Д-Р БЕЙТИ НАСУФ: ПОГЛЕДЪТ НА ПАЦИЕНТ, КОЙТО СЕ БОРИ ЗА ВЪЗДУХ, НЕ СЕ ЗАБРАВЯ
Д-р Бейти Насуф е един от младите лекари, отличен в категорията награди на БЛС „Ти си нашето бъдеще“. Той е специализант по пулмология в МБАЛ-Силистра.
Д-р Насуф, кога се зароди интересът в медицината у вас?
Интересът ми към медицината се зароди още в детството, родителите ми също имаха голямо желание да стана лекар. В училище имах голям интерес към биологията и химията, буквално се „влюбих“ в тези предмети. Впоследствие реших да се развия в тази насока и да следвам медицина.
Как се насочихте към специалността пулмология?
Пулмологията не беше моят първи избор за специалност. Известно време „се лутах“ между гастроентерологията и анестезиологията. В един момент бях командирован в отделението по пулмология, където попаднах на страхотен екип и ментори, които ми помогнаха да разбера същността на тази специалност. Впоследствие настъпи и пандемията от COVID и разбрах, че просто съм си на мястото. На място, на което мога да дам цялата си енергия и знания, за да помагам на хората. Много специалисти, с които се срещнах в МБАЛ Силистра, ми дадоха голяма част от знанията и увереността в професията ми – това са д-р Стоян Киров, д-р Елена Ганева, д-р Мирена Сапунджиева, д-р Радослав Неделчев и други. Те дават всичко от себе си, за да предадат опита си на нас – младите лекари.
Тази специалност показа своята огромна значимост в условията на пандемията, в които живеем вече няколко години. Какви са вашите впечатления от опита с пациенти с COVID?
Това е доста тъжна история. В практиката си сме виждали хора с различни заболявания, но много рядко се вижда човек с кислородна маска, да се опитва да диша, но да не може, да се бори за глътка въздух. Погледът на пациент в подобно състояние, е много мъчителен и не се забравя. Разбира се, ние полагаме всичко възможно като усилия да помогнем. Сблъсъкът с COVID беше много труден и за нас лекарите, особено в началото на пандемията, когато неизвестните около тази болест бяха много. Сега определено имаме повече опит, определено сме една крачка по-напред, благодарение и на колегите, които не се сблъскват пряко с пациента, а проучват този вирус в лабораториите. Благодарение и на тях вече имаме повече методи и средства, с които да помогнем на пациентите и да облекчим страданието им.
Много ваши колеги избират да се развиват професионално извън граница. Как може да се спре тази тенденция според вас?
Съвсем нормално е всеки да иска по-доброто за себе си – всеки лекар иска да работи на хубаво място, с хубава апаратура, с добри възможности за развитие. И ние, които сме останали тук, искаме това. Но ние сме тук и заради трудното, за да помогнем, да променим, давайки всичко от себе си. Няма да скрия, че има много трудности пред нас – особено в моя край, в Силистра, ние сме много малко колеги и се налага да даваме много извънредни часове труд и измежду всичките тези часове работа, да отворим учениците и да четем. Но за да се променят нещата, да има по-добри условия за работа, нали някой трябва да остане тук и да се започне от някъде. Ще ви дам пример със силистренската болница, в която работя. Нашият директор д-р Васил Славов е млад човек, който се вслушва в нас, търси мнението ни. Още в първите вълни на пандемията се събирахме с колеги, за да чертаем стратегия за лечение на COVID в различните етапи на заболяването. Така успяхме да намалим процента на смъртността сред пациентите значително. Голям успех за нашата болница благодарение на усилията на д-р Славов е и откриването на клиника по инвазивна кардиология, с която много се гордеем. Вече разполагаме и с апаратура за централно снабдяване с кислород – това са значими промени, които също носят мотивация сред екипа.
Като че ли акцентирате много на екипността в професията на лекаря. Доколко е важна тя в работата на лекаря ?
Безспорно работата в екип е от ключово значение в нашето ежедневие. Аз обаче искам да акцентирам и на ролята на медицинските сестри, която според мен е изключително важна. Крайно време е държавата да предприеме усилия тази професия и да я направи по-привлекателна, за да имаме повече медицински сестри. Те са гръбнакът на нашата здравна система. Качеството на работата на един лекар зависи и от сестрите. Един лекар може да лекува най-много един-двама пациенти, но с една сестра количеството и качеството му на работа се увеличава многократно.
Кое ви мотивира най-много в работата ви?
Най-голямата мотивация за мен е благодарността в очите на хората, удовлетвореността, че си като се прибереш вечер у дома и си казваш „Днес съм доволен от себе си“.
Къде виждате своя професионален път след години – в България или извън нея?
Категорично в Силистра. Тук съм роден, тук съм живял, моето семейство е със земеделски произход. Аз самият съм обработвал земята на този район, обичам хората тук, и земята й. Тук е семейството ми и мисля, че и моето място е тук.
Целия материал може да видите тук
Източник: Medical News 
