагиране и ще обвиняват за проблемите малцината, останали да работят в Спешна помощ? Джи пи еси следят движението на екипите в реално време, записват ни с видеокамери кога излизаме на адрес от ЦСМП, записват ни в нашата информационна система и естествено в тази на тел.112. Всеки, които ни ругае и набеждава, може да се увери в колко часа е подаден адресът на екипа и кога екипът е пристигнал на адреса! Защо не се запитате какво се случва всъщност, за да закъснее екипът така фатално, че да загине човек?
Аз ще ви отговоря като спешен лекар, работещ от 16 години по филиалите в селата и в един от най- големите градове в България, а вие, ако имате смелостта, отидете и се уверете сами. Няма екипи, защото със спирането тел 150 се върнахме 20г.назад във времето на Спешна и неотложна помощ. Само че тогава бяхме два пъти повече хора, а днес сме наполовина, защото сме определени по щат само за спешност. Преди 20 години имаше 28 ЦСНМП – центрове за спешна и неотложна помощ и всички спешни и неотложни екипи получаваха адресите от тел.150. Тогава неотложните екипи се отзоваваха на всички неспешни повиквания като температурни състояния, хипертонични и нервни кризи, болки в корема - състояния, които се обслужваха до 1-2 часа от подаването им. Спешните екипи се отзоваваха до 20 минута на спешните повиквания, като диференцирането на адресите ставаше от медицинските специалисти в регионалните ни координационни централи. С въвеждането на пазарната икономика в здравеопазването Неотложната помощ премина към личните лекари, които трябваше да организират неотложни кабинети. Но, уви, това не се случи точно както бе предвидено. Днес, при налични 200 филиала на Спешната помощ, в страната има едва 92 неотложни кабинета, концентрирани в големите градове. Независимо, че Министерство на здравеопазването изплаща по 0,11 лв. на пациент на личните лекари, които са задължени да организират Неотложна помощ, по-голямата част от нея отново остана ангажимент на спешните екипи .
Докато имаше тел 150 се опитвахме да консултираме неотложните оплаквания и да ги насочваме към малкото неотложни кабинети в страната, за да има достатъчно екипи да покриват спешността. С въвеждането на тел.112 загубихме възможността за истинска медицинска преценка на оплакванията. Тел. 112 приема като спешни по-голяма част от адресите, като за конферентни връзки пуска незначителна част от тях, а пациентите или техните близки, изнервени след разпита на тел.112, искат веднага екип. През последните месеци адресите нараснаха неимоверно. За сметка на визити за температурни състояния, екипите не достигат за истински спешни повиквания като стенокардия, инсулт, алергична реакция, катастрофа. Задъхваме се от преумора и студ да обикаляме по улиците при отрицателни температури и да преглеждаме хора, неоткрили или нежелаещи да отидат при личните си лекари, а някъде там някой наистина се нуждае от нас, но няма кой да се отзове на истински спешното повикване.
Ако имате смелостта, разгледайте и пропуските в работата на всички звена по веригата на приемане и реализация на Спешното повикване! Проверете как работи тел. 112 в Европа и наистина ли там операторите нямат алгоритми за приемане на спешни медицински обаждания. За справка можете да разгледате сайта на ЕЕNA /Europian emergency number association/. При нас спешните адреси са снети медицински некомпетентно от тел. 112 , а от оскъдната и неточна информация, предадена ни от тях, трудно диференцираме за какво всъщност става дума. Изнервени пациентите или близките им не желаят повторно да бъдат разпитвани и екипът тръгва със съмнение за инфаркт, който на място се оказва температурно състояние. Печалното е, че понякога потегляме към припаднал в съзнание, който се оказва починал. Липсата на алгоритми за приемане на адреси, обещавани от месеци от Министерство на здравеопазването, допълнително усложнява диференцирането на степента на спешност.
92–та неотложни кабинета в страната, освен че са крайно недостатъчни, по никакъв начин не разтоварват нашите 180 спешни кабинети по филиалите, където денонощно се преглежда амбулатория и се правят манипулации. Повечето неосигурени пациенти предпочитат да се прегледат безплатно от Спешна помощ, пристигнала на крака в дома им, отколкото да заплатят 30 лв. за лекарски преглед в неотложния кабинет. Не са редки и случаите, когато ни викат за издаване на смъртен акт на отдавна починал пациент, защото не могат да се свържат с личния си лекар. Зачестяват случаите и на пациенти, които си правят чрез нас профилактичен преглед, от страх“ да не се случи нещо“. Как да обясним на последната група пациенти, че възможностите ни са ограничени и нямаме мобилни лаборатория и ретген? Когато ни викат на подобни прегледи те или ще ни използват за такси до кабинета на личния си лекар, или просто няма да бъдат консултирани в необходимия обем.
В резултат на всичко това лавина от повиквания залива нашите районни координационни централи и за съжаление все по-често сме принудени да изпълняваме адресите по реда на постъпването им, за да не ги бавим, вместо да ги диференцираме по спешност, което за момента е невъзможно.
Това, за нещастие, ще е причина и за в бъдеще да загиват хора заради закъснението на оказваната помощ, защото не може огрониченият брой екипи, предназначени за спешност, да покриват повиквания за всичко. Щом държавата няма волята да дефинира обекта на дейността ни, а оставя всеки пациент сам да прецени дали е спешен или не, нека увеличи броя на екипите и да ни мотивира да останем. Защото, освен че сме недостатъчно по щат , на много места има и непопълнени щатни бройки. С всеки месец намаляваме, а адресите нарастват - недиференцирани, разнообразни и неясни. Ако не се въведе ред в това на какво трябва да се отзовава Спешна помощ, ще продължи нелепата ситуация да преглеждаме всеки по реда на подаване на адреса му, а не според показанията. А това може би ще е причина да загинат и други пациенти, недочакали помощ. Ако не се спре с обвиненията към Спешната помощ и не бъдем мотивирани от Министерство на здравеопазването да останем на работа, ние ще намаляваме като брой екипи. Така няма да бъде далеч времето, когато на подадените от тел.112 адреси няма да има кой да се отзове.
