Д-Р БРЪНЗАЛОВ: ТВЪРДЕНИЕТО "БОЛНИЦИТЕ ИЗТОЧВАТ КАСАТА" Е СПЕКУЛАТИВНО
Д-р Брънзалов, вече имаме здравен министър в редовно правителство. Какви са очакванията Ви от доц. Силви Кирилов?
Познавам доц. Кирилов като разумен и разбран човек, добър професионалист. Мисля, че ще работим добре заедно. Много неща могат да бъдат постигнати, ако има желание и диалог.
Достатъчно ли е увеличението от 16,5% на бюджета на НЗОК, за да бъдат покрити разходите в здравеопазването през 2025 г.?
Това увеличение на бюджета е базирано на определени финансови фактори – ръста на БВП и ръста на здравноосигурителните вноски, които са свързани с новия размер на минималната работна заплата. Парите за здраве се получават от съответния процент от БВП на държавата за здравеопазване и надявам се, спазвайки Закона за здравното осигуряване, от очакваните постъпления от здравни вноски на българските граждани.
Доколкото ми е известно, няма ръст в процента на здравно осигуряване, няма и ръст в процента, отделян от БВП. Така че това, което виждаме като така наречено увеличение, всъщност е това, което се наблюдава и във всички останали сектори. Там има повишение на разходите, съизмеримо с растежа или прогнозата за растеж на българската икономика и растежа на приходите в бюджета.
Истината е, че няма как да говорим за „голям скок“ във финансирането на здравната система. Процентът от БВП за здравеопазване все още е малко над 5% и той е най-ниският в ЕС. Във всички европейски страни разходите за здраве през последните години се увеличават драстично. Средно в ЕС съотношението на текущите разходи за здравеопазване към БВП е над 10%. В Австрия, която е съизмерима с нас като население и територия, се отделят над 11% от БВП за здраве. Като за 2022 г. БВП там е бил 448 млрд. евро. За сравнение, за същия период у нас той е 168 млрд. евро. Данните за 2024 г. не са много по-различни. Опасявам се, че без да има повишение на приходите на Касата, всяко нещо, което се заплаща от нея, ще бъде за сметка на труда на лекарите и медицинските сестри.
В бюджета за 2025 г. е направен опит за балансирано разпределение на разходите по пера и са запазени в същите пропорции като миналата година. Общото увеличение на болничната медицинска помощ например е с 589 млн. лв. За 2024 г. изпълнението надхвърля бюджета за 2024 г. с около 453 млн. лв. Така реалното увеличение, което остава в перото за болнична помощ, е 136 млн. лв. При ръст на минималната работна заплата, режийни и консумативи, реално увеличение няма. Опасявам се, че при това положение пак ще бъде надхвърлен бюджетът за болнична помощ в последното тримесечие на 2025 г.
Започнах с болнична помощ, защото там е най-фрапантното надвишаване при изпълнението на бюджета на НЗОК за 2024 г. Твърдението обаче, че има преразход в болнична помощ, е донякъде спекулативно. Недостиг има за всички дейности, заплащани от НЗОК. В ПИМП с около 2,2 млн. лв., в СИМП – 8 млн. лв., за медицински изделия 25 млн. лв. Единствено в МДД има остатък, но от 60 млн. лв. през 2023 г., сега са 13 млн. лв., но тук трябва допълнителен анализ защо е формиран този остатък.
По данни на IQVIA първите три тримесечия на годината продължават да бъдат белязани от значителен ръст на продажбите на лекарства (със и без рецепта) - 13.8% в стойност спрямо същия период на 2023 г. Така пазарът на медикаменти достига 2.26 милиарда евро продажби от търговци на едро към аптеки и болници. През периода аптечният пазар или продажбите на дребно постигат ръст 9.6% в стойност, докато болничният пазар, който е много по-малък от аптечния, с купени медикаменти на стойност 697.58 млн. евро продължава да бележи солидни двуцифрени ръстове, които достигат 24.6% в стойност спрямо първите девет месеца на 2023 г. Трябва да кажем, че изброеното по-горе ни дава възможност да направим обосновано предположение, че вероятно се касае за увеличени потребности на населението, а не само за нерегламентирани дейности.
Каква обаче е причината и за тези 300 000 пациенти повече?
От една страна ние винаги сме настоявали за изместване на тежестта от болничната в извънболничната помощ, тъй като част от тези хоспитализирани пациенти биха могли да бъдат лекувани в извънболничната помощ. С проекта за бюджет на НЗОК за 2025 г. не виждаме да бъде спазена тази тенденция, а просто се запазва статуквото.
Има обаче и обективни показатели за по-голям брой хоспитализации. Ние сме със застаряващо население, голям процент от пациентите са полиморбидни и във всеки един момент при тях може да се наложи хоспитализация поради декомпенсация на състоянието им. Пост-COVID усложненията също оказват влияние.
