АГРЕСИЯТА, ДОРИ И САМО ВЕРБАЛНА, НЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОСТАВЕНА БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ

2 септември 2020 г., 11:00 ч.

Прокурор Невена Зартова е родена в гр. Русе. Завършва Право през 2004 г. в СУ „Св. Климент Охридски".

От 7 ноември 2019г. е и.ф. административен ръководител на Софийска районна прокуратура, a 2014 г. – 2019 г. е заместник районен прокурор на СРП. От 2005 г. е прокурор в Софийска районна прокуратура. Омъжена, с три деца.

В интервюто прокурор Зартова разяснява етапите след подаване на сигнал за агресивно поведение спрямо медици по време и по повод на изпълнение на служебните им задължения. Познаването на този процес е от ключово значение за добрата съвместна работа между мед. екипи, полиция, разследване, прокуратура и съд и съответно налагането на справедливи наказания.

Прокурор Зартова, случаите на агресия спрямо медици е проблем навсякъде по света. Имате ли данни за размера на явлението у нас?

- Като компетентна да упражнява ръководство и надзор над наказателните производства, свързани с причиняване на телесни повреди на медицински специалисти при или по повод изпълнениe на служебните им задължения, Софийска районна прокуратура разполага с данни за образуваните наказателни производства за такъв вид деяния. От анализа им може да бъде направен извод, че с всяка изминала година се забелязва тенденция за намаляване на делата, образувани във връзка със случаи на агресия спрямо медици. Това може да бъде обяснено както с увеличаване броя на осъдителните решения и присъди за виновните извършители, така и с доброто взаимодействие между органите на Прокуратурата на Република България с тези на Министерство на здравеопазването и Българския лекарски съюз.

Личното ми впечатление обаче е, че не във всички случаи на осъществена физическа, а и на вербална агресия, пострадалите медици уведомяват компетентните власти. Причините вероятно са от различно естество – от това да се избегнат формалните изисквания на наказателното производство до опит да се игнорира събитието. Ето защо и призивът ми към всички здравни работници е да проявят активност - както при подаване на сигнали за осъществено насилие спрямо тях, така и при последващото си участие в наказателното производство. По този начин ще се спомогне и за осъществяване на целите на наказанието в пълния му обем – да се накаже и превъзпита извършителят, но и да се подейства възпиращо и спрямо останалите членове на обществото – т. е. да се ограничат новите случаи на извършване на подобен вид престъпления.

През 2013 г. Законодателят приравни нападението над медици (по време на изпълнение на служебните им задължения) към причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган и др. Какво на практика означава това и до какви промени доведе тази законодателна инициатива?

-В практиката се наблюдава, че почти всички телесни увреждания, причинявани на медицински специалисти при или по повод изпълнение на служебните им задължения, притежават медикобиологичната характеристика на лека телесна повреда, което по същество означава временно разстройство на здравето, неопасно за живота или причиняване на болки или страдание. Съгласно общите разпоредби на Наказателния кодекс, когато е причинена телесна повреда, квалифицирана като „лека", на лице, което не притежава особено качество, свързано с изпълняваните от него служебни правоотношения (съдия, прокурор, полицейски орган и т. н.) производството се инициира по тъжба на пострадалия – до съда, като по това производство от частен характер прокуратурата не взема участие. Това е така, тъй като законодателят е преценил, че предвид не много високия интензитет на получените наранявания, пострадалият и сам (без участието на прокуратурата) би могъл да защити правата си пред съда и вземането на отношение от страна на държавното обвинение е ненужно.

С посочената от Вас законодателна промяна, причиняването на телесна повреда, включително и на лека такава, на медицински специалисти, когато тя е нанесена при или по повод изпълнение на служебните им задължения, беше криминализирано като престъпление от общ характер, разследването по което се осъществява под ръководството и надзора на първоинстанционните прокуратури. Респективно наказанието, което е предвидено в закона, е по-тежко от това, предвидено за същото деяние, извършено спрямо лице, което не осъществява особени функции, свързани с неговата служба.

През януари тази година бе подписано споразумение между министъра на здравеопазването, главния прокурор и БЛС за сътрудничество и взаимодействие в случаите на осъществено насилие спрямо работещите в лечебни и здравни заведения. Как ще работи този механизъм?

-Добрата координация и взаимодействие на Прокуратурата на Р България с представители на медицинските специалисти намери отражение в подписаното споразумение, което дава възможност за бърза обмяна на информация в случай на агресия над медицински специалисти. В хода на образуваното наказателно производство продължава сътрудничеството между страните чрез обмен на информация, оказване на методическа и експертна помощ, осъществяване на съвместни проверки, изготвяне на предложения за нормативни промени, провеждане на съвместни обучителни и квалификационни мероприятия.

Цялото интервю можете да прочетете и ТУК