БЯЛА ПРЕСТИЛКА, ПАГОН И КНИГА
Полк. доц. д-р Любина Веселинова, д.м. е специалист по физиотерапия, курортология и рехабилитация. Началник е на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА. Главен координатор е и на експертния съвет по "Физикална и рехабилитационна медицина" към Министерството на здравеопазването. Наред с всичките си знания и длъжности тя е съпруга, майка и... писател. Кои са другите лица на строгия пагон – четете в интервюто, което д-р Веселинова даде специално за в. „Quo VADIS“.
-Защо и как решихте да станете военен лекар?
-Нали знаете как в някои неща просто не сте имали съмнение, че ще се случат по определен начин в определеното време. Така че това решение по-скоро го носех в себе си, отколкото да беше взето по рационални съображения.
-А как се спряхте на специалността физикална медицина?
-Временно. Докато изчаквах да намеря начин да започна специализация по акушерство и гинекология. Но, както се оказа, потвърдих правилото, че няма нищо по-постоянно от временното. Всъщност двама скъпи за мен мъже – баща ми и съпруга ми заговориха за физиотерапията още преди да съм се дипломирала като лекар. Тогава доста се засегнах и се почувствах някак предадена, че ме пращат в някаква „периферна“ специалност и се опитват да ме „откъснат“ от желанието ми за „голямата“ медицина. Но понякога трябва да оставим нещата да се случат така, както е „отредено“. 25 години по-късно мога още по-убедено да го кажа: Сега не бих дала специалността си за никоя друга!
-Какво е за вас пагонът?
-Отговорност и олицетворение на всички онези неписани категории като достойнство, чест, дълг, почтеност, доблест, кураж.
-Разкажете ни за първата си мисия като военен лекар... С какви предизвикателства се сблъскахте?
-Първо с предизвикателството да си в тази среда месеци наред. Да живееш и работиш в условия, близки до военновременните. Но това е и смисълът. За да си подготвен. Да развиеш устойчивост, каквато ще ти е нужна за взимане на точните решения при развитие на ситуацията. Правилните решения. За останалите, не за себе си. Защото от нас се изисква това. Ние носим двойната отговорност за решенията си – като лекари и като офицери. А това е тежко „право“. И който не е подготвен се проваля. А провалът при нас означава неблагополучие за пациентите ни, за отбранителната система, за аспекта на сигурността, за който сме професионално отговорни. Та мисията в EUFOR в Сараево ми даде много ценен управленски и медицински опит.
-По какво тази мисия си прилича с борбата с COVID-19? Какви бяха първите Ви стъпки...
Източник: Quo vadis 