По-голяма тежест за увеличения брой хоспитализации обаче има решението на КС, с което болничните лимити бяха обявени за противоконституционни – това донякъде изсветли ситуацията в здравеопазването. Стана ясно, че в цялата система има недостиг на средства, а не преразход. Досега изкуствено се показваше, че тези средства стигат, чрез въведени регулации за сметка за българските пациенти и лекари. Винаги сме настоявали, че контролът трябва да е превантивен, а не нещо да се случи, да минат 6 месеца и чак тогава да се правят проверки и анализи. Провели сме срещи както с министъра на здравеопазването, така и с управителя на НЗОК относно възможностите за подобряване на предварителния контрол. Спекулативно е твърдението, че колегите от болнична помощ „източват” Касата. Има пациенти, които се нуждаят от чести рехоспитализации, понеже са в силно увредено общо състояние и трябва да бъдат лекувани в болница, и не може да се твърди, че с тях се източва Здравната каса.
Удовлетворени ли сте от решението биомаркерните тестове да бъдат включени в перото за медицински изделия?
Решението за заплащане на биомаркерното тестване е класически пример за вкарване на дейност за заплащане от Здравния фонд без предварителен и детайлен анализ на разходите, който да гарантира ефективност, устойчивост и справедливост при разпределението на публични средства. Към този момент има много изследвания, които се заплащат от пациентите и не са покрити от Касата и на моето бюро стоят предложения от поне 3-4 борда по специалности как да бъдат заплащани изследвания, които са изключително важни за здравето на пациентите. Например за пренаталната диагностика са нужни около 13 млн. лв. годишно. Тя касае около 6500 недоносени деца годишно и обхваща голям брой болести. С извършването й в бъдеще и на семействата на тези деца, и на Фонда ще бъдат спестени огромни суми.
Биомаркерното тестване не може да влезе в групата на тези изследвания и да им се даде код. Правят се опити това да бъде заобиколено, като срещу някои кодове стоят много общи понятия като „генетичен анализ“, който може да е на цена 2000, 3000 или 5000 лв. Един от видовете такъв анализ е „изчерпателно геномно секвениране“, което нито едно държава в ЕС не реимбурсира, защото е изключително скъпо. И на фона на очертаващ се дефицит за следващата година да бъде договаряна нова процедура е недопустимо. До момента тези тестове бяха заплащани от фирмите и това е съвсем нормално. Със заплащането им от здравния фонд не се спестяват разходи на пациентите, а спестяват едно плащане на фармацевтичните фирми. Не знам как бих могъл да обясня на един пациент, на който трябва да му се направи например гръбначна операция за укрепване на прешлените, че той трябва да заплати няколко хиляди лева, а в същия момент да се знае, че тест, който никога не е бил плащан от пациентите, се покрива от Касата.
Като решение за проблема с недофинансирането на системата Вие предлагате да бъде увеличена здравната вноска. Кога би могло да се случи това и при какви условия?
През 2024 г. всички пера по бюджета на Касата бяха превишени, а има постоянно желание за вкарване на нови дейности, заплащани от Здравния фонд. Факт е, че за да могат да функционират, лечебните заведения се нуждаят от по-добро финансиране. Няма в Европа такъв фонд, който да покрива толкова разнообразни здравноосигурителни плащания с 8% вноска. Ние желаем един фонд да покрива абсолютно всичко. Само констатирам, че парите за здраве не достигат. Трябва да се помисли как да се дофинансира здравната система. Ако искаме да имаме добро здравеопазване, добри лекари, добри специалисти по здравни грижи, достатъчни на брой, трябва да се помисли за по-добро финансиране на системата и това няма как да го направим със здравна вноска от 8% и с толкова нисък процент от БВП, отделян за здравеопазване.
Д-р Брънзалов, от години БЛС води кампания срещу агресията към медици. Беше постигнато и споразумение с прокуратурата за по-бързи и ефективни действия при тези престъпления. В началото на годината обаче бяхме свидетели на побой над охранител в ЦСМП-София, а нападателят беше пуснат на свобода с мярка „подписка“. Как си обяснявате това действие на прокуратурата?
За мен в случая е налице явно заобикаляне на закона или не знам как да го нарека, дискриминация спрямо хората, които работят в сферата на здравеопазването. Бяхме свидетели на едно брутално отношение. Този побойник, който прескача заграждения, влиза в офиса на охранителя, пребива го, троши стол върху него и му избива няколко зъба, което е средна телесна повреда, защото е нарушено съзъбието и нападнатият е загубил органи… Това е много тежко престъпление, което на всичкото отгоре е заснето на камера. За мен е абсолютно непонятно защо е пуснат, защо е квалифицирано като лека телесна повреда. За съжаление пак само констатираме недопустимостта на това поведение, защото след освобождаването срещу „подписка“ на нападателя и квалифицирането на травмата като „лека телесна повреда“ това говори за абсолютно неглижиране на агресията срещу медици и медицински персонал от страна на съдебната система. Преди време от БЛС открихме „червена“ линия, за да може по-бързо да достига информацията до прокуратурата при проявена агресия срещу медици и да се вземат съответните мерки. Аз обаче съм силно обезпокоен от взетите мерки при този инцидент, защото това показва, че нямаме адекватна правораздавателна система и за пореден път тежка агресия срещу човек, работещ в здравеопазването, ще остане без последствия.
Целия материал може да видите тук
Източник: Zdrave.net 
Последни новини
Активни кампании
Регистриран потребител в портала може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което ще използва портала за подаване на електронни заявки за административни услуги. Процесът изисква наличие на квалифициран електронен подпис.
