АКАД. ЛЪЧЕЗАР ТРАЙКОВ: НАУКАТА НЕ Е САМОЦЕЛ, НАУКАТА Е ЧАСТ ОТ НИВОТО НА МЕДИЦИНАТА В ЕДНА СТРАНА
Акад. Лъчезар Трайков е завършил медицина в Медицински университет – София със специалност Неврология. От 1993-та в продължение на осем години работи във Франция в сферата на деменциите, невропсихологията и неврологията. Защитава докторска степен във факултета „Рене Декарт” на университета „Париж Пет”. В периода 2009-2013 г. е изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска”. От 2008 г. до 2020 г. е ръководител на Катедрата по неврология към МУ – София, а в разгара на пандемията миналата година оглавява учебното заведение в качеството си на негов ректор.
- Акад. Трайков, смутни времена настъпиха за медиците по цял свят. Какво бъдеще очаква новите лекари, които сега завършват МУ-София?
- Мисля, че това, което ги очаква, не е страшно. Ако имате предвид дали случайно не е пострадала степента на тяхното обучение – спокойно мога да кажа, че не е. Естествено, много по-добре би било, ако можехме да проведем цялото обучение по стандартния начин – на живо, в присъствена форма. Но, за съжаление, COVID-19 беше едно много тежко предизвикателство. А нашата роля в случая е многолика - тя ни задължава да се опитаме да запазим здравето, от една страна, на самите деца и техните близки, от друга - на преподавателите, от трета - на пациентите.
- И все пак предполагам „новото нормално“ е дало определено отражение…
- В началото бяхме малко стъписани, когато ни се наложи да преподаваме пред един екран без жива аудитория. По нищо обаче качеството на онлайн лекциите не отстъпва на това на тези в присъствена форма – могат да се задават въпроси и да се провеждат дискусии; презентациите са същите. При практическите занятия обаче – да, имаше отражение. Постарахме се, положихме известни усилия да компенсираме. Докато все още бях ръководител на Катедрата по неврология, заедно с колегите разработихме подробни клипове с инструкции и обяснения за студентите. Опитахме да създадем атмосфера, подобна на тази в реални условия. Естествено, липсваха възможности студентите да се докоснат до пациенти на живо, но не мисля, че това намали като цяло усвояването на знания. В медиите се заформи дискусия как студентите по медицина ще учат дистанционно. Хората, които задават тези въпроси, сякаш живеят в епохата на Арчибалд Кронин, когато медицината се учеше единствено и само чрез директния допир до пациента. Сега имаме огромни възможности за дистанционно обучение. Благодарение на 3D камери например, студентите могат да наблюдават операции в реално време, като могат да задават въпроси и да комуникират с операторите.
Източник: Quo vadis 
