ЗЛАТЕН ХИПОКРАТ СЪС ЗЛАТНО СЪРЦЕ
Д-р Златко Костадинов завършва медицина с пълно отличие, докато спасява пациенти в КОВИД отделение
Медицината е една съвсем нелека наука. Доказват го огромните учебници, които студентите изучават, за да станат лекари. Д-р Златко Костадинов обаче е не просто успешно дипломирал се медик, той приключва образованието си в МУ – София с пълно отличие.
Заради пандемията тази година, церемонията по случай завършването на бъдещите лекари от учебното заведение беше различна. 477 лекари положиха Хипократовата клетва онлайн. Единствените 9 завършили с пълно отличие го направиха присъствено. Сред тях е и д-р Костадинов.
Младият медик от град Казанлък се насочил към анестезиологията, като планира да продължи образованието си в САЩ. Признава, че да завършиш медицина с пълно отличие не е лесно, но смята, че ако организира времето си правилно – човек има време за всичко. Затова паралелно с ученето той е бил доброволец в борбата срещу Covid-19. Преди това е бил в Япония по програмата „Еразъм“ и въпреки запълнения си график, успява да отдели време за спорт, хобита и приятели. Какво е да си Златен Хипократ във времена на пандемия – четете в интервюто, което д-р Костадинов даде специално за в-к „Quo VADIS“.
- Д-р Костадинов, какви усилия се изискват, за да станеш Златен Хипократ?
Според мен ключовите думи са постоянство – най-вече, целеустременост, безспорно амбиция и голямо трудолюбие.
Церемонията тази година беше много различна от преди. Различни ли ще бъдат бъдещите лекари?
Университетът срещна доста трудности при организиране на дипломирането, но все пак МУ-София успя да излезе с решение на този проблем и да организира дипломиране в някаква форма, за което ние сме много благодарни. На фона на пандемията смятам, че това беше едно приемливо завършване. Не знам доколко би променило колегите, но ще остане запомнящо се във времето.
Кое Ви привлече в медицината?
Още от ранните си ученически години имах влечение към природните науки, след това в гимназиалните бяха с профил биология и химия. Беше логично да избера медицината като свой професионален път и не съжалявам.
Има ли в семейството Ви други медици?
Не, аз ще бъда първият.
Разкажете ми малко за Вашия професионален опит до тук?
В началото на 4-и курс започнах да работя в столичната болница в „Св. Екатерина“ като болногледач в реанимация и до ден-днешен работя там, но приключвам до края на месеца. През този период наблюдавах най-вече работата на анестезиолозите и реаниматорите и това също допринесе, за да продължа да се развивам в сферата на анестезиологията.
Вас специално какво Ви привлече в тази специалност?
В годините на следването, както отбелязахме, аз завърших с пълно отличие, т.е. бях широкообхватен в обучението си и не съм наблягал на нещо конкретно. За мен анестезиологията е точно такава широкообхватна специалност, за която трябва да имаш цялостен поглед върху пациента, не да се фокусираш върху някоя от системите. Това, заедно с работата ми в реанимация над 3 години, допринесе за този избор.
Броят на анестезиолозите у нас е значително малък…
Да, знам че това е сред дефицитните специалности като цяло в страната.
На какво го отдавате?
Може би на първо място на отношението на останалите колеги и обществото може би към този вид специалност, понеже тя остава един вид в сянка и недостатъчно оценена.
Мислили ли сте си къде да продължите Вашата реализация – у нас? В чужбина?
Да, мислил съм си. Този въпрос стои на дневен ред от известно време като към момента разглеждам възможностите за обучение в САЩ. Още съм на етап взимане на изпитите за там, като вече съм минал един от тях, остават ми още 2.
Предвид, че избирате специализация толкова далече планирате ли да се върнете тук или по-скоро бихте останали там?
Това е въпрос, който е доста в бъдещето, но като цяло имам желание тези знания, които придобия там – един ден да ги прилагам и тук.
Една немалка част от випуска, с който Вие сега завършвате най-вероятно вече си е подала документите за специализация в чужбина, в което естествено няма нищо лошо, но тези хора, в голяма част от случаите остават да практикуват там. Сякаш нямат мотивация да се върнат тук. Каква според вас е причината? Пред Вас самия стоял ли е изборът да останете тук?
Стоял е да, но през годините все повече чувах негативни коментари свързани с отношението към завършващите лекари и липсата на последователност. Има пропаст между завършилите лекари и начало на специализация. Няма го този континиум, който да е ясен, да има строги критерии, по които да се случи този преход.
Предполагам заплащането също е фактор?
Заплащането също е фактор, но за мен на първо място е организацията, подредеността на нещата, възможността за кариерно развитие и заплащането си идва естествено.
Колко различна беше тази година за Вас? Как това се отрази на Вашите знания и подготовка?
Периодът на пандемия и карантина съвпадна с моята подготовка за един от изпитите ми за обучение в САЩ, т.е. аз доста време се бях отдал на теоретичните познания. След лятото на 2020 обаче отново се върнах в болницата и започнах да доброволствам в Ковид отделението на болница „Св. Екатерина“, прекарах там 4 месеца.
Как съчетахте учене, работа и доброволен труд?
