БОЛНИЦИТЕ ЩЕ ПОЛУЧАТ 295 МЛН.ЛВ., ЗА ДА СЕ ПРЕСТРУКТУРИРАТ

БОЛНИЦИТЕ ЩЕ ПОЛУЧАТ 295 МЛН.ЛВ., ЗА ДА СЕ ПРЕСТРУКТУРИРАТ

Бойко Бонев

Болничните структури, които ще бъдат преструктурирани ще получат 295 млн. лв. Това съобщи здравният министър проф. Анна-Мария Борисова. „Тези 295 млн. лв. ги разделете на две. Горе-долу половината ще бъдат за общинските болници – около 147 млн. лв. Условието на г-н Плевнелиев знаете ли какво е? Ако най-късно до 30 юли Вие ми изложите списъка какво е необходимо и за кого и за коя болница, аз Ви ги давам милионите. Така че дайте бързо да решаваме въпроса. Ще изпуснем парите!”, обърна се министърът към директорите на болници. Тя обясни, че останалите 148 млн. лв. ще бъдат за високотехнологично оборудване на избрани центрове, които ще бъдат включени в националната стратегия на МЗ.

По отношение на преструктурирането на диспансерите проф. Борисова обясни, че от МЗ ще ги подтикват да откриват центрове по своите специалности или да се влеят като отделения в съответните болници. „Някои онкологични диспансери са в отлично състояние като специалисти, техника и организация и те ще трябва да останат като специализирани технологични болници”, каза министърът.
Проф. Борисова отново заяви, че болници няма да бъдат затваряни в резултат на създаването на Национална здравна карта. Тя обясни, че картата ще е задължителна и ще се основава на максимален и минимален брой легла, като леглата ще биват няколко вида – терапевтични, педиатрични, хирургични, акушеро-гинекологични и т.н. Според замисъла във всички общински болници трябва да има три вида легла - терапевтични, педиатрични и неврологични. Дали ще има от останалите видове зависи от обема дейности и от броя на специалистите. Проф. Борисова напомни, че обемът дейности за съществуването на едно хирургично отделение е минимум 1000 операции, а за акушеро-гинекологичното – 300 раждания. Тя аргументира тези цифри с факта, че за да бъде един специалист добър, той трябва да упражнява уменията си всеки ден. Все пак при определянето на здравната карта ще се взимат предвид и някои особености на областта, така че подходът за всяко лечебно заведение ще е индивидуален, добави министърът.
Проф. Борисова успокои болничните директори, че в момента се прави една актуална картина на положението в различните области на страната и нещата все още не са окончателни. Тепърва предстои здравната карта да се обсъжда в МЗ, а със закон ще бъдат назначени комисии за изработване на областните здравни карти. Те ще бъдат оглавявани от областните управители и ще включват представители на БЛС, БЗС, профсъюзи и всички ангажирани страни. Проф. Борисова коментира, че освен болничната помощ трябва да укрепи и извънболничната помощ, а голяма част от дейностите трябва да се изнесат извън болниците. Нужно е също така да се увеличи броят на леглата за долекуване, а броят на хоспитализациите, който в момента е много по-висок от този в Европа, да бъде намален. Необходимо е да се помисли и за образованието на младите лекари, защото в някои области на България никак не е малък броят на пенсионираните лекари, които работят. „Опасявам се, че наличието на лекари-пенсионери в тези градове води до нестабилност на системата там”, заяви министърът. Тя добави, че в специалност като ендокринологията например 76% от лекарите са на възраст между 40 и 60 години. Ако там не се обучат млади специалисти, след десет години ще ни лекуват баби и дядовци, каза още проф. Борисова.




SatHealth
Акадаемия за продължаващо медицинско обучение
Medicalnews
Клъстър

Mеждународни партньори

Iamra
Световната медицинска асоциация (WMA - World Medical Association)
Eвропейска федерация на лекарите на заплата (FEMS)
CPME (Постоянен комитет на европейските лекари)
UEMS (Европейски съюз на лекарите специалисти)