2 млн. лв. остава капиталът на частните здравни фондове
Здравната комисия гледа в четвъртък отчета на НЗОК
Иглика Горанова
Соня Стамболийска
Няма да променяме изискването здравните частни фондове да имат 2 млн. лв. ефективно внесен капитал. Това заяви пред „Класа“ Лъчезар Иванов, председател на комисията по здравеопазване и зам.-шеф на 41-вото Народно събрание. Той допълни, че проектът на Антония Първанова (НДСВ) и Йордан Цонев (ДПС) от предишния парламент, който предвиждаше капиталът на дружествата да бъде вдигнат на 10 млн. лв., няма да бъде разгледан. „Това са замразени капитали, които не могат да бъдат вкарани в обращение“, коментира Иванов. Според него проектът „Първанова-Цонев“ е бил направен с оглед конкретни фирми да останат на пазара. „Ние такива неща няма да правим. Има пазарно-регулаторни механизми, които трябва да бъдат спазвани“, допълни шефът на здравната комисия. Той уточни, че промените в здравното осигуряване са на работен етап и се правят от екипи. Иванов допълни още, че в четвъртък здравната комисия ще разгледа отчета на здравната каса за първото шестмесечие на годината.
На 13 август здравният министър Божидар Нанев съобщи, че започва дългоочакваната реформа за въвеждане на втория стълб на здравното осигуряване. Идеята е да се намали обхватът на основния пакет от медицински услуги, които се плащат от здравната каса, и да се включат частните здравни фондове.
Според експерти в момента на пазара има 21 здравни фонда, а парите на пазара за здравеопазване са между 6 млрд. лв. и 10 млрд. лв., като в тях се включва и т.нар. сив сектор.
Неясни идеи
Не може да се каже засега кои фондове ще влязат в системата на втория стълб. Това, което слушаме от управляващите, е една неясна концепция, заяви пред „Класа“ д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване (АЛДДЗО). Тя обясни, че на пазара ще останат онези фондове, които ще могат да просъществуват. По думите на Виткова тенденцията в частните здравни фондове е за увеличаване на броя на осигурените лица и на премийните приходи, които се събират. „Заедно с това има и увеличаване на тенденцията на разходите и лоши финансови резултати за дружествата“, обясни тя. Според Виткова последвалата неприятна тенденция се дължи на това, че у нас на практика няма пазар на здравни услуги. За миналата година здравните фондове са имали премиен приход от 30 млн. лева. „В рамките на този неголям пазар се появиха много играчи, защото имаха очаквания, че фондовете ще бъдат допуснати и до обществените средства“, коментира Виткова. Тя обясни, че това е допринесло фондовете да станат много и да започнат дъмпинг на цените на здравните услуги. Едновременно с това претенциите на осигурените лица са се повишили, което е довело до разминаване между премиен приход и разходи.
Председателят на АЛДДЗО обяви още, че цените на пакетите здравни услуги се регулират от Комисията по финансов надзор. „В реалната дейност обаче настъпва тежко изкривяване от това, което сме лицензирали като пакети услуги. Ако се погледне, най-големите загуби са за дружества, които имат и най-много дейности и най-много спечелени обществени поръчки“, допълни Виткова. По думите й проблемите идват и оттам, че цените на лечебните заведения растат без никакъв контрол, което поставя здравните фондове в положението с ограничен лимит да плащат услуги няколко пъти по-високи, отколкото са били изчислени първоначално.
По въпроса дали може да се получи припокриване на услугите, които предлагат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и тези на фондове, Виткова отговори, че такова не трябва да има. „В момента законът е много неясен. Той казва, че ние предоставяме услуги извън основния пакет, но и че можем да предоставяме такива, които са част от него“, обясни председателят на АЛДДЗО. Според нея това не е нормално, защото по този начин осигуреното лице ще трябва втори път да си плати осигуровката, за да получава услуги, които вече е заплатил по задължителното осигуряване.
Услуги извън сегашния пакет
От АЛДДЗО са на позиция, че в рамките на двата процента, които се плащат от здравните фондове и са депозирани в БНБ, трябва да се изгради втори задължителен пакет, който да включва услуги извън сегашния пакет. По думите на Виткова най-големият проблем е болничният пакет, там е бил и най-големият рекет към гражданите. С въвеждането на частните фондове обаче ще се даде възможност и всички нерегламентирани плащания в болничната помощ да излязат наяве, смятат специалисти от асоциацията. Според тях процесът на въвеждане на здравните фондове ще продължи повече от година в зависимост от това колко дълбока ще бъде осигурителната реформа.
Д-р Цветан Райчинов, и.д председател на БЛС: Касата трябва да си остане основен стълб на осигуряването
Виждането на лекарския съюз е, че НЗОК трябва да си остане основен стълб, който гарантира солидарност, а частните здравни фондове да надграждат видовете здравни услуги.
Влизането в сила на частните здравни фондове е задължително в период на криза. Сроковете докога ще бъдат въведени е въпрос на промени в законодателството. Предложенията в тази посока са много различни. Те показват общите виждания на лекарския съюз, министерството и касата. Някои от идеите са частните фондове да поемат консумативите по почти всички пътеки, да поемат организацията и контрола по избора на екип, който съществува в момента в болницата. Друго предложение е бъде поет свободният достъп до специалист. Всичко това обаче е още в сферата на обмислянето и евентуалните възможности. Но няма спор, че трябва да има доброволни частни фондове и те да заработят. Това е единственият начин някакви свежи пари да влязат в системата иначе в тази криза няма друга възможност. Надявам се наистина да бъдат предприети законодателните промени в тази насока до края на годината. Трябва да знае обаче, че това не означава автоматично влизане на фондовете, защото трябва да има някакво време за подготовка, за натрупване на средства, за запознаване на хората какво представляват и защо ги има. Технологично няколко месеца след приемане на законите също ще са необходими. Все още няма идеи кои фондове да влязат в системата, не е дообмислен регламентът. Първото най-важно е да се види какво точно ще правят те и как.
