10 СПЕШНИ НЕЩА, ЗА ДА СЕ ОПРАВЯТ БОЛНИЦИТЕ

1 октомври 2010 г., 11:16 ч.

__1.10.2010 г.,с. 11
ПАРИТЕ ДА СА 6% ОТ БВП
Д-р Георги Ставракев, зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз, коментира как да стане реформата в здравеопазването__

За да стартира реално здравната реформа в България, е необходимо спешно да се проведат 10 мерки.

Въпросът с денационализацията на НЗОК и освобождаване на големия резерв за реалните здравни нужди на осигурените, които са го генерирали през годините. Впрочем въпросът е повдиган многократно от Българския лекарски съюз.
Незабавно трябва да се направи остойностяване на всички медицински дейности на базата на консенсусно приети и утвърдени стандарти, протоколи и алгоритми по отделните специалности. Утвърдените минимални цени е задължително да бъдат съобразени с европейските тенденции на съвременната медицина.
Крайно време е основният пакет медицински дейности у нас, който се заплаща от национален публичен здравен фонд, да се актуализира.
Бюджетът на фонда трябва да се определя основно от 2 параметъра, гарантиращи здравословни жизнеспособни пропорции при финансирането на цялата система. Единият е здравната вноска, която е редно да бъде минимум 12%, а вторият - процентът от БВП, който е добре да стане не по-малко от 6. За сведение тази година очакваният БВП, заложен от вицепремиера Симеон Дянков, е 67 млрд лв.
Към спешните мерки включвам демонополизацията на НЗОК и свободния избор на здравен фонд от пациентите. За социално слабите групи да бъде изграден публичен регистър, като държавата избира фондовете и нивото на осигуряването на базовите им медицински потребности. Услугите над това ниво са индивидуален проблем и зависят от желанието и предпочитанията на всеки здравно осигурен.
Максимално бързо трябва да се въведе индивидуална електронна здравна карта и електронно здравно уебдосие като основополагащи елементи на работеща интегрирана информационна система, управляваща, контролираща и обслужваща целия здравен сектор.
Цените в лечебните заведения трябва да се образуват свободно при ясно заложен законен механизъм на доплащане, когато се ползват медицински услуги над базово гарантираните.
А те е задължително да бъдат реално финансово обезпечени. Допустимият дефицит на системата може да бъде в рамките на нормалните европейски норми за такива публични национални здравни фондове - между 5 и 11%, със законово предвидена възможност за актуализация на бюджета (но при безусловно доказана от истински експерти необходимост).
В момента в България се отделят около 58% за лечение в болниците, което е много по-скъпо.
За по-ефективно използване на публичните средства е нормално да започне изнасяне на болнични процедури и дейности в извънболничната помощ. Това ще намали значително разходите за това обслужване. Не случайно в страните от ЕС се отделят около 30-32% от средствата за болнично лечение, около 18% за реимбурсиране на лекарства и по-голям процент отива за извънболничните медицински услуги, които са значително по-евтини. Ние сме член на ЕС и е нормално т.нар. реформа у нас да бъде насочена в тази посока. Крайно време е твърдението, че финансирането на здравната система е опасно за вашето здраве да остане в миналото.
Нужна е промяна в отношенията между изпълнителите на медицински услуги и здравните фондове. Пациентът да стане регулиращият фактор при конкуренцията както между доставчиците на здравни услуги, така и между фондовете. Затова трябва да отпадне задължението за подписване на договори между здравните фондовете и лечебните заведения. И да се въведе само регистрационен режим и периодичен одит или мониторинг при сигнали за злоупотреби или лошо качество на предлаганите медицински услуги. Това ще доведе до премахване на делегираните бюджети в болничната помощ и регулативните стандарти в доболничната помощ, известни като направления или талони за прегледи и изследвания.