ЗЛЗ премина през комисия на първо четене

17 февруари 2010 г., 11:53 ч.

БЛС представи своите възражения

Парламентарната комисия по здравеопазване прие на първо четене измененията и допълненията в Закона за лечебните заведения. За него гласуваха 12 депутати , Янаки Стоилов от БСП гласува "против" и 3 бяха „ въздържал се"./ Хасан Адемов и Нигяр Джафер от ДПС, Евгений Желев от БСП/
Основните изменения в законопроекта са свързани с възможностите за преструктурирането на болниците. Според проекта, за болница ще се счита всяко лечебно заведение, в което има сектори, отделения или клиники по медицински специалности. Предвижда се болниците за активно лечение да могат да се развиват в структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация.
В проекта се определя кои болници са защитени. Това са лечебни заведения в труднодостъпни и отдалечени региони. За такива се смятат местата с отдалеченост от лечебно заведение над 60 км и време за достъп до него над един час с автомобилен транспорт, както и с неблагоприятен географски терен - планински, полупланински или с лоша инфраструктура.Предвижда се всяка болница да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, за да се гарантира медицинското обслужване на населението.
Предлагат се и промени в съдържанието на областните здравни карти и националната здравна карта. Въвеждат се нови критерии, въз основа на които ще се разработват областните здравни карти.
Те трябва да съответстват на дейността на лечебното завeдение с утвърдени медицински стандарти, осигуреност на болницата с лекари на основен трудов договор, налична и технически изправна медицинска апаратура в лечебното заведение, възможности за осигуряване на 24-часов прием на пациенти.
Съответствието на клиниките, отделенията и секторите в болниците с тези критерии ще бъде условие за финансиране със средства от републиканския бюджет или от НЗОК.
Според проекта, отпада задължителната акредитация на болниците, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, лабораториите, медицинските и денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки. Те ще подлежат на доброволна акредитация, освен когато искат да извършват обучение на студенти, докторанти и специализанти.
Зам.председателят на БЛС д-р Георги Ставракев представи позицията на организацията, като на преден план изтъкна някои несъгласия с предлаганите промени – напр. създаването на структури в болниците за долекуване и рехабилитация. БЛС смята, че това трябва да бъдат отделни лечебни заведения. Другото предложение е свързано с осигуряването на 24-часово изпълнение на лечебна дейност в болниците. Текстът би трябвало да се замени с „осигуряване на непрекъснато изпълнение на лечебната дейност, като лекарите са на разположение или повикване.”
Пълният текст на Предложението на БЛС

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПК ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Д-Р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ

СТАНОВИЩЕ

По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерски съвет

В законопроекта има много положителни промени, които могат да се групират основно като промени, свързани със статута и дейността на лечебните заведения; промени, свързани с облекчаване на регистрационните режими; промени, свързани с гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ; и други промени. Поради това подкрепяме изцяло по принцип законопроекта със следните по-съществени забележки, които могат да бъдат лесно коригирани на второ четене:
1. По § 4.
В чл. 9, ал. 3 е заложено ниво на компетентност на лечебното заведение. Следва да се изясни от вносителя какво точно означава това в допълнителните разпоредби, а не да се прехвърля в наредба, още повече че е редно това да бъде предмет на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика.

По § 5.
Заложената минимална бройка за специализанти в чл. 9а, ал. 2, т. 2, буква „в” е добро решение с оглед гарантиране на специализациите, но 5 процента е доста ниска бройка. Считаме, че процентът следва да е поне 10-15 %.
По § 8.
Предложеният текст на чл. 19, ал. 2 е неточен и ще създаде проблеми с разбирането за 24-часово изпълнение на лечебната дейност, което се тълкува едва ли не като 24-часово наличие на специалист по всяка специалност в болницата. Поради това предлагаме следния текст на ал. 2:
„Лечебното заведение за болнична помощ осигурява непрекъснато изпълнение на лечебната дейност според разрешението си за дейност, осигурявайки необходимия персонал в болницата, на разположение или на повикване”, а в преходните разпоредби се регламентират понятията „разположение” и „повикване”.
По § 9.
Не сме съгласни със създадените ал. 2 и 3 на чл. 20. В болниците за активно лечение не следва да могат да се създават структури за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Това следва да са отделни лечебни заведения.
По § 14.
Текстът на чл. 29, ал. 4 е некоректен. Комисията като такава не може да осигури медицинско обслужване на населението. За това трябва кадрови, материални и финансови ресурси.
По § 16.
В чл. 31, т. 2 след „лечебните заведения” следва да с добави „за болнична помощ”, тъй като за извънболничната помощ в т. 3 се регламентират не лечебни заведения, а минимален брой лекари по специалности.
По § 33.
Аналогично на § 5. Заложената минимална бройка за специализанти следва да е поне 10-15 %.
По § 34.
Категорично против сме ал. 2 и 3 на чл. 60а. Не може да се създава възможност болници да съществуват без консултативни кабинети, а да извършват дейността им с дъщерни дружества в доболничната помощ. Това ще доведе до източване на ресурси от СИМП. Доводът, че по този начин се създава възможност на специалисти от болниците да работят в СИМП и пациентите да имат достъп до тях, е несъстоятелен. Те и сега си работят в медицински центрове, ДКЦ и индивидуални и групови практики.
По § 55.
Следва изрично да се регламентира, че преобразуваните диспансери ще продължат да получават досегашното финансиране от държавата и общините, поради което предлагаме да се създаде ал. 3 със следното съдържание:
„Финансирането на дейността от републиканския и общинските бюджети на лечебните заведения по ал. 1 се запазва и се урежда с договори с техните правоприемници”.
Изрично държим да се запазят промените в Закона за здравето в § 49 в този вид, касаещи нетрудоспособността, тъй като имаме информация за натиск от други институции да бъдат променени.
С уважение:

22.01.2010 г. Д-р Цветан Райчинов

гр. София Председател на УС на БЛС
БЛС ще внесе и допълнителни предложения за изменение на ЗЛЗ между първо и второ четене на законопроекта. Предложенията са на д-р Д. Чинарска –член на УС на БЛС.

И з л о ж е н и е
От д-р Диана Чинарска-член на УС на БЛС

Относно:
Предстоящото разглеждане на заседание на 18,02,2010 г в Парламентарната комисия по здравеопазване на „Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения”

Уважаеми д-р Райчинов,
Предлагам промяна ,по внесения текст на параграф : § 45. чл. 102, ал. 4 се отменя. към „Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения” следния текст:

По § 45. чл. 102, ал. 4 думата „ се отменя „ да отпадне и посоченият параграф§ 45 в ал. 4 да остане не променен ,както в сега действащия Закон за лечебните заведения.
Посочвам пълния текст по чл 102 ал.4 в действащия ЗЛЗ , за който предлагам да остане в този си вид и текст.

Чл. 102.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение, са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори за помещенията по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответния общински съвет по реда на Закона за общинската собственост , а за обзавеждането и апаратурата по цени, равни на месечните им амортизационни отчисления, съгласно чл. 15 от Закона за счетоводството. Управителните органи не могат да прекратят едностранно договорите по ал. 3 при наличие на договор с Националната здравноосигурителна каса, освен при неизпълнение на основните задължения на наемателя. В случай на отказ на управителния орган да сключи наемния договор, лицата по ал. 3 могат да предявят иск пред районния съд за обявяване на договора за окончателен.
М О Т И В И :
Към ЗИД на ЗЛЗ по” § 45. чл. 102, ал. 4 се отменя” да не се предприемат промени в този вид:

Предвиденото отпадане на ал 4 от Чл. 102 , на действащия ЗЛЗ в момента ще отмени правото на ползване на преференции в наемната цена от ползвателите на помещения на лечебни заведения собственост на общините в страната.
Основни ползватели на лекарски кабинети и други помещения са общопрактикуващи лекари.
Има и не голам брой ползватели от други специалности –лекари, лаборатории и др.
Приходите на oбщопрактикуващите лекари са единствено от преводите по сключени индивидуални договори с Регионалните здравноосигурителни каси в страната.
Както е известно ,oбщопрактикуващите лекари заплащат индивидуално според наетото помещение и допълнителните разходи по поддръжка на сградата- консумираното електричество ,вода, и др.
Към тези суми се начисляват и проценти от общите части на сградата.
В предвид свития бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2010г и намалените Регулативни месечни стандарти в доболничната помощ-ПИМП и СИМП, лекарските практики ще бъдат изправени пред фалит в рамките на 2 месечен срок от гласуването на ЗИД на ЗЛЗ в предложените промени по § 45. В чл. 102, ал. 4
В случая се предлага на лекарите ОПЛ, регистрирали практики в тези помещения да приемат цени за наемни отношения на свободни цени- за София са предварително посочени ориентировъчни до 19 лв на квадратен метър без ДДС.
Тази ситуацие ще принуди част от ОПЛ практиките или да затворят кабинетите или да наемат други помещения несъответстващи на добрата лекарска практика и медицинските стандарти-маломерни апартаменти на 2-рия етаж или подобни гаражни помещения.

София Д-р Диана Чинарска
14.02.2010