Нелеко, но смятам, че при добра организация, всеки един студент би постигнал висок успех в университета, както и да му вървят практическите умения на място в болница. А и тази работа неизменно ще ми помогне занапред като знания и умения.
Какво научихте в Ковид отделението? Направихте ли си някаква равносметка за себе си докато бяхте там?
Да бих казал, че си направих равносметка – започнах точно, когато беше отчетен най-високият пик до момента. Края на октомври, началото на ноември месец. Тогава всъщност нашата болница разкри отделението и първите няколко седмици бяха времена на изпитание, понеже тогава се стикова екипът, който работи там. Все още се нагаждахме спрямо обстановката, а пациентите постоянно прииждаха и това е един опит и опорна точка, която ще помня дълго време. За щастие обаче бързо успяхме да се адаптираме и да влезем в ритъм.
От днешна гледна точка – заслужаваше ли си усилието да завършите с пълно отличие? Мислите ли, че това ще бъде оценено в бъдеще?
Мисля, че ще бъде оценено и дори, да не кажа, че съм сигурен, понеже вярвам, че упоритостта и положените усилия в крайна сметка се отплащат и трябва да сме и оптимисти.
Как държавата поощрява Златните Хипократи, освен, че в случая получавате дипломите си с приоритет?
Ами в началото, когато започвах обучение, си имаше заповед, според която Златните Хипократи можеха да започнат по желаната специалност, където поискат, но през последните години това не е така. За щастие, освен гордостта и радостта от завършването с пълно отличие, Златните хипократи получават финансов стимул от един дарител на медицинския университет д-р Андрей Георгиев, който е бил възпитаник на университета. Той прекарва над 30 години от професионалния си път в САЩ и при неговата кончина в завещанието си той оставя над 1 милион долара за МУ – София, от които средства е решено всяка година да се отпускат средства за Златните Хипократи. Тази година ние получихме по 2 хил. лева.
И все пак не е ли добре подобна помощ да идва от държавата?
Това е жалкото, че единствено благодарение на добрата воля и добродетелството на един човек, Златните Хипократи биват поощрявани. Давам пример: вече говорих с 4-5 медии и с нито една болница. Просто се губи връзката, дори и за пълните отличници.
Твърди се обаче, че има недостиг на кадри постоянно…
Да, това е най-големият парадокс. Ние си говорим ежедневно с колегите за това. Просто обяснението е, че болниците не са достатъчно мотивирани от държавата и системата да наемат млади лекари. Може би и финансирането трябва да става по някакъв по-различен начин, за да могат болниците да имат подобна мотивация. Някаква реформа трябва да бъде извършена, понеже болниците в момента трябва да инвестират за изграждането на този млад лекар. В един момент обаче той става нужен само за по-маловажни неща или чисто административни.
Като млад медик какви основни проблеми се открояват пред Вас в нашата система на здравеопазване?
На първо място това, че болниците са учредени като търговски дружества и изпълнителните директори получават една власт, която не е до там контролирана и следващият проблем са клиничните пътеки, тяхното финансиране и разпределянето на средствата. Третият проблем е със специализацията на младите лекари и кариерното им развитие. Това не са проблеми от днес и от вчера, те стоят от доста време. Сега, в условията на пандемия, това се усети и липсата на кадри – особено на медицински сестри и други специалисти. Там проблемът е изключително сериозен и трябва бързо да се вземат мерки. В столицата проблемът е решен със студенти – това за никого не е тайна. В повечето отделения в София се разчита на студентите да влизат в ролята на медицински сестри и болногледачи. Т.е. липсата на тези кадри в столицата се компенсира със студенти, в останалите градове обаче, проблемът е осезаем.
Каква тогава е мотивацията за младите специалисти да се развиват тук?
Мотивацията на първо място би била любовта към професията. През годините все повече се убеждавам, че за да го работиш това нещо, ти просто трябва да го искаш. Другото, което задържа колегите ми, са близките им… Но да не сме дотам черногледи. Има български лекари, които са и прекрасни преподаватели, а някои от колегите ми успяват да попаднат на добри учители и получават добри знания в тяхната си сфера. Въпросът е, че това не е масова практика, по-скоро е изключение.
Остава ли време за друго освен работа и учене? Как си прекарвате свободно си време?
Категоричен съм, че остава време. Както казах и по-рано, при добра организация – всичко може да се случи. Има време за всичко, а според мен това са част нещата, които са необходими един човек да бъде успешен. Т.е. ти трябва да се научиш как да почиваш, за да можеш да работиш ефективно.
Вие как си почивате?
Най-добре с нещо, което тотално ме откъсва от медицината, на първо място са срещите и излизанията с приятели. Спортът също – аз 12 години съм се занимавал с футбол в ученическите ми години до 2-и курс. Работил съм и като диджей в Казанлък. Докато бях във 2-ри курс пътувах всеки уикенд до родния си град. Ходя на фитнес и играя билярд с приятели. С подобни неща мозъкът ми разпуска качествено.
Как се виждате в следващите години в професионален и личен план?
- В професионален план желая да се видя като реализиран лекар, на първо време зад граница. След което, разбира се, да съм и семеен, както и силно се надявам някога във времето да стана началник на отделение.
