По отношение на преструктурирането на диспансерите проф. Борисова обясни, че от МЗ ще ги подтикват да откриват центрове по своите специалности или да се влеят като отделения в съответните болници. „Някои онкологични диспансери са в отлично състояние като специалисти, техника и организация и те ще трябва да останат като специализирани технологични болници”, каза министърът.
Проф. Борисова отново заяви, че болници няма да бъдат затваряни в резултат на създаването на Национална здравна карта. Тя обясни, че картата ще е задължителна и ще се основава на максимален и минимален брой легла, като леглата ще биват няколко вида – терапевтични, педиатрични, хирургични, акушеро-гинекологични и т.н. Според замисъла във всички общински болници трябва да има три вида легла – терапевтични, педиатрични и неврологични. Дали ще има от останалите видове зависи от обема дейности и от броя на специалистите. Проф. Борисова напомни, че обемът дейности за съществуването на едно хирургично отделение е минимум 1000 операции, а за акушеро-гинекологичното – 300 раждания. Тя аргументира тези цифри с факта, че за да бъде един специалист добър, той трябва да упражнява уменията си всеки ден. Все пак при определянето на здравната карта ще се взимат предвид и някои особености на областта, така че подходът за всяко лечебно заведение ще е индивидуален, добави министърът.
Проф. Борисова успокои болничните директори, че в момента се прави една актуална картина на положението в различните области на страната и нещата все още не са окончателни. Тепърва предстои здравната карта да се обсъжда в МЗ, а със закон ще бъдат назначени комисии за изработване на областните здравни карти. Те ще бъдат оглавявани от областните управители и ще включват представители на БЛС, БЗС, профсъюзи и всички ангажирани страни. Проф. Борисова коментира, че освен болничната помощ трябва да укрепи и извънболничната помощ, а голяма част от дейностите трябва да се изнесат извън болниците. Нужно е също така да се увеличи броят на леглата за долекуване, а броят на хоспитализациите, който в момента е много по-висок от този в Европа, да бъде намален. Необходимо е да се помисли и за образованието на младите лекари, защото в някои области на България никак не е малък броят на пенсионираните лекари, които работят. „Опасявам се, че наличието на лекари-пенсионери в тези градове води до нестабилност на системата там”, заяви министърът. Тя добави, че в специалност като ендокринологията например 76% от лекарите са на възраст между 40 и 60 години. Ако там не се обучат млади специалисти, след десет години ще ни лекуват баби и дядовци, каза още проф. Борисова.